Английският премиер Дейвид Камерън произнесе на 23 януари дългоочакваната си реч за Европейския съюз. Като основен акцент в нея повечето политически наблюдатели отбелязват намерението на Камерън да проведе референдум за членството на Острова в общността преди края на 2017-а, ако торите спечелят следващите избори.
Премиерът на Великобритания подчерта, че никога не е искал да изолира страната си от Европа, но желае по-добро бъдеще както за англичаните, така и за европейците. Според него пред държавите от ЕС има три основни предизвикателства. Първото е, че проблемите на еврозоната налагат фундаментални промени в общността. Второто е кризата на европейската конкурентоспособност, докато други страни по света вървят напред. И третото е пропастта между Европейския съюз и неговите граждани, която се е задълбочила драматично през последните години и която представлява липса на демократична отговорност и съгласие.
Камерън настоява в основата на ЕС да е (както и досега) единният пазар и Великобритания да остане в неговия център. Той обаче е незавършен в областта на услугите, енергията и цифровизацията – истинските двигатели на модерната икономика, затова водещата мисия на общността трябва да е именно неговото завършване.
Камерън не пропусна да засегне и любимата си тема за европейските институции и огромния обем средства, които те гълтат, особено Европейската комисия, чиито правомощия непрекъснато се разрастват. Той не е съгласен да се поддържа организация с бюджет за милиарди евро, но без ефективен контрол върху разходите и без желание да закрива програми, които очевидно не работят.
Според английския министър-председател е необходимо членовете на еврозоната да приемат, че всички страни са се променили и трябва да защитават националните си интереси. Камерън призова за цялостно предоговаряне на договорите за ЕС и ако това не се случи, той ще се опита да постигне реформиране на общността с други средства. Защото не само Великобритания, но и целият Евросъюз ще спечели от реформирането си.
Камерън отхвърли идеята, че страната му ще е по-добре извън ЕС, подобно на Норвегия или Швейцария и заяви, че е наложително да се направи много повече, за да стане Европейският съд за човешките права по-приемлив за Великобритания.
Извън тези си намерения британското правителство е подложено напоследък на натиск да пусне на Острова работници – имигранти от Русия, Украйна и Турция след предстоящото от януари догодина отпадане на трудовите ограничения за българи и румънци. Националният фермерски съюз предлага издаването на временни визи за хора извън общността, за да се компенсира прогнозираният недостиг на берачи на плодове. Очакванията са, че броят на сезонните работници от България и Румъния ще намалее през 2014-а, тъй като гражданите на двете най-нови страни членки на ЕС ще имат право да кандидатстват за по-висококвалифицирани работни места.
В момента 21 250 българи и румънци идват всяка година със специални трудови визи в Обединеното кралство, за да се включат в прибирането на реколтата. Те представляват малко повече от една трета от работната ръка в сектора, който носи ежегодно 3 млрд. лири стерлинги. Проучване, представено на британския кабинет от Националния фермерски съюз, е установило, че четири временни работни позиции на имигранти в страната поддържат едно място на пълен работен ден за британец. В същото време британското министерство на външните работи е поръчало друго независимо проучване за очаквания брой българи и румънци, които ще се установят на Острова след отпадането на трудовите ограничения.
Дебатът във Великобритания какви ще са последиците от отпадането на трудовите ограничения за българи и румънци се затруднява от отказа на правителството да публикува каквито и да било оценки колко такива имигранти се очаква да се установят в страната. Министрите от коалиционното правителство на консерваторите и либералните демократи са в безизходно положение. Ако посочат в своите прогнози прекалено ниски числа, ще бъдат обвинени, че повтарят грешката на своите предшественици лейбъристи, които драстично подцениха наплива на граждани на осемте източноевропейски държави, присъединили се към Евросъюза преди девет години. Ако пък посочат прекалено високи числа, британските министри ще изглеждат като вестители на паника.
nbsp;
