Сметната палата започва безпрецедентен одит, който да установи как завършилите висше образование се реализират на пазара на труда. Сама по себе си целта е похвална – да стане ясно струва ли си държавата да харчи бюджетни средства за висшисти, които след дипломирането си попадат в небрано лозе и се чудят накъде да хванат. Както каза председателят на Сметната палата Валери Димитров, да видим дали инженерите карат таксита, или са сервитьори.
В очакване на пълната картина от одита обаче може да уверим г-н Димитров, че карат таксита и сервират. И не само това правят, и не само те го правят. Шофьорите и сервитьорите се утвърдиха като ключов сегмент от трудовия пазар и са в челната петорка на заетите в родната икономика. Компания им правят продавачите, чиновниците и… безработните. Не е грешка, те са ключов стопански фактор. Докато търсят работа у нас, са обект на обезщетения и помощи от бюджета, на програми за обучение и преквалификация. А хукнат ли зад граница, стават източник на доходи за родата.
Соцпланировката планираше всичко, но роди един незабравим принцип и една незабравима констатация. Младите слушаха: Учи, мама, да не работиш!, а старите знаеха, че в България всеки върши това, което не му е работата. Социализмът уж си отиде, но принципите го надживяха. С известни корекции, разбира се – учещите стигнаха до убеждението, че работата не е толкова лошо нещо, стига да е в чужбина. А завършилите и поработилите у нас стигат до заключението, че друг начин за оцеляване освен вършенето на нещо, което не ти е работа, няма.
Че държавните ВУЗ-ове поддържат специалности, от които няма потребност, знаем. Но пък частните им конкуренти поддържат още повече специалности, от които има още по-малка потребност, събирайки солидни такси. Чуеш ли някои от тях, веднага ти става ясно какви специалисти ще произведат. Едни ще са по всичко, други – по нищо, а онези, които станат специалисти, ще го направят въпреки висшето си образование. Каква да е тогава картинката на трудовия ни пазар? Още повече че изкривяванията в него могат да бъдат и биват преодолявани с фалшиви тапии. Вместо някой да бъде отрязан от правилната и подходяща за него позиция заради липсата на желание или време да учи, дипломира се по бързата процедура по специалността, която тази позиция изисква. Така образователният бюджет остава незасегнат, а връзката между образование и трудов пазар – изпипана до съвършенство.
Нека Сметната палата си каже думата, но тази картинка е ясна. Според въведената преди две години рейтингова агенция на висшите училища всеки втори студент не се реализира на българския пазар. Най-старият ни университет – Софийският, мечтае да се добере някога до Топ 500 на най-добрите университети в света. А средношколците искат да учат за бакалаври и магистри на Запад с такава стръв, сякаш са засукали това желание с майчиното си мляко.
За прахосването на бюджетни средства във вид на безсмислено следване вина имат не само ВУЗ-овете. От неспирно правене на държавна образователна политика никой вече не знае каква е тя и има ли такава. Как обаче да има образователна политика, като няма икономическа такава? Работодателите поискаха държавно финансиране само за специалностите, от които има нужда, но призивът им е глас в пустиня. Пък и като погледнеш лицата и делата на националноотговорния ни бизнес, те втриса. Отщява ти се да се реализираш и ти се прищява просто да работиш, но далеч от него.
Като стана дума за реализация на университетски кадри, редно е да отдадем дължимото на докторантката от Югозападния университет Неофит Рилски Зинаида Стоилова. Подготовката на дисертация в катедра Маркетинг и мениджмънт на стопанския му факултет тя съчета с пускане на свои разголени снимки в социалната мрежа Фейсбук. Вярно, държи горнището на банския с ръка, за да не падне, но личи, че преди това го е разкопчала. Очевидно притеснен за репутацията на учебното заведение, деканът Ганчо Ганчев скочи в защита на палавата Зинаида – нямало нищо притеснително, пък и тя нито правела наука, нито преподавала. Само в неговия факултет имало 50-ина такива докторанти. На обратното мнение е обаче бившият декан Чавдар Николов. Недопустимо било академичен човек да прави шоу. И даде пример: докато оглавявал факултета, въвел забрана в него да се влиза с джапанки.
Въпросната докторантка се оказа напълно отворена за света и трудовия ни пазар. Освен че споделя впечатленията си от луксозни круизи, на една от снимките е в компанията на политико-работодателския тандем Яне Янев – Веселин Марешки. Така се коват и реализират кадри – хем без джапанки, хем с научна степен, хем с когото трябва! Вероятността да забягнат в чужбина е нищожна.
