Г-н Дончев, въпреки добрите резултати, които отчитате за оперативните програми, остава усещането, че се движим по-бавно, отколкото трябва. Реално сме усвоили само една трета от европейските пари, а плановете ви бяха към края на 2012-а поне 40% от средствата да са разплатени. Защо се случи това разминаване?
– Безспорно миналата година беше най-силната за България при използването на европейските пари. Но това не означава, че не можеше да бъде още по-добра. Бяхме си поставили за цел усвоените средства да са минимум 35%, а възможният максимум беше 38-40 на сто. В случая целта беше изпълнена по-скоро на долната граница, а не на горната. По-важното обаче е не дали сме с един два процента нагоре, или надолу, а че нямаме загубени средства по никоя от оперативните програми.
Продължавате ли да вярвате, че през 2013-а ще удвоите постигнатото досега по оперативните програми?
– Всяка година, когато поставям съответните цели, които трябва да постигнем, всички твърдят, че това са едва ли не фантастични и невъзможни очаквания. В края на съответната година обаче, когато резултатите са налице, коментарите стават други и не се говори за постигнатия успех, а се набляга, че за малко не била постигната заложената цел.
Ако 2013-а беше първата, в която трябваше да постигнем удвояване на усвоените средства, разбирам да има съмнения, но ако погледнете назад, ще видите, че всяка година успяваме да направим това. И в никакъв случай не става дума за някакво шампионско постижение. Просто нямаме друг вариант. Необходимо е да догоним себе си или по-точно да достигнем мястото, където е трябвало да бъдем. Ако направим една спортна аналогия, ние на практика сме поставени пред своеобразен тест на Купър (б.а. – бягане по часовник за определено време, а не за разстояние). Тоест , ако бяхме тръгнали с едно добро темпо в началото, можеше да си позволим да го поддържаме през цялото време. Но ако се мотаеш на старта, накрая си принуден да спринтираш на ръба на силите си, за да постигнеш добър резултат. Общо взето, България проспа първите три години на старт линията и сега се налага да бягаме.
А ще й стигнат ли силите на администрацията за финалния спринт? Да не забравяме, че ще й е необходимо време и за подготовка на следващия програмен период…
– Уверен съм, че ще й стигнат. Разбира се, с уговорката, че моят политически хоризонт към момента е средата на годината. Не знам какво ще се случи с администрацията след това. Всяка институция търпи смяна на политическите личности, но инструментът, с който се върши работа, трябва да се пази.
Според последни данни вече сме успели да договорим целия финансов ресурс по оперативните програми, че и повече. Предстои обаче подписването на още контракти. Това свръхдоговаряне няма ли да ни изиграе лоша шега и да се наложи да плащаме проектите с държавни пари?
– Първо, трябва да се знае, че когато се прави такова наддоговаряне, че то е въз основа на много сериозен и детайлен анализ. Не си мислете, че някой толкова се е засилил да подписва договори, а ние сме забравили да го спрем. Целта на всичко това е да се компенсират бъдещите икономии. При всеки проект окончателните разходи са по-малки от прогнозната стойност най-малкото заради провеждането на обществени поръчки, но има и други причини. В крайна сметка се получава така, че проектът поевтинява с 10-15 процента. При това положение, ако поддържаме 100% договаряне, в един момент, когато теглим чертата, ще се окаже, че сами сме си ограничили възможността да платим всичко. Изкуството тук е колко прецизно ще изчислим това наддоговаряне, така че накрая да постигнем пълно разплащане. Не отричам обаче, че е възможно да се наложи додаване на национален ресурс за някои проекти. Ако сравняваме двата варианта – да не използваме докрай финансирането или да доплатим някакви суми, аз предпочитам втория. Все пак тези пари ще останат в България и ще се инвестират в нещо, от което има безспорна полза. Но трябва и да е ясно, че подобно национално дофинансиране е възможно само за проекти по оперативна програма Транспорт, тъй като те са огромни и няма как договорените средства да се заковат на стоте процента.
Всъщност, ако погледнем оперативните програми поотделно, се вижда, че наддоговаряне има само по Околна среда, която сега е с най-слабите резултати. От опозицията се чуха обвинения, че се подписват договори на килограм само и само да не загубим пари…
– Практиката показва, че при екопроектите се постигат най-големи икономии, така че нямаме притеснения за додаване на национален ресурс по тази програма. Ситуацията в тази сфера е много динамична, винаги могат да се сключат нови договори, ако се спестят повече средства. Има и други възможности за реакция.
А защо екопроектите се случват толкова трудно?
– Няколко са причините за трудния ход на проектите по Околна среда, най-вече в сектор Води. Това са изключително сложни инвестиции, особено когато говорим за пречиствателни станции за отпадъчни и питейни води, които могат да се сравняват като техническа инфраструктура само с метрото. От друга страна, с изключение на няколкото проекта по предприсъединителната програма ИСПА, българските общини не са имали повод през последните 20 години да правят такива инвестиции. Това са обекти с огромни обеми и служителите в местните администрации дори не си спомнят някога да са работили с толкова голямо финансиране. А подобни мащаби плашат. Една финансова корекция по сгрешена процедура от такъв проект може спокойно да фалира или най-малкото да затрудни до крайност всяка община.
