Проектозаконът за публичните финанси дойде на общинските власти като гръм от ясно небе, в пълен разрив с българската традиция и европейските директиви. И ако се приеме в сегашния му вариант, ще сложи край на финансовата самостоятелност на местната власт. Такова е мнението на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
Както с предишните три правителства, така и с това на ГЕРБ представителите на сдружението седнаха да преговарят още в първите дни на мандата му през 2009 година. Двете власти – централната и местната, си стиснаха ръцете и приеха да работят по Стратегия и програма за децентрализация в средносрочен аспект. Сред нормативите, в които трябваше да се направят промени, бе Законът за местните финанси и част от събираните данъци от физическите лица да станат местни данъци, като приходите от тях да остават в общините, където живее или работи лицето. Сред консенсусните точки бе и идеята за подпомагане на общините в особено тежко финансово състояние.
Беше създаден и орган, който да ръководи процеса – Съвет по децентрализацията, в който на паритетен принцип участваха централните ведомства, от една страна, и делегати на НСОРБ, от друга.
Още през октомври 2011 г. обаче финансовият министър Симеон Дянков сложи кръст на Съвета по децентрализацията. Органът беше едностранно закрит от него, а функциите му бяха прехвърлени към Съвета по административната реформа. Оттогава насам заседание по въпросите на децентрализацията не е имало, а изгледите са и да няма. Причината за това е проектът на закона за публичните финанси, който по общото мнение на кметовете е в пълен противовес на Програмата за децентрализация.
Самоуправството на Дянков
обаче има и европейско измерение. През 2011 г. се появява вторият мониторингов доклад на Съвета на Европа за прилагане на Европейската харта за местно самоуправление. Тази харта е част от местното ни законодателство още от 1995 година. Ще направим услуга на министъра, като му посочим някои от основните акценти в този документ, по които е правен мониторинг на страната ни.
Най-категоричната постановка в него изисква да се разкъса връзката между общинския бюджетен процес от този на държавата. Процесът на правене на местните бюджети не трябва да зависи в никаква степен от централното бюджетиране – освен от някои числа в Закона за държавния бюджет. Идеята е да няма натиск и безкрайни указания и вмешателство, както и да се намали зависимостта на общините от целевите трансфери с безкрайни условия как и за какво да се изразходват парите. Това беше особено важно за делегираните бюджети, където наставленията и ограниченията са стигнали до ръчно управление на общините от Министерството на образованието и науката. Всичко в училищата се следи отвисоко. В пълен разрез със записаното в хартата, според която на общините се дават общи трансфери, а самата тя решава за какво да ги използва.
Проектозаконът за публичните финанси не отчита спецификата на общините като самоуправляващи се общности. Той свежда местната власт до някакво министерство или агенция, на която Министерският съвет и в частност финансовият министър разпределя средства. Това е мнението на Емил Савов, заместник изпълнителен директор на НСОРБ.
Законът за публичните финанси е дал подслон (внимание!!!) на 18 вида указания на финансовия министър, които общините трябва да знаят и от сън да ги събудиш. А знаете ли
кое е първото указание
Да се съобразяват с указанията на Дянков. В сега действащия Закон за общинските бюджети, който новият закон ще отмени, е записано, че първото ръководно правило при направата на общински бюджет е стратегията за развитие на общината. Над 20 години беше така, сега обаче в бюджетната процедура на общинските бюджети влиза нещо като член Първи – за ръководната роля на Партията (ГЕРБ). Ако някой го раздава безпартиен, отечественофронтовец или просто се разсейва, Дянков е заложил в проекта огромни глоби за нарушения на финансовата дисциплина.
Вижте обаче как той и кабинетът като цяло я спазват. За 2012 г. Народното събрание одобри 20 млн. лв. за целеви субсидии в общините – за капиталови разходи. Двадесет – двадесет, малко ама от сърце, справедливо разпределени по волята на народните избраници, сиреч на народа. Какво се оказа обаче в края на годината. Освен тези пари на общините са дадени още 54 млн. лв. за инвестиции. Никой до момента не е обяснил
откъде са тези пари
как така този разход не е санкциониран от парламента. Най-фрапиращото обаче е, че парите са разпределени на тъмно, не за всички общини, а почти изцяло за кметове, верни синове на Партията. Всичко това е направено с решения на Министерския съвет, без мотиви и други демократични глезотии.
