Напоследък в общественото пространство все по-често се чува въпросът що е блатно кокиче и има ли то почва у нас? В исторически план отговорът е категоричен и еднозначен – има, и при това в изобилие.
Това го е разбрал и хан Аспарух още преди 1332 години. След като имал неблагоразумието да прекоси Дунав, вместо да кривне на запад, той се озовал сред мочурищата, обитавани от местни славянски племена. Така започнали и проблемите му.
Славяните били хитри войни и създавали главоболие на Аспаруховата орда. Те издебвали противника в гръб, като се потапяли в блатата, дишайки през стъбла на тръстика. Тези умения постепенно намерили отражение в митологично утвърдения образ на обитателя на блатата, славянския дух блатник. Митът за него казва, че той живее на дъното на блатото, векове наред трупа там съкровища и грижливо ги пази. Ако не дай си, боже, човек ги приближи, блатникът изскача от тинята и го завлича на дъното. Изглежда, от онези тъмни времена ни е останал навикът, когато някой си подаде глава над блатото, да го дръпнем за краката надолу.
Да се върнем обаче на блатното кокиче. Изяснихме, че в исторически план то има почва. По-важно е обаче дали нашата съвременна действителност дава достатъчно основания да смятаме, че кокичето има и бъдеще. Ако повярваме на експертите от Министерството на околната среда и водите, кокичето няма да го бъде, особено по черноморския бряг. Такъв е изводът от поредния скандал около незаконното застрояване на плажа Корал на Южното Черноморие, известно с популацията на блатно кокиче. Както е известно, този девствен плаж доста отдавна буди жежки мераци на знайни и незнайни инвеститори, които с помощта на сегашните ни управници са напът да реализират копнежите си.
От предисторията на скандала около Корал научаваме, че през 2003 г. природната забележителност Блатно кокиче в къмпинг Корал е заличена от регистъра на природните феномени по нареждане на тогавашния министър на околната среда и водите Долорес Арсенова. А през 2010 г. ведомството, ръководено сега от Нона Караджова, обявява официално, че според експерти на МОСВ блатно кокиче в района не съществува и няма пречка там да се строи.
Случващото се с Корал и избухналите в последните три-четири години корупционни скандали със заменки и незаконно застрояване на черноморската ивица са показателни. Случаите с унищожените несебърски дюни, разпарчетосването на имотите на Националната спортна академия в Равда, застрояването на Алея Първа във Варна, Иракли, Камчия, инвеститорските мераци за Рила, Витоша, Банско доказват, че българското блато разширява своята територия и постепенно приема очертанията на държавата. Блатото е голямо.
Този факт е очевиден най-вече в чужбина, но не и за управниците ни. Те, както казва народната мъдрост, виждат иглата, но не виждат купата. Купата е толкова голяма, че през 2006 г. изпълнителният директор на канадската компания Дънди Прешъс Метълс Лорънс Марсланд, чиято компания получи разрешение за геоложки проучвания и добив на злато у нас, възкликна в прав текст: България е корупционно блато!. Заслужава да си припомним и думите на евродепутата Джефри ван Орден, изречени през май 2007 г. по повод липсата на реформи и вилнеещата корупция у нас: Съвсем не очаквах, когато дойда в България, че ще се озова в разгара на блато, пълно с алигатори по време на скандал.
Докато корупцията изпълва етера със зловония, икономиката потъва така, все едно блатникът я е хванал за краката и я влачи към дъното. Не прави изключение и политическата конюнктура. Властниците, дошли с амбицията да направят българите граждани за европейско развитие на България, изправиха 53 на сто от тях на ръба на бедността.
Наистина блатото е голямо. На неговия фон нежното растение, наречено блатно кокиче, остава символ на чистота и надежда. Надеждата, че съдбата му зависи изцяло само от нас и никакви експерти от МОСВ и набедени политици не могат да го лишат от живот. Ще го има.