Има и още нещо. Водният сектор би трябвало да е приоритет на приоритетите. Всички анализи показват, че нуждите там са огромни и наличното финансиране по никакъв начин не може да ги задоволи. Същевременно тези инвестиции изобщо не са сред най-атрактивните. Когато хората в дадено населено място нямат вода, тогава е едно, но когато става дума за пречиствателно съоръжение, малцина си дават сметка за важността му. Да не говорим за разкопаните улици, които неминуемо усложняват живота на хората.
За бавния ход на екопроектите вина имат и административните пречки. Тези дейности изискват участието на много институции, необходими са редица съгласувателни процедури, които отнемат по няколко месеца. Към всичко това трябва да прибавим и реформите във водния сектор, които се осъществяват в момента.
От доста време се говори за Закон за усвояването на европейските средства. Очевидно обаче този норматив ще започне да действа през следващия програмен период. Какъв очаквате да е ефектът от него?
– Първо, ще кажа, че до няколко седмици ще бъдем готови за обществено обсъждане на закона. Реално е напълно възможно той да бъде внесен в парламента преди средата на годината. Но има едно предизвикателство – нормативът допуска, че редица текстове в общите регламенти по фондове ще останат такива, каквито са. А тези регламенти няма да бъдат приети по-рано от юни. Така че има опасност, ако Народното събрание гласува по-рано закона и регламентите се изменят, да се наложи да правим нови промени. Ето защо смятам, че е по-разумно това да е едно от първите неща, с които да се захване следващият парламент. Което не означава, че дотогава не трябва да имаме един напълно готов и обсъден закон, разписан до най-малките детайли. Когато министерствата, контролните органи, общините, консултантите и бизнесът казват, че това са промените, от които имаме нужда, не вярвам, че някой политик ще ги оспори след изборите.
Иначе основните цели на закона са да гарантира устойчивостта на системата, да въведе нов начин на организация и статут на самите управляващи органи, както и да определи ред, по който бенефициентите да си търсят правата. Нормативът ще фиксира и максималните срокове, в които институциите да си изпълняват задачите. Не по-малко важно е и въвеждането на интегрирани проекти, в които бенефициентите да включват всичко, което искат да направят, без значение по коя оперативна програма се финансират отделните дейности. Грижа на администрацията ще е да се разпредели проектът. Сега за всяка инвестиция се кандидатства поотделно и се губи страшно много време.
Все още уточняваме и въпроса с контрола на малките проекти – до 100 хил. лева. При тях няма нужда всички възможни институции да губят време и средства в проверки, но в никакъв случай не казвам, че такива договори въобще няма да бъдат инспектирани.
Ще има ли текстове в закона, които да засягат начините за рекламиране на оперативните програми?
– Този въпрос е уреден на европейско ниво с директиви. Но отричам, че има какво да се желае по отношение на целесъобразността на рекламните кампании. Всички мерки за публичност покриват минималните изисквания – провокират интерес, показват инвестициите, които се правят, популяризират солидарността на европейските данъкоплатци. Имаме обаче и цели от по-горно ниво. Например гражданите да знаят в детайли какво точно се случва, да бъдат провокирани да дават предложения и т.н.
Прогнозите са, че през февруари многогодишната бюджетна рамка на Европейския съюз ще бъде определена. Възможно ли е да има неприятни за нас изненади в окончателните разчети?
– Както вече съм заявявал, България се бори да получи повече, а не по-малко средства и смятам, че има всички шансове за това.
Не разчитаме ли прекалено много на европейските пари? Сам казвате, че е необходимо те да са адреналин, а не наркотик за държавите бенефициенти.
– Това не е обезателно нещо лошо и ще обясня защо. Притеснения за наркотична зависимост на една държава от европейските фондове могат да се появят, когато тя продължава да инвестира трети програмен период в едни и същи приоритети и няма промяна на основните макроикономически показатели. България едва завършва първия си програмен период и е много рано да говорим за подобна зависимост. На мен много ми харесва репликата на един министър-председател на новоприсъединила се страна към ЕС по време на срещата на приятелите на кохезионната политика. Тогава той каза: Уважаеми колеги, много съм горд да бъда член на този клуб, но се надявам да изляза от него колкото се може по-бързо. С други думи, от получател да стане донор на средства.
nbsp;
nbsp;
Томислав Дончев е роден през 1973 г. в Габрово. Завършва Великотърновския университет през 1991-а. Магистър е по философия, журналистика и стопанско управление. Специализира в Оксфорд, в Полша и Израел. Работил е като учител и редактор в радио. Бил е изпълнителен директор на Високотехнологичен бизнес инкубатор – Габрово, и програмен директор в Отворено общество – София. От 2004 до 2007-а ръководи звено за управление на проекти по европейските програми. През ноември 2007 г. става кмет на Габрово, като кандидатурата му е издигната от ГЕРБ. Назначен е за министър по управление на средствата от европейски фондове на 18 март 2010-а.
