След петчасови дебати в парламента и с удължено време депутатите успяха да приемат на първо четене единственото Законопроекта за управление на системата за национална сигурност и този за военното разузнаване.
От целия законодателен пакет, който трябва да регламентира работата на специалните служби, остават още два специализирани закона – за цивилното разузнаване и за Националната служба за охрана. Те ще бъдат разгледани като първа и втора точка преди утрешния парламентарен контрол.
Критиките срещу общия законопроект за службите дойдоха най-вече от страна на Синята коалиция и ДПС. Очаквано депутатите и от двете партии не подкрепиха законопроекта с аргумента, че не са прецизно формулирани функциите на предвидения в текстовете нов орган, наречен Съвет за сигурност,nbsp; към министър-председателя. В него влизат премиерът, който ще е и ръководител на звеното, министрите на отбраната, на вътрешните, на външните работи, на финансите, шефовете на службите за сигурност и началникът на отбраната. Предвижда се и президентът да може да присъства на заседанията.
Според съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов на този съвет са възложени функции, които на практика обезсилват nbsp;ролята на Консултативния съвет за национална сигурност при президента. Друг проблем било възможността при отсъствието на премиера съветът да се председателства от упълномощен министрите.
Този проект е противоконституционен, тъй като предвижда Съветът за сигурност да взима решения, на каквито няма правоldquo;, смята депутатът от Синята коалиция Йордан Бакалов.
В отговор на това изказване Павел Димитров от ГЕРБ обясни, че решенията, които ще взема Съветът за сигурност ще имат консултативен и координиращ характер и няма да изземват функциите на президента. По думите му законопроектът закрепва ролята на Министерския съвет като основния орган, на който по конституция е възложено управлението на националната сигурност.
При обсъждането на законопроекта за военното разузнаване също се чуха редица разнопосочни мнения. Едно от тях беше свързано с обединяването на цивилното и военното разузнаване. На тази идея обаче се противопоставиха министърът на отбраната Аню Ангелов и депутати от Коалиция за България и Атака.nbsp;
