Сивото е практично. Не хваща лекета. Не е натрапливо.
Сива е мишката, която опосква хамбара. Сив е заекът, който напада зелето и морковите. Сив е слепокът, който откъсва грудките и щателно ги складира по видове в подземния си Плод и зеленчук. Сив е и вълкът, който отнася агнетата.
Спрямо всички се вземат мерки от време оно. Срещу вълка даже се подсигуряват и с езически заклинания. На Игнажден милата ми баба връзваше с червен конец ножиците, за да не се отварят устите на вълците. Нощната пепел от огнището не се изхвърляше, за да не се множат те.
Това е съдбата на сивото. Практичен цвят, свързван с какви ли не напасти, срещу които трябва да се вземат мерки. Според сивото вещество в сивото ни всекидневие.
В икономиката сивото е напаст, която така и не излиза от мода. Алиениран бизнес, въртящ около една трета от БВП поне на нашата държава.
nbsp;
Как става това в ерата на уж тоталния контрол на данъчни, икономически полицаи, хранителни и санитарни агенти?
Не знаем, но става.
Да подходим дедуктивно и да разгледаме само един пример – с най-важната стока – насъщния.
Преди дни главният изпълнителен директор на Софийската стокова борса Васил Симов отчете, че пшеницата е поскъпнала за година с рекордните 56 процента. От което би следвало хлябът да е вдигнал цената си поне с толкова. Но не би. Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите, обяснява защо: Близо 60% е делът на сивия сектор в хлебопроизводството .
Какво всъщност става. Чували ли сте за формулата на ценообразуване по веригата жито – брашно – хляб – 1:2:4? Към момента цената на зърното на Софийската стокова борса е 470 лв. на тон. Като добавим ДДС и я преизчислим за килограм, кило жито излиза 56 стотинки. По формулата кило брашно е 1.12 лева. А килограм Добруджа – 2.26 лева.
Да сте яли толкова скъп хляб?
Самунът обикновено трепти около 90 стотинки. Може да се намери и за 70 ст. в страната.
Всяка година преди жътва хлебарите бутат нагоре очакванията за поскъпване. От десетина години вестниците бълват едно и също Хлябът гони 2 лева. А всъщност не може да стигне и левчето. Което е прекрасно.
Огромни маси от посивели хора в посипани със сив мъртвешки прах градчета и селца си купуват два пъти повече хляб от сиви фурни.
Единственото нещо, за което има обществен консенсус в тази държава, е самунът. Това негласно разбирателство между производител и потребител гарантира изхранването и на семейството на фурнаджията, и на челядта на гладника.
Но тук не присъства държавата, ще възкликне някой. Да, не присъства. Това е жалко, защото неплатените данъци и осигуровки върху хляба няма да постъпят в хазната. Държавният бюджет няма да има пари да купи хляб на тези, които не могат да си го позволят. Няма да даде повече на тези, които искат да се образоват над нивото на фурнаджиите, няма да може да лекува деца в чужбина… Но, млъкни, сърце.
Хайде да помечтаем, че хлебарите като един решат да си плащат вноските за обществената солидарност, които държавата по определение изисква. Ще нахранят ли гладните, ще образоват ли будните, ще излекуват ли обречените? Не!
Защото държавата на Бойко, както и на тези преди него, е държава на разхищението. Тези пари ще отидат в нереформираните: образование, здравеопазване, полиция, където ще потънат като вода в пясък. А част от тях – и директно в частни джобове. Защото държавата и сега преразпределя към 40% от новосъздадената стойност. И от това не следва нищо добро. Още ли пари да й се дадат да троши?
Както се казва: Живеем в държавата на неограничените невъзможности.
В която, както ви увещавах в началото, сивото е практично.
nbsp;
Чавдар Цолов,
социален далтонист
