Когато далеч не най-праведният отправи призив за повече праведност, обикновено искането му не се приема особено сериозно. В сряда, по настояване на пловдивския митрополит Николай, Светият синод обсъди съмненията за легитимността на делегатите от Софийската епархия. И се оказа, че при избора не е имало абсолютно никакви проблеми. Или поне деветима от присъствалите гласуваха така, а едва трима не бяха съгласни.
Първо, свещеници от Трънско и Самоковско обявиха, че епархийският съвет и архиерейските наместници не са участвали в избора на делегати. Според тях те били спуснати от Кирил Варненски. След което пловдивският владика прие особено присърце тяхната кауза и тръгна в битка за истината. Дали защото тя му е най-скъпата, или за да уязви своя противник, няма толкова голямо значение.
Миналата седмица Светият синод не прие делегатите, утвърдени от Пловдивската, Великотърновската, Силистренската и Западноевропейската епархии. Мотивите бяха бюрократични – погрешен получател, пропуски в документите, непредаване на преписки. Но всички имаха време да поправят пропуските…
Големият проблем е, че листите на делегатите са съобразени с предпочитанията на конкретния митрополит, а много от тях са и пряко зависими от него. Дали в Пловдивската епархия също не е така? Това е неизбежно при структурата на православната ни църква. В софийската епархия Кирил управлява временно и явно не е особено близък с част от представителите на общността. Затова и единствено в нея се вдигна повече шум. В останалите епархии, където отношенията са по-улегнали, недоволните не бяха така гласовити.
В България битките твърде рядко се водят между добрия и по-добрия или между добрия и лошия. Може би заради дълбоките ни славянски души, а може би заради някаква прокоба, но повечето ни публични борби са като тези между Кирил и Николай или като между Станишев и Борисов. И водят до абсолютно същия резултат.
nbsp;
