Италианската Банка Монте дей Паски ди Сиена ще осчетоводи загуба от поне 220 млн. евро във финансовия си годишен отчет за 2012-а, съобщи на 22 януари вестник Il Fatto Quotidiano. Тя е резултат от сделка с японската инвестиционна банка Номура за финансов дериватив, наречен Александрия. Съществуването на Александрия било разкрито едва през октомври 2012-а от новия мениджърски екип на италианския кредитор.
Според Il Fatto Quotidiano счетоводната фирма Прайсуотърхаус и финансовият консултант Ейдос в момента правят проверки, за да установят точната стойност на загубата, свързана с подписания през 2009-а контракт. Анонимни източници твърдят, че размерът на щетите й може да достигне 740 млн. евро.
Кредиторът от Тоскана е заявил в отговор на публикацията, че Александрия е една от няколкото операции със структурни финансови продукти, по които в момента текат проверки. Очаква се те да бъдат представени на борда на директорите на Монте Паски до средата на февруари, след което банката ще направи оценка за евентуалното им влияние върху счетоводните й книги.
Операцията Александрия потвърждава увлечението на Монте Паски по структурните финансови операции. Миналата седмица агенция Блумбърг нюз разкри, че Дойче Банк е дала назаем на италианския кредитор около 1.5 млрд. евро през декември 2008-а чрез транзакция, наречена Проект Санторини. Тя е помогнала на Монте Паски да прикрие загуби за 367 млн. евро по по-стар контракт за финансов дериватив с Дойче Банк. Това сочат документи по сделката, съдържащи се на над 70 страници, с които разполагат репортери от Блумбърг нюз.
Оказва се, че за да даде парите, германският банков лидер Дойче Банк е разработил специален финансов производен продукт за Монте Паски, и то в зенита на финансовата криза през 2008-а. Целта е била да се замажат част от загубите на италианската група, преди тя да поиска държавна помощ, за да оцелее.
Основаната през 1472-а Монте Паски поиска през 2009-а 1.9 млрд. евро от държавата. Миналата година правителството бе принудено да инжектира още пари в най-старата банка в света, защото тя е сред четирите европейски кредитори, които не са успели да покрият изискванията за минимален размер на собствения капитал на европейските регулатори. С това общата сума на спасителната акция за италианската институция достигна 3.9 млрд. евро.
Монте Паски прибягва до сложната транзакция с Дойче Банк, след като фалитът на щатската инвестиционна банка Лиймън брадърс холдингс през септември 2008-а е причинил срив на световните борсови индекси. Тогава акциите на италианската банка губят 49% от пазарната си оценка, а печалбата й през четвъртото тримесечие на 2008-а пада с 47%, а финансовите й възможности стават изключително ограничени. Причина за това е решението на тогавашния й председател Джузепе Мусари, който година по-рано купува местния конкурент – Банка Антонвенета, точно когато котировките на акциите й са с най-високата си пазарна оценка. Допълнителен натиск върху Монте Паски оказва и загубата от 367 млн. евро по сключения през 2002-ра суапов контракт с Дойче Банк. Вместо да поеме загубата, италианската страна решава да замени този договор с нов инструмент и заедно с Дойче Банк да преструктурира предишния.
Преструктурирането става през 2008-а и е в две части, твърдят шестима експерти по финансови деривативи, които са се запознали с придобитите от Блумбърг нюз документи. Интерес за специалистите представлява по-скоро втората част от договора с Дойче Банк . В нея Монте Паски предоставя на германците като обезпечение по заем за около 1.5 млрд. евро италиански държавни облигации със същия номинал и същевременно прави дългосрочен залог, че книжата няма да понижат пазарната си оценка. Това на практика означава, че при спад на котировките им загубите ще бъдат понесени от Монте Паски.
Германската банкова група продала облигациите, както и емитираните като гаранция по тях кредитни суапови контракти (CDS), чийто емитент била Монте Паски. (Бел. ред. – Както е известно, CDS гарантира на купувача на облигациите, че ще получи номинала, ако длъжникът спре да плаща по тях, минус стойността на просрочения дълг.)
Преди подписването на договора с Дойче Банк доходността на базовите десетгодишни италиански ДЦК е била 4.66%, но през ноември 2011-а е скочила до рекордните 7.48 процента. С други думи – котировките им рязко са паднали. Същевременно цената на CDS-ите, свързани с десетгодишните италиански облигации, е била 148.3 базови пункта, а на 15 ноември 2011-а достига рекордните 569.6 базови точки по данни на Блумбърг. (Всеки базов пункт е равен на 1000 щ. долара годишно по контракт, по който е застрахован дълг за 10 млн. щ. долара.) Резкият скок на цените на CDS навежда експертите на мисълта, че той е причинил допълнително натрупване на загуби за Монте Паски.
Монте Паски никога не е разкривала ефекта от сделката си от 2008-а с Дойче Банк. Сега италианската финансова полиция и прокуратурата разследват кредитора от Сиена за евентуални пазарни манипулации и възпрепятстване на дейността на контролните органи. В Дойче Банк спорната сделка е била одобрена от банковата комисия за оценка на риска на световните пазари. По онова време за инвестиционния бизнес на банковата група, включително и за Проект Санторини, са отговаряли Колин Фан и Аншу Джаин – един от двамата сегашни главни изпълнителни директори на Дойче Банк. И двете замесени кредитни институции твърдят, че сътрудничат на разследването.
nbsp;
nbsp;
Челен опит
Дойче Банк има неприятности и у дома. Банковата група и финансовият регулатор на Германия BaFin са под натиск да публикуват разкритията от направените проверки по повод подозренията, че местният банков лидер е участвал в манипулирането на междубанковите лихвени проценти ЛИБОР. По този казус се водят следствия от Канада до Швейцария срещу повече от дузина банки, включително и Дойче Банк. Германското законодателство обаче забранява на BaFin да огласи фактите от проверките, ако те засягат интересите на кредитора. Това може да стане само със съгласието на засегнатата страна.
По този повод депутатите, разследвали фалита на германския ипотечен кредитор Хипо риъл истейт холдинг през 2008-а, се оплакват, че са получили от BaFin отчасти редактирани материали по случая. А засекретената дори за Бундестага информация изобщо не е достигнала до широката общественост, твърди членът на опозиционната лява партия Аксел Труст.