В дебелите учебници по политически науки има едно простичко правило, с което всички политици трябва да се съобразяват. А именно да не забравят какво са обещавали преди време, защото винаги ще се намерят хора, които помнят. Явно обаче министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев или не е запознат с него, или не му пука особено какво говори публично. В средата на 2012-а той уверено обясняваше как през последните 2-3 години имаме реален добив на газ от две находища в Черно море – Калиакра и Каварна (експлоатирани от Мелроуз), които задоволяват 15 на сто от местното потребление. Като се прибавят към тях количествата от находището Девенци край Ловеч, могат да бъдат осигурени още 15-20% собствено производство още до края на 2013-а и така ще покриваме около една трета от собствените си нужди. Но само преди дни, при представянето на доклада за концесиите, поверени на икономическото министерство, Добрев ревизира изцяло собствената си прогноза.
След въвеждането в експлоатация в края на тази година на газовото находище Девенци и увеличаването на добива от терена Койнаре и морския блок Каварна-изток – заяви той – през 2014 г. България вече ще покрива една шеста от нуждите си от природен газ, които в последно време са около 3 млрд. куб. м годишно.
Според прогнозите на ръководеното от него ведомство през тази година местният добив на синьо гориво ще достигне 574.7 млн. куб. м при миналогодишни количества от 490.1 млн. куб. метра. За 2014-а очакванията са за 655.8 млн. куб. м газ. Това скромно покачване на фона на предварително обещаваните бомбастични обеми далеч не е добра новина за потребителите. Добиващите природен газ на българска територия компании го продават на цени с 35 на сто по-ниски от тарифите, по които се внася синьо гориво от Газпром. Тези по-евтини количества намаляват цената, по която Булгаргаз продава на вътрешния пазар – най-вече на топлофикациите и големите промишлени компании, и по един или друг начин се отразяват положително върху цялата икономика.
Темата е особено актуална при високите декемврийски сметки за парно, а и бизнесът ни също не е цъфнал и вързал. Затова министърът трябва да е особено внимателен със сметките по толкова чувствителни теми.
Големите надежди всъщност се възлагат на доказване на запасите в блок Хан Аспарух в Черно море, чието разработване бе спечелено от консорциум между Тотал, ОМВ и Репсол. На базата на предварителните проучвания може да се очакват залежи, достатъчни да осигурят потреблението в страната за 25 години. Още през първата или втората година на добива на синьото гориво концесионното възнаграждение ще достигне 30% от добитите количества, изтъкна Делян Добрев. По думите му и за блок Терес, който се намира в близост до турската граница, вече бил заявен инвеститорски интерес от световноизвестна компания, която е в топ 10 на бранша. Нито името й, нито дали работи на българския пазар, не бе съобщено, но тя вече била закупила документация за участие в обявения конкурс, като срокът за подаване на оферти изтича в края на май.
От ведомството очакват да бъде проявен интерес и към съревнованието за терена Света Марина, както и блока Силистар, за който в момента тече съдебно обжалване. След конкурс през 2011-а петното бе дадено за проучване на Ледербел БГ, в която има участие небезизвестният собственик на фирмата Фронтиер Красимир Георгиев. Целта е да привлечем по-сериозен инвеститор за Силистар и да получим значително по-голям бонус от предложените 200 хил. лв. от Ледербел за терена, близък до размерите на Хан Аспарух, отбеляза икономическият министър.
С още две разрешителни за търсене и проучване на нефт и газ в Северна България вероятно ще се сдобие и ирландската компания Моезия, спечелила правото да изследва терени в областите Враца, Монтана , Ловеч, Плевен и Габрово. Предстои да се даде зелена светлина и за изследването на блоковете 1-8 Алтимир и 1-6 Пелово.
Дали очакванията за количествата собствен газ наистина ще се оправдаят, или става въпрос за поредната порция предизборна храна за електората тепърва ще видим. Местният добив обаче далеч не е единствената несбъдната прогноза на Добрев. Макар и в по-малка степен, разминаване е налице и между предварително заявените и реалните приходи от концесии. През септември министърът съобщи, че постъпленията ще достигнат близо 200 млн. лв. за 2012-а, а реално сумата е 186 млн. лева. На пръв поглед това число може и да изглежда впечатляващо на фона на регистрираните през 2011-а 62 млн. лв. или пък 40-те млн. лв. за 2010-а. Но да не забравяме, че то включва и 96 млн. лв. бонус, който държавата получи от консорциума между Тотал, ОМВ и Репсол заради проучването на блока Хан Аспарух. Без него сумата олеква до 90 млн. лева. Така че определения като трикратно увеличение спрямо 2011-а изобщо не са на място.
nbsp;
nbsp;
Концесиите в числа
*В края на 2012-а в страната са в сила 194 разрешения за търсене и проучване и 481 концесии за добив на подземни богатства. През изминалата година по това перо местната власт е получила 34.5 млн. лева. Парите се използват за изпълнение на инфраструктурни проекти, съфинансиране по европейски програми, благоустрояване и други дейности от полза за местната общост.
*Икономическото министерство е наложило през 2012-а санкции от 950 хил. лв. за незаконен добив на подземни богатства, от които са платени само 200 хил. лева. За останалите се водят съдебни дела.
*Приходите от концесии за злато се очаква да нараснат още повече след започването на добива в Крумовград и край Трън и Брезник, където в момента вървят съгласувателните процедури на проектите.
*През 2012-а е бил засилен интересът към добива на скално-облицовъчни материали заради строящите се магистрали Тракия и Хемус, както и Дунав мост 2.
*Въведените екоизисквания за работа на топлоелектрическите централи са увеличили търсенето на варовици и каолин, които се използват при сероочистващите инсталации.
