Инвеститорите в холандски ценни книжа, гарантирани с жилищни ипотеки, ще бъдат ощетени от новите правила за банкова ликвидност. Те бяха приети на 6 януари от Групата на управителите на централните банки и шефовете на финансовите надзорници (GHOS) към Базелския комитет за банков надзор. (Бел. ред. – БАНКЕРЪ описа подробно в бр.2 от 2013-а споразумението, прието от GHOS).
Пазарът на холандските облигации, гарантирани с жилищни ипотеки, се оценява на 262 млрд. евро и те са сред най-сигурните в света. Книжата обаче не попадат в групата на активите, които служат за изчисляване на коефициента на ликвидно покритие на банките (LCR). Причината е, че средното съотношение на размера на заема, който служи като залог, към цената на купеното жилище, е 95 процента. Това се дължи на особеност, залегнала в холандската финансова система още през ХIХ век – кредитополучателите вземат по-голям ипотечен заем за период до 30 години, защото имат право да използват данъчни отстъпки по лихвените плащания. Според наредбите за LCR на Базелския комитет за банков надзор обаче банките могат да използват подобен вид активи само ако съотношението е под 80 процента.
Изключването на холандските ипотечни инструменти, при които случаите на просрочия и спиране на обслужването клонят към нула, е сериозен пропуск в усилията да се наложат световни стандарти за банковия сектор. В резултат холандските емитенти на книжата ще бъдат натоварени с по-високи разходи, защото инвеститорите ще искат по-високи премии, за да ги купят, пресмятат фондови мениджъри от водещия мениджър на активи Юниън инвестмънт.
В момента LCR включва две категории активи. Първата категория е съставена от пари в брой и ценни книжа, емитирани от правителства, централни банки и международни агенции. Във втората влизат покрити и корпоративни облигации, както и ценни книжа, гарантирани с жилищни ипотеки (RMBS), за чиято употреба обаче има строги ограничения. За да бъдат включени при изчислението на коефициента за ликвидност, те трябва да се търгуват активно под формата на транзакции с обратно изкупуване (репо операции) и за достатъчно дълъг период от време цените им да са били стабилни при стресови ситуации. Освен това тези книжа участват в LCR с отстъпка от 25% от номинала си и трябва да имат минимална кредитна оценка АА.
Според Патриша Джексън от Ърнест енд Янг Базелският комитет не е изработил достатъчно ясни критерии за RMBS, които могат да участват в изчисляването на ликвидния коефициент. Например ипотечните облигации, гарантирани от щатската администрация, се ползват с преференции. Книжата на държавната Джини Мей (Ginnie Mae) се приравняват на щатските ДЦК и се включват без отбив от номинала. По подобен начин се третират и облигациите на другите две щатски ипотечни агенции Фани Мей и Фреди Мак.
Холандските банки са най-големите емитенти на RMBS в Европа (за общо 262 млрд. евро) след британските им конкуренти, издали книжа за 275 млрд. евро, сочат сметките на Джей Пи Моргън Чейз. Обемът на лошите жилищни заеми, пакетирани в гарантираните с ипотеки облигации, е бил 0.4% от общия номинал към края на септември 2012-а, по данни на Муудис инвестърс сървис. За сравнение, съотношението при първокласните английски ипотеки е 0.30%, а при испанските – 2.85 процента. Испанските книжа обаче могат да се включат в изчислението на LCR, защото средното съотношение на изтегления заем към цената на жилището е под 80 процента.
В момента инвеститорите искат 103 базови пункта над междубанковата кредитна лихва в евро (EURIBOR), за да влагат пари в петгодишни облигации, гарантирани с холандски жилищни заеми. Това е най-ниският след английския спред по европейски облигации. Банките имат около 45% дял от инвестиционната база в RMBS на Холандия.
