Некоректни опитите за трупане на политически дивиденти от селективно вадене на показ на факти от казуса bdquo;Коралldquo; и тяхната интерпретация обслужват партийни интереси. Това се посочва в становище на Министерството на регионалното развитие, разпространено до медиите.
Според ведомството на Лиляна Павлова проблемът въобще не е във внесената или не такса от 20 лв. за разглеждане на казуса от компетентните органи, каквито твърдения целенасочено се разпространяват в публичното пространство. Те са опит за отклоняване на вниманието от съществените проблеми, довели до казуса bdquo;Коралldquo;, твърдят от строителното министерството и представя хронологията на събитият.
Царево има териториален устройствен план от 1989 година. През 2004, 2005 и 2006 г. общината одобрява 3 подробни устройствени плана (ПУП) за имоти, намиращи се на територията на общината и попадащи в местността, в която е разположен плаж bdquo;Коралldquo; (морски плаж bdquo;Лозенец – Кумкашлаrdquo;).
През 2010 г. след публикация в електронния сайт на bdquo;Медиапулldquo; относно незаконосъобразност на издадени от община Царево ПУП-ве и след извършена проверка на място, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) подава през юли 2010 г. 3 броя жалби срещу заповедите на кмета на община Царево за одобрение на ПУП-ве в Административен съд ndash; гр. Бургас. Основание за обжалването на актовете е несъобщаването им на държавата в лицето на МРРБ, както и други констатирани нарушения.
През октомври 2010 г. Административният съд на Бургас оставя без движение 3-те жалби с мотив, че те не са подписани лично от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а от процесуален представител. Следва да се отбележи, че по делата са били представени изрични генерални пълномощни в полза на юрисконсултите ndash; процесуални представители на МРРБ.
Процесуалните действия на юрисконсултите са потвърдени през ноември 2010 г. лично от тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството, като жалбите са подписани от него и са представени по делата.
Впоследствие, през август 2011 г., в противоречие с действащите към онзи момент разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ), съдът прекратява делата по две от жалбите, тъй като е изискал МРРБ да представи доказателства за заплащането на таксата за обнародване на съобщението за жалбите в Държавен вестник . Към 2010 г. ЗУТ е предвиждал, че на обнародване в ДВ подлежат само съобщенията за оспорване на актове, ако самите актове подлежат на обнародване в ДВ. В случая с казуса bdquo;Коралldquo; заповедите за ПУП-ве не са били обнародвани, от което следва, че жалбите срещу тях също не следва да бъдат обнародвани и съответно не се дължи таксата от 20 лв. за обнародването им. Два пъти ndash; през месец юли и август 2011 г. МРРБ е депозирало категоричното си писмено становище и възражение срещу обнародването в ДВ на жалбите пред Административния съд.
Съдебните определения за прекратяване на първите две дела са обжалвани от МРРБ пред Върховния административен съд през септември 2011 г. В закрити заседания от октомври и декември 2011 г, ВАС е постановил определения, с които е отхвърлил жалбите и оставил в сила определенията на Административния съд, като той е възприел мотивите, на първоинстанционния съд, посочени по- горе.
По 3-тата жалба е внесена такса от 20 лв. от трета страна за обнародването на жалбата в Държавен вестник. Съдът приема, че през 2005 г. община Царево е изпратила писмо до областния управител на област Бургас, с което заповедта за одобрение на ПУП му е съобщена в качеството му на представител на държавата и той не я е обжалвал. Оттук и заключението на съда, че МРРБ няма основание да обжалва заповедта, тъй като тя е била съобщена на областния управител през 2005 г. Въпреки това, през септември 2012 г. МРРБ отново обжалва пред ВАС съдебния акт на Административния съд на Бургас за прекратяване на делото, но ВАС също отхвърля жалбата и го оставя в сила с определение от ноември 2012 година.
По информация от областна администрация, другите два ПУП-а също са им били съобщени чрез писма от общината, откъдето може да бъде направен извод, че съдът би се произнесъл по аналогичен начин, в случай, на заплащане на таксата за обнародване на жалбата.
Докато се водят съдебните дела, през 2010 г. тогавашното ръководство на община Царево одобрява инвестиционните проекти по въпросните ПУП-ве. Съгласно разпоредбите на ЗУТ, разрешения за строеж за тези инвестиционни проекти могат да бъдат издадени в 1-годишен срок от одобрението на инвестиционните намерения ndash; в противен случай валидността на одобрените проекти изтича и те трябва да бъдат актуализирани. Към декември 2012 г. същите не са актуализирани по надлежния ред от общината.
На 17 януари 2013г. Регионалният отдел на ldquo;Национален строителен контролrdquo; в Бургас изцяло отменени три Разрешения за строеж за трафопостове и ваканционно селище в два имота, граничещи с плажната ивица.
Отменените Разрешения за строеж са незаконосъобразни, тъй като одобрените проекти са загубили правно действие, не са актуализирани, не е осигурено присъединяването на строежите към общите мрежи на техническата инфраструктура (ВиК, ел. захранване, пътна връзка и др.), а за Ваканционното селище не са проведени изискващите се процедури по екологичното законодателство (оценка на съответствието, ОВОС и др.).












