Всекидневната лудост, към която сме претръпнали до степен обикновено да не я забелязваме, има неприятния навик от време на време шумно да ни напомня за своето присъствие. Тя се натрупва капка по капка, всеки ден, всяка седмица – докато не счупи зрелищно аквариума на живота, разливайки се навсякъде. И нападението над Ахмед Доган на осмата конференция на ДПС вероятно не е сложна политическа конспирация, а поредният пример за това.
Случилото се дава безпощадно ясна представа за
лудницата, която обитаваме
Само в последните две седмици двама военни решиха проблемите на битието си, като застреляха семействата си, след което отнеха собствения си живот. Вгледайте се внимателно в хората около вас – лудостта има най-различни форми – някои безобидни, други не чак толкова. При едни тя може да се изрази в свръхрелигиозност, при други – в прекомерна грижа за бездомни животни, при трети – в жестокост към тях, а четвъртинаправо грабват оръжието… Както се казва – светът е шарен и разнообразен. Въпрос на време е на територия, на която никой не е на мястото, на което трябва да е, да се появи някой я с пистолет, я с бухалка. Не за друго, ами заради острата нужда да се сложи ред.
Ето малко от студените факти за конкретната ситуация в залата, където ДПС провеждаше конференцията си миналата събота. НСО не охраняваше човека, над чийто живот трябваше да бди, а гардовете от частната фирма явно също бяха задрямали нейде из дългите коридори на НДК. Политикът, когото обществото свързва най-вече с корупционни практики, яхти, възможности не по-малки от тези на един банкер, четеше 30-странична философско-политическа декларация. Той, който 23 години управляваше еднолично своята партия, посвети немалко време, за да докаже, че един друг лидер е диктатор. Делегатите слушаха в захлас, възхищавайки се на
вертикално-дълбинната мъдрост
на бъдещия почетен председател. След което за миг част от тях се превърнаха в нелоши биячи. Но и какви други можеха да бъдат в създалата се ситуация при липсата на полиция?
После политическите сили се втурнаха към възможността за изява като сокол към тичащ в открито поле заек. Независимо дали атаката срещу Доган е била мотивирана политически, оттук нататък тя се превръща в един от крайъгълните камъни в предизборната кампания. В сряда се разбра окончателно, че българският парламент не може да е единен и няма да излезе с обща декларация за случая. Причината е в текста, предложен от ДПС и БСП, в който се посочва, че е неуместно покушението да се представя като обикновено хулиганство. Старите мостове между двете партии са все още непокътнати, въпреки срамежливите опити за разграничаване отляво, които продължаваха допреди година. В последните месеци представители на и ДПС, и на БСП се обявиха за надпартиен кабинет след изборите и последователно защитават тезата в публичното пространство. Атаката срещу Доган се явява още един повод за сближаване на отношенията помежду им.
Електоратът на ДПС наистина може да се мобилизира от случилото се, но не по-малко вероятно е анти-ДПС вотът също да се засили. Конспиративната теория за вътрешнопартийната работа е неубедителна и защото за постигане на максимален ефект нападателят трябваше да е българин. А ако започнем да спекулираме със символите при опита за покушение – нещо крайно безсмислено и ненужно – бихме стигнали единствено до извода, че етническите турци не са единни в отношението си към Доган. А това си беше ясно и преди.
В цялата какофония никой не се сети
да попита жертвата
какво се е случило според нея. И този път оглушителното мълчание на Доган се прие като нещо нормално. Явно, точно както в банановите държави, вече се приема, че е в реда на нещата политическите и икономическите олигарси да говорят само когато те сами изрично пожелаят.
Подобни моменти като нападението над Доган са исторически и медиите всмукват като прахосмукачки всички реакции, версии, интерпретации. Отразяване имаше и за обичайно лансиращите екстравагантни версии Волен и Яне, както и за новите звезди от НФСБ на собственика на Скат Валери Симеонов. Всъщност те първи вкупом заподозряха, че има сценарий.
