На 3 януари през 1907 г. официално е открита сградата на Народния театър Иван Вазов. Това е най-старият театър в България след Освобождението. Той е наследник на софийската драматична група Сълза и смях, която от 1904 г. се нарича Български народен театър.
От 1906 до 1952 г. трупата носи името Народен театър, през 1952ndash;1962-а – Народен театър Кръстю Сарафов, през 1962ndash;1977 г. и след 1982 г. ndash; Народен театър Иван Вазов. Бил е опожаряван няколко пъти, но отново е въстановяван.
Сградата е построена в близост до бившия княжески дворец в столицата, днес Национална художествена галерия, по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер. Тя е завършена е в края на 1906 г. и е открита за представления на 3 януари 1907 година. При откриването цар Фердинанд І е освиркан от студенти и правителството на Димитър Петков решава да закрие университета.
През 1923 г. по време на представление избухва пожар, който нанася големи поражения. Театърът е възстановен окончателно през 1929 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския строителен инженер, завършил в Мюнхен, Кирил Чапаров.
По време на бомбардировките в столицата (1943ndash;1944 г.) е засегнат сериозно, но е възстановен още през 1945 година. Последното му преустройство е през 1971ndash;1975 г., когато се създава и специална камерна зала.
През 2007 г. бе извършен ремонт на фасадите, покрива, пластиките и други части на театъра. При боядисването на фасадите е използвана боя със съдържание на каучук, повишавайки издръжливостта й от атмосферните влияния. Позлатените декоративни елементи по фасадата са покрити с нови листове златно фолио.
