На 24 януари през 1920 г. в Париж умира Амедео Клементе Модилиани (на италиански: Amedeo Clemente Modigliani), Моди за приятелите си, италиански художник и скулптор, работил главно във Франция. Той създава специфичен стил, който не се вписва напълно в теченията в изкуството от това време.
Модилиани учи изящни изкуства във Флоренция (1902-1903 г.) и Венеция (1903-1906 г.). През 1906-а заминава за Париж, където влиза в средата на най-авангардните и най-бедни художници на Монмартър. Първоначално той се вижда по-скоро като скулптор, отколкото като художник. Скулптурата му е повлияна от румънеца Константин Брънкуш. През 1909-а пътува за кратко до дома си в Ливорно, след което се връща в Париж и наема ателие. След като участва в скулптурна изложба през 1912-а, Модиляни внезапно се отказва от скулптурата и се концентрира върху живописта.
Първоначално художникът е повлиян от Анри дьо Тулуз-Лотрек и Пол Сезан, после от кубистите, традиционното африканско и камбоджанско изкуство. Скоро създава своя уникален стил с известните портрети и актове, рисувани с изключителна бързина и точност, фигури с изящни дълги шии и екзотични бадемови очи.
1917 година е ключова за Модилиани: през лятото той се запознава с 19-годишната студентка Жан Ебютерн, която изоставя ученето и семейството си, за да стане негова спътница. На 3 декември е открита първата му самостоятелна изложба в галерията Берт Вайл. Началникът на парижката полиция е скандализиран от голите тела и нарежда изложбата да бъде закрита едва няколко часа след откриването й.
През 1918-а Модиляни, заедно с други художници, сред които и японецът Цугухару Фуджита, пътува до Ница. На 29 ноември същата година Жан Ебютерн ражда дъщеря, която кръщават на нея. Амедео продава много от платната си, но винаги за незначителни суми, които скоро пропилява за алкохол и наркотици. Караниците му с Жан Убютерн стават все по-ожесточени. Към края на 1919-а Модилиани се разболява от менингит и отслабналият му организъм не издържа. На погребението му в гробището Пер Лашез присъства огромна част от артистичната общност от Монмартър и Монпарнас.
Бременната в деветия месец Жан Ебютерн е отведена в дома на родителите си, но два дни след смъртта на Модиляни се самоубива като се хвърля от петия етаж. Едва през 1930 г. семейството ? позволява тя да бъде погребана до Модиляни. Малката им дъщеря Жан е осиновена от сестрата на Модиляни във Флоренция. Десетилетия по-късно тя ще напише биография на своя баща: Модиляни: човек и мит.