Освен тези волни пожертвования за заслужилите са раздадени още 16 млн. лв. за покриване на прекомерна задлъжнялост. Пак така, за нашите. Тук стигаме до пълната финансова перверзия, която засяга пряко морала на плащанията. НСОРБ дълго време водят война с това всяка община да отговаря сама за задлъжнялостта си, докато не се появи благодетелят Дянков, който опрости дълговете на заслужилите в предизборните борби.
Та, това, за което даваме тези мрачни примери, е, че
този дух на финансово самоуправство на министъра
заплашва да бъде законово мотивиран в проектозакона за публичните финанси. Тогава правата на финансист ‘b91 ще станат необосновано много.
За какво става дума.
Сега например достъпът на общините до кредитния пазар ставаше през Закона за общинския дълг. Проектът ще разцепи този закон на две – като самата уредба ще отиде в публичните финанси, а санкциите ще си останат в стария закон. Меко казано, това е нормативно безумие. За общините се готвят още по-тежки ограничения при опит да потърсят пазарно финансиране. Така Дянков ще лиши местната власт от жизненоважното за нея външно финансиране, въпреки че България е една от страните в света с най-ниска задлъжнялост към БВП – едва 14%, а делът на общинските дългове в това число е не повече от 2 процента.
Нима Дянков не знае
как се правят нещата в ЕС
В старите пазарни икономики и демокрации параметрите на задлъжнялостта в държавния бюджет се съгласуват и одобряват на съвместни форуми между централната и местната власт. На подобно съгласуване подлежи и данъчноосигурителната тежест.
Неща, за които в България ще бъде забранено да се говори, когато се приеме Законът за публичните финанси. И на които този закон ще сложи край. Така че местната власт може да каже само сбогом на глезотията финансова децентрализация.
nbsp;
nbsp;
ГЕРБ: Свиваме властта му
Финансовият министър вече ще е с орязани правомощия да преразпределя на тъмно милиарди от държавния бюджет. Това споделиха за пред хората депутати от ГЕРБ. Очаква се това да стане с влизането в сила на новия Закон за публичните финанси от началото на 2014 г. – проектозаконът бе приет на второ четене от депутатите от бюджетната комисия и чака окончателното си одобрение в пленарната зала.
Част от сегашните правомощия на финансист №1 да размества пари между министерствата, въпреки гласувания от парламента бюджет, се прехвърлят към Министерския съвет, чиито решения са публични. Надеждата е, че това ще ограничи подобни трансфери и ще осветли пред обществото защо се правят те.
В края на миналата година Сметната палата публикува одит, според който през 2010 г. финансист №1 Симеон Дянков е преразпределил 1.8 млрд. лв. от гласувания от депутатите бюджет. Затова палатата предложи правомощията на управляваното от него министерство да се ограничат. Промените в закона наистина са в тази посока, но са плахи, коментираха експерти.
Да припомним за какво критикува Дянков шефа на Сметната палата проф. Валери Димитров.
Продължава негативната практика на многобройни корекции по бюджетите на публичните организации, чрез които текущо през годината се извършва преразпределение на планираните разходи. Така на практика се извършва еднолично управление на разходването на бюджетните средства от министъра на финансите след приемането на Закона за държавния бюджет за съответната година от Народното събрание. `
В Сметната палата отчитат подценяване на ролята на програмното бюджетиране, което трябваше да стане водещо още от 2010 година. След извършваните корекции показателите се различават многократно от първоначално планираните и утвърдени със закона за бюджета стойности, продължи проф. Димитров.
Моделът на паралелно съставяне на традиционен бюджет, ориентиран основно към разходите, и на програмен бюджет следва да бъде заменен с ориентирано към резултатите бюджетиране, като се постави акцент върху управленската отговорност, ефективността и ефикасността на изразходването на публичния ресурс.
