Коалиции на желаещите и на принудените

Migration Image

С приближаването на изборите формирането на нови предизборни коалиции и съюзи очевидно прибавя скорост. Едновременно с това липсата на ясно изразен лидер на общественото одобрение прави процеса сложен и – поне от гледна точка на заветните 4% за влизане в следващото Народно събрание – с доста неясни изходи. Засега официално споразумение са подписали ПП Лидер и НИЕ (бившето ВМРО-НИЕ), и РЗС и Либерален алианс на Веселин Марешки. Освен тях намерение за обединение декларират от ДСБ и съюз Единство на изключените от СДС Мартин Димитров и Ваньо Шарков и напусналата по свое желание Надежда Нейнски. Друга очаквана коалиция, за чието сключване засега има принципно съгласие, но не и официален документ, е тази между Атака и ВМРО.

През 2012 г. първото по-сериозно коалиционно събитие беше

свързано с разпад

На 15 май Националният съвет на СДС гласува в Пловдив да не се продължава сключеният през 2009 г. съюз с ДСБ за парламентарните избори и за тези за евродепутати през 2013 година. Така на практика – поне на партийно равнище – Синята коалиция, с която двете партии успяха да влязат в парламента, престана да съществува. Традиционната несигурност дали старата десница ще може да влезе в следващото събрание се увеличи и от краткото време, оставащо до вота. В крайна сметка решенията на новото ръководство на синята партия да изключи младежката и женската организация, да не регистрира съюза Единство и да изгони от организацията трима депутати, ускориха процесите около създаването на нова Синя коалиция. Един от интересните въпроси в преговорите между Иван Костов и Надежда Нейнски е как ще бъдат поделени избираемите места в евентуални бъдещи общи листи. През 2009 г. от СДС бяха избрани деветима депутати, а от ДСБ – петима. Загадка е как точно ще бъдат претеглени шансовете на Единство,при все че не се знае каква част от синия електорат застава зад тях. Или най-малкото, ако има такова проучване, то не е оповестявано публично.

Въпреки че мнозина съзряха дългата ръка на ГЕРБ зад разпада на Синята коалиция, събитията през годината недвусмислено показаха, че недолюбващите ДСБ в СДС са, ако не мнозинство, то поне непренебрежими като влияние и брой.

През май ПП Лидер и Национален идеал за единство, познати доскоро като ВМРО-НИЕ, обявиха обща програма, а през октомври очаквано сключиха и официалното споразумение за съвместно явяване на изборите. Този съюз е любопитен, защото през 2009 г. свързваната с енергийния олигарх Христо Ковачки Лидер получи 3.26%, или почти 140 хил. гласа и за малко да влезе в парламента. Тогава немалко наблюдатели свързаха този успех с налагането на

корпоративен вот

НИЕ пък беше създадено около отцепилия се от ВМРО бивш кмет на Пловдив Славчо Атанасов. Партията разполага със силни местни структури, макар и само в отделни райони на страната. На местните избори през 2011-а в Пловдив за Атанасов гласуваха близо 69 хил. души, но той загуби от кандидата на ГЕРБ Иван Тотев, макар и само с 2338 гласа. Разбира се, би било грешка да проектираме автоматично резултатите от местните избори и от последните парламентарни към предстоящите. Още повече че НИЕ все още не са участвали във вот за Народно събрание. При всички случаи шансовете на тази коалиция не са за подценяване.

На въпрос за отношенията с НИЕ председателят на Лидер Кънчо Филипов отговори, че партията му се стреми да прави съвместни структури в страната и да е максимално коректна към съюзника си. Ако почнем да спорим кой е по-големият партньор, коалицията няма да просъществува дълго, каза той за БАНКЕРЪ. Преди последните парламентарни избори партията беше сключила споразумение за коалиция под името Напред с ВМРО, ЗНС и Гергьовден. Идеята бе за общо явяване на изборите, но малко преди вота за Европейски парламент Лидер се оттегли от него. Това стана заради несъгласие регистрирането да стане на името на ВМРО и след приемането на 8-процентовата бариера за коалициите, която впоследствие бе отменена от Конституционния съд. Имаме горчив опит с Напред и се стремим той да не се повтаря, каза още Филипов.

Брак по сметка

за изборите сключиха и РЗС на Яне Янев , и Либералният алианс на Веселин Марешки. Около проблематичното им сътрудничество е известно почти всичко. РЗС и Марешки е от особения тип коалиции мутанти , които съчетават две основни цели: да влезнат в парламента и да прислужват на властта. Политически наблюдатели очакват до изборите да се появи поне още една подобна. Още е пресен споменът за бурния разрив в отношенията между двамата патриоти Янев и Марешки през 2009 година. Тогава, малко преди изборите за евродепутати и след години сътрудничество, лидерът на РЗС извади аптекарския бос от листите си и го обвини, че е купувал гласове. Той предаде данните за евентуалното престъпление на ДАНС, а бизнесменът обяви, че Янев го е изнудвал за шестцифрена сума.