Големите партии осъдиха опита за покушение, едрото хулиганство или въобще това, което се случи. Само в БСП отначало уж виждаха нещата по различен начин и Антон Кутев си позволи да предположи, че е имало постановка. След това Станишев заяви, че случаят е покушение срещу демокрацията и националната сигурност. Управляващите също трябваше да са бързи в реакцията си и обявиха, че нападението срещу който и да е политик е опасност за демокрацията. Забележете – не опитът за покушение, ами нападението. Е, как да не заподозреш, че ГЕРБ са имали предварителна информация? Забележително бе поведението на министър-председателя, който по принцип е много смел човек, дума да няма. Той научи за случката от радиото, но не се появи
в обсега на камерите
чак до следващата сутрин.
От ДПС побързаха веднага да яхнат ситуацията. Новият лидер Лютви Местан, още преди да бъде избран за такъв, прибегна до обяснението за сатанизирането на движението и побърза да обвини езика на омразата, на конфронтацията, на анти-ДПС агресията в българското общество. На което ден по-късно премиерът Борисов отговори, че не е съгласен, когато нападателят е български мюсюлманин, да се търси етническа вражда в България. Но така се разбира сложният политически баланс в българската лудница – като се противопоставят противоположни позиции, които взаимно се обезсилват и обезсмислят.
Заформилата се сериозна медийна битка между представителите на основните версии – че това е опит за атентат и че пистолетът е бил едва ли не играчка и с него можело само да се хулиганства – не е експертна, а подчертано политическа. Между другото по-правилно би било да наречем двете позиции със съответния психологически термин – рационализации.
В МВР, логично, са фенове на втората версия. На управляващите никак не им изнася да е имало опит за атентат срещу един от лидерите на опозицията по-малко от шест месеца преди изборите. С оръжието обаче сигурно може се причини осакатяване, още повече ако то бъде употребено почти от упор, възразиха медийни скептици. Те пък направиха своя собствена експертиза пред телевизионните камери, като безжалостно надупчиха размразено пиле. Колко му трябва на човек, за да му се докаже, че МВР-то лъже?
Шегата настрана, превръщането на вътрешното министерство и прокуратурата в
част от предизборния щаб на ГЕРБ
не е нито забавно, нито безобидно. Първата индикация за това беше подозрително бързо появилият се консенсус за профила на извършителя. В някои лудници пребивават интересни екземпляри, които умират да се правят на психолози. Така например министър Цветанов отчасти обясни мотивите на Енимехмедов с развода на неговите родители: Защото, когато една голяма любов претърпи прелом, в членовете на семейството се натрупва агресия и желание за себеизява. И какво – може би оттук насетне децата на разведени родители трябва да се държат под особено наблюдение?
На шефа на Института по психология към МВР Неделчо Стойчев пък принадлежи разкритието, че Енимехмедов е търсил своите пет минути слава, а главният прокурор Сотир Цацаров всеопрощаващо и великодушно определи опита за покушение като акт на личностна самоизява на една доста сложно конструирана личност. Малко след острата реакция на ДПС той все пак се презастрахова, че на 25-годишния студент можело да му повдигнат и по-сериозни обвинения. На Цацаров му е простено, защото е главен прокурор отскоро, но сигурно вече е разбрал, че не е лесно да избалансираш балансьора.
Министър Цветанов пък съвсем свали картите. Забравяйки, че ведомството, което ръководи, трябва да разследва нападението, той се впусна в политически разсъждения, че побоят над Енимехмедов разкривал същността на ДПС. Не му е за пръв път, но случаят този път наистина изискваше по-професионално отношение. Но че на МВР трудно може да се разчита не е изненада за никого.
Крайно време е, за да не станат онези с пистолетите твърде много, да повикаме санитарите, които може би ще успеят да въведат някакъв ред в
гостоприемната лудница, която обитаваме
nbsp;
Лошата новина е, че те също са нископлатени, отговарят за прекалено много пациенти и нямат време да обгрижат всички ни. А са и човеци с обичайните семейни и финансови проблеми. Накратко – и те са кандидати за освидетелстване.
Кофти ситуация. Какво ще стане по-нататък, ще разберете само в следващото ни предаване. Бихме искали да ви кажем кога ще се излъчи, но уви, дори и онези, за които се говори под сурдинка, че са му режисьори, не знаят.
