Еколозите започнаха истински щурм към кабинетите на властта от началото с една-единствена цел- да спрат бетонирането на българското Черноморие. Още не затихнали скандалите около застрояването на дюните край Несебър, започна сагата Иракли. Преди да бъдат взети окончателните решения по тези два кузуса, през последните дни гръмна нов скандал – около къмпинг Корал.
Още в началото на мандата на това правителство бившият строителен министър, а сега президент Росен Плевнелиев започна съдебна битка за спасяването на местността от набезите на инвеститори. Министерството заведе дело срещу община Царево (представлявано от кмета Арнаудов), за да бъдат обезсилени издадените строителни разрешителни и подробните устройствени планове (ПУП) в района именно на плаж Корал. Плевнелиев ги обяви за незаконни, тъй като не са били публично обявени. А без да се е случило това, не съществува възможност да бъдат одобрявани инвестиционни проекти, а камо ли да се издават разрешителни за строеж, което всъщност вече беше направил кметът Арнаудов. Той е одобрил подробни устройствени планове (ПУП) за застрояването на териториите непосредствено до плажа Корал, без да е уведомено регионалното министерство, както повелява Законът за устройство не територията. А текстовете му са категорични: при издаване на устройствен план съседите са заинтересовани лица, поради което трябва да бъдат уведомени за съдържанието му и имат право да го обжалват по съдебен ред. Както в. БАНКЕРЪ писа още през 2010-а, скандалът около незаконните разрешителни за района се разрази, след като стана ясно, че още в началото на 2008-а общината в Царево е одобрила инвестиционния проект на испанската фирма IBERDROLA Inmobiliaria и й е издала разрешителни за строеж. Компанията възнамерявала да построи вилното селище в района и да инвестира близо 45 млн. евро в проекта. Дружеството е част от едноименния енергиен холдинг, който е закупил парцели в крайморското градче, разположени в подножието на Странджа. Точно там се намират къмпинг Юг и къмпинг Корал, които според екозащитни организации са между последните незастроени девствени местенца по нашето Черноморие. Плановете на инвеститорите предвиждат да бъдат изградени около 2500 жилища с обща застроена площ 240 хил. кв. м, разположени върху близо 120 дка, и то само на 800 м от плажната ивица.
Още по онова време еколозите от сдружението Да опазим природата в България предупредиха, че инвестиционните мераци на IBERDROLA Inmobiliaria могат да унищожат дюните. Той обясни, че макар тази територия да не е част от защитения природен парк Странджа, нито от Натура 2000, евентуалният строеж на това място противоречи на националното законодателство.
Строителното министерство тогава настояваше да бъдат обезсилени разрешителните за строеж и обжалваха пред прокуратурата дори сделката по продажбата на 130-те дка около плажа (на цена 7 евро за кв. м), а също задействаната от Петко Арнаудов процедура по застрояването им, която според експертите на ведомството е незаконна. За всичко това кметът на Царево (избран с подкрепата на БСП) би трябвало да бъде разследван, настоя тогава регионалното ведомство.
Арнаудов тогава обяви, че не виждал нищо незаконно в проектите за местностите около плаж Корал. Нещо повече – той дори ги определи като
добър пример за публично-частно партньорство
И обясни, че испанците са закупили два реституирани като земеделски земи терена и са настоявали да закупят и трети (бел.ред. – именно върху него са разположени дюните).
Испанските инвеститори бяха доста добре приети от предишното правителство. Проектът им Koral Beach Elite даже беше представен гордо от тогавашния заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството Калин Рогачев и от шефове от Държавната агенция по туризъм.
Така или иначе, проблемът през всичките тези години остана да виси. За да се стигне дотам, че сегашният министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова да дава обяснения за него. В началото на седмицата ръководеното от нея ведомство излезе с официално съобщение, в което се казва:
МРРБ счита за некоректни опитите за трупане на политически дивиденти от селективно вадене на показ на факти от казуса Корал и тяхната интерпретация за обслужване на партийни интереси.