Интересно е политическото позициониране на съюза – той се декларира като десен, но вместо да се бори с БСП, още от самото си създаване в началото на ноември започна да громи партията на Меглена Кунева. По всичко личи, че освен нея другият основен враг, в който тандемът се прицелва, е Синята коалиция. Янев и Марешки излязоха с декларация, с която се призовава досегашните десни лидери, бивши министри и номенклатурни кадри, участващи в управлението на страната, да се оттеглят от политическия живот. Само така синята идея има бъдеще, а дясно мислещите българи ще загърбят личностните дрязги и ще се обединят около кауза, която да отстояват и защитават. Желанието за саморазправа с по-малките десни субекти засега потвърждава подозренията, че

коалицията ще е присъдружна

на ГЕРБ. Впрочем, колкото и банално да стана понятието присъдружен, като че ли в българския език няма по-подходящо за ролята, която тези политици изпълняват.

Почти сигурно изглежда и сдружаването между ВМРО и Атака. Лидерите на двете партии Красимир Каракачанов и Волен Сидеров се появиха заедно на Деня на Съединението в Пловдив. Мотивирани от страха да не изчезнат от политическата сцена, те загърбиха враждата си и публично демонстрират пълно единомислие за националистическото обединение. Засега обаче няма никакъв общ документ, който да е подписван.

Според Костадин Костадинов, който на последния конгрес на ВМРО се кандидатира за мястото на председател, но не успя да победи Каракачанов, коалицията между двете партии е неизбежна. Във ВМРО обаче има несъгласие с това, защото в политиката все пак има и някакви принципи, трябва да се спазва определена хигиена, каза той. На въпрос дали все още желае да оглави партията, той отговори иронично: Категорично не, името на вечния председател на партията е Красимир Каракачанов. Лидерът на воеводите е на този пост от 1995 година. Костадинов, който беше отстранен като заместник-председател на организацията, обяви, че не желае да участва в изборните листи на евентуален бъдещ националистически съюз. Той не пожела да коментира дали бъдещето му е свързано с ВМРО.

Друг възможен предизборен съюз е между ГОРД с лидер Слави Бинев и Националния фронт за спасение на България на собственика на телевизия Скат Валери Симеонов.

Свързващото звено

между двете партии освен национализма е и желанието им да видят Бойко Борисов в опозиция. При Слави Бинев то преминава и в лична ненавист към премиера. Двете организации имаха общи прояви в София. През септември няколкохилядно шествие настоя за оставката на правителството. В края на ноември пък те водиха два паралелни протеста – срещу цензурата пред БНТ и срещу срастването на медии, политическа и финансова власт на площад Гарибалди в столицата. И ако влиянието на ГОРД трудно може да бъде измерено реално, силно вероятно е амбицията и решителността на лидера му да го превърне в един от сериозните малки политически играчи. НФСБ пък вероятно ще бъде сериозно подкрепено в Бургаско. На президентските избори през 2011 г. кандидатът на партията Стефан Солаков получи впечатляващите близо 85 хил. гласа, или 2.5 процента.

Кулоарни слухове спрягат СДС, НДСВ и формацията на Касим Дал (с официален лидер Корман Исмаилов, и двамата отцепници от ДПС) като вероятни партньори в коалиция. Председателят на НДСВ Христина Христова не пожела да коментира перспективите за подобно сдружаване. Тя не отрече, че разговори е имало, но обясни, без да навлиза в конкретика, че засега няма нищо сигурно. В политиката никога не се казва никога, лаконична беше тя. Христова и председателят на СДС Емил Кабаиванов присъстваха на учредяването на Народна партия Свобода и достойнство, както е името на по-известната като партията на Касим Дал формация.

Основната цел на коалициите между малките партии по принцип е да се борят за прескачане на 4-процентовата бариера. Ако в парламента влязат повече от няколко, те вероятно ще могат да се включат по-сериозно в разиграването на картите. И ще помогнат за разсичането на гордиевия възел на следващия парламент, в който се очаква да бъде постигнато непродуктивно за едно бъдещо правителство равновесие.

По-сериозното разпарчетосване на политическото пространство обаче обикновено е свързано с по-трудно, а не с по-качествено управление.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще гласувате ли, ако бъде свикан референдум за еврото?

Подкаст