Европейският парламент може да блокира многогодишния бюджет на Европейския съюз за периода 2028–2034 г., ако държавите членки продължат да настояват за съкращения на предложеното финансиране.
Предупреждението отправиха двамата водещи преговарящи от името на европарламента Зигфрид Мурешан от Европейската народна партия и Карла Тавареш от групата на социалистите и демократите. Според тях последните предложения на правителствата се разминават с обявените приоритети на ЕС в областта на отбраната, сигурността и конкурентоспособността и поставят под въпрос способността на блока да изпълнява общите си политики.
„Европейският парламент ще може да формира мнозинство за новия бюджет само ако исканията му бъдат взети предвид задоволително“, заяви Мурешан на пресконференция в Брюксел. Той подчерта, че евродепутатите са готови да търсят компромис, но няма да подкрепят финансова рамка, която не осигурява необходимите средства за постигането на европейските цели.
Отговорността за навременното приемане на бюджета е споделена между Европарламента и Съвета на ЕС.
Предложението на Европейската комисия за следващия седемгодишен бюджет, представено през юли, възлиза на 1.826 трилиона евро. Редица държави членки, сред които Германия, Австрия, Нидерландия, Финландия, Швеция и Дания, смятат сумата за прекалено висока и настояват за ограничаване на разходите. В хода на преговорите кипърското и ирландското председателство на Съвета представиха свои варианти за компромис, включващи допълнителни съкращения.
Според Мурешан първоначалното предложение на еврокомисията и без това е било скромно, като за основни пера е предвидено финансиране близо до допустимия минимум. Новите искания на правителствата допълнително намаляват възможностите на ЕС да инвестира в стратегически области.
Отбраната и конкурентоспособността са абсолютен приоритет
Основният аргумент на Европейския парламент е противоречието между заявените политически приоритети на държавите и позициите им, когато се стигне до преговори. Правителствата определят отбраната, сигурността и икономическата конкурентоспособност като ключови за бъдещето на Европа, но едновременно с това настояват за по-малко средства именно за тези направления.
Мурешан направи сравнение между развитието на националните и европейския бюджет. Между 2018 и 2025 г. публичните разходи на държавите членки са нараснали средно с 68%, докато бюджетът на ЕС се е увеличил само със 7 процента. Според евродепутата това означава, че общият бюджет не само изостава значително от националните, но и не успява напълно да компенсира инфлацията.
Затова румънският евродепутат отхвърли аргумента, че европейското финансиране трябва да бъде ограничено заради дефицитите и високите разходи на отделните правителства. „Европейският съюз не бива да става жертва на прекомерните разходи от страна на националните правителства“, заяви той.
Двамата докладчици предупреждават и за икономическите последици от прехвърлянето на общи инвестиционни приоритети към националните бюджети. Ако всяка от 27-те държави се опитва самостоятелно да финансира решения на трансгранични проблеми, общата цена ще бъде по-висока, отколкото при обединяване на ресурсите на европейско равнище. Особено в отбраната, инфраструктурата и технологиите координираните инвестиции могат да осигурят по-голям ефект от разпокъсаните национални програми.
Европарламентът настоява и за промяна в начина, по който се финансира европейският бюджет. Вместо преговорите да се съсредоточават основно върху съкращенията, според Мурешан трябва да се търсят допълнителни приходи чрез разширяване на системата за собствени ресурси.
Евродепутатите предлагат три нови източника – дигитален данък, приходи от транзакции с криптовалути и такси върху индустрията за онлайн игри и хазарт. По оценки на Европейския парламент те могат да осигурят общо между 18 и 32 милиарда евро. Най-голям потенциал има дигиталното облагане, което според парламентарните разчети би могло да носи до 25 милиарда евро годишно. Предложението обаче ще трябва да преодолее съпротивата на държави, които не желаят въвеждането на нови общоевропейски данъци или увеличаване на финансовите си задължения.
Друг сериозен спор е финансирането на Украйна. Мурешан подчерта, че подкрепата за Киев и ресурсите за останалите европейски политики не трябва да се противопоставят. Сигурността на Украйна е пряко свързана със сигурността на ЕС, но обслужването на нови заеми може да натовари общия бюджет и да ограничи средствата за вече планирани инвестиции.
Мерц поставя условия, Макрон се опасява от политическата цена
Бюджетният спор се усложнява от позицията на Германия. Канцлерът Фридрих Мерц настоя за по-ограничена финансова рамка и обвързва съгласието на Берлин с ангажимент от всички 27 държави членки за покриване на очаквания бюджетен недостиг на Украйна през следващата година.
В писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коща германското правителство призова останалите страни от блока да поемат този ангажимент, преди да започнат същинските обсъждания за бюджета след 2027 година.
Берлин постави въпроса и в контекста на обсъждан заем от около 45 милиарда евро за Украйна. Идеята за общо участие срещна съпротива от Унгария, Словакия, Чехия и България, които предварително се обявиха срещу подобен ангажимент. Чехия и Словакия разкритикуваха и опита финансовата подкрепа за Киев да бъде превърната в условие за споразумението по дългосрочния бюджет.
Мерц е под натиск и във вътрешнополитически план. След загубите на регионални избори от крайнодясната „Алтернатива за Германия“ канцлерът трябва да избягва решения, които германците биха възприели като увеличаване на германските плащания към Брюксел. Позицията му е, че липсата на споразумение би била за предпочитане пред бюджет, който увеличава финансовата тежест за страната.
Френският президент Еманюел Макрон също има ограничено пространство за маневриране. Мандатът му изтича през 2027 г., а всяка отстъпка пред германските искания за съкращения може да се превърне в аргумент срещу него в предстоящата президентска кампания. Марин льо Пен от крайната десница и Жан-Люк Меланшон от крайната левица вече критикуват европейската бюджетна политика с аргумента, че Франция плаща повече, отколкото получава.
По време на пресконференция в Брюксел Льо Пен обвини преговарящите, че ускоряват разговорите, преди гражданите в големите европейски държави да са имали възможност да се произнесат на избори. Тя предупреди Макрон да не обвързва страната с дългосрочно споразумение преди президентския вот във Франция през април 2027 годишна.
Допълнителна несигурност създават предстоящите в края на месеца избори в Испания и очакваният вот в Италия през следващата година.
Въпреки острите публични позиции Париж и Берлин имат възможност да намерят обща основа по въпроса за новите европейски приходи. Френският министър по европейските въпроси Бенжамен Адад предложи разговорите да се насочат към т.нар. собствени ресурси, включително данъци върху определени икономически дейности, вместо към мащабни съкращения. Франция обаче настоява и за стабилизиране на националните си вноски, докато Германия остава скептична, че новите приходи ще бъдат достатъчни, за да компенсират разходите.
Следващият решаващ етап е представянето на компромисно предложение на председателя на Съвета Антонио Коща, което трябва да послужи като основа за разговорите между държавните и правителствените ръководители на ЕС. Лидерите ще обсъдят темата на извънредна среща на 26 и 27 ноември, а политическата цел е да бъде постигнато споразумение до края на 2026-та. То ще изисква единодушие между държавите членки, а Европейският парламент също трябва да даде съгласието си.
Междувременно на 11 ноември Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха предварително споразумение за годишния бюджет за 2027 г. в размер на 199.7 милиарда евро, което е малко под предложените от комисията 199.9 милиарда. За сравнение, бюджетът за 2026-та е около 190 милиарда евро. Сред основните приоритети остават конкурентоспособността, сигурността, отбраната и помощта за Украйна. Споразумението предстои да бъде одобрено официално от двете институции.