Хората на министър Павлова описаха хронологията на събитията, които са описани на страниците на в. БАНКЕРЪ години по-рано. Министерското съобщение разказва: Община Царево има териториален устройствен план от 1989 година. През 2004-а, 2005-а и 2006-а община Царево одобрява три подробни устройствени плана (ПУП) за имоти, намиращи се на територията на общината и попадащи в местността, в която е разположен плаж Корал (морски плаж Лозенец – Кумкашла).
От министерството съобщават, че през юли 2010-а са подали в Бургаския административен съд три жалби срещу заповедите на кмета на община Царево за одобрение на ПУП. През октомври 2010-а този съд е оставил без движение трите жалби с мотив, че не са подписани лично от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а от процесуален представител. От министерството обаче обясняват, че юрисконсултите – процесуални представители на МРРБ по делата, са представили изрични генерални пълномощни. През август 2011-а, в противоречие с действащите към онзи момент разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ), съдът прекратява делата по две от жалбите, тъй като е изискал МРРБ да представи доказателства, че е заплатило таксата за обнародване на съобщението за жалбите в Държавен вестник. Според юристите на строителното министерство обаче това са измислени претенции, тъй като към 2010-а ЗУТ е предвиждал, че в Държавен вестник се обнародват само съобщенията за оспорване на актове, при положение че самите актове подлежат на обнародване в Държавен вестник. В случая с казуса Корал заповедите за утвърждаване на ПУП не са били обнародвани в Държавен вестник, от което следва, че и жалбите срещу тях не следва да бъдат обнародвани там и съответно не се дължи таксата от 20 лв. за обнародването им.
Два пъти – през юли и август 2011-а, МРРБ е депозирало пред Административния съд в Бургас категоричното си писмено становище и възражение срещу обнародването на жалбите. Съдебните определения за прекратяване на първите две дела са обжалвани от МРРБ пред Върховния административен съд през септември 2011 година. В закрити заседания от октомври и декември обаче ВАС е отхвърлил жалбите и е оставил в сила определенията на Административния съд в Бургас, защото е възприел мотивите на първоинстанционния съд. По третата жалба съдът приема, че през 2005-а община Царево е изпратила писмо до областния управител на област Бургас и му съобщава за заповедта за одобрение на ПУП в качеството му на представител на държавата, но той не я е обжалвал. Оттук идва и заключението на съда, че МРРБ също няма основание да обжалва заповедта, тъй като тя е била съобщена на областния управител през 2005 година. Въпреки това през септември 2012-а МРРБ отново обжалва пред ВАС съдебния акт на Административния съд в Бургас за прекратяване на делото. ВАС отхвърля и тази жалба и оставя в сила определението от ноември 2012 година.
Докато се водят съдебните дела
през 2010-а, тогавашното ръководство на община Царево одобрява инвестиционните проекти, за които става дума. Съгласно разпоредбите на строителния закон разрешения за строеж по тези проекти могат да бъдат издадени в едногодишен срок от одобрението на инвестиционните намерения – в противен случай валидността на одобрените проекти изтича и те трябва да бъдат актуализирани. Към декември 2012-а общината ги е актуализирала по надлежния ред.
На 17 януари 2013-а Регионален отдел Национален строителен контрол в Бургас изцяло отменени трите разрешения за строеж за трафопостове и ваканционно селище в два имота, граничещи с плажната ивица, с мотива, че те са незаконосъобразни, тъй като одобрените проекти са загубили правно действие, не са актуализирани, не е осигурено присъединяването на строежите към общите мрежи на техническата инфраструктура (ВиК, ел. захранване, пътна връзка и др.), а за Ваканционното селище не са проведени изискваните по екологичното законодателство процедури (оценка на съответствието, ОВОС и др.).
Цялата тази каша едва ли ще бъде оправена, тъй като проблемите се трупат години, а сякаш нито едно правителство не само не иска ясно да посочи къде е коренът на злото, но и да предприеме нещо да го пресече.
nbsp;
