Приемането на Закона за публичните финанси в четвъртък 31 януари се превърна в едно от най-позорните събития за опозицията в сегашния парламент. Този закон е един от най-важните в държавата, защото занапред ще определя правилата за съставяне, изпълнение и отчитане на държавния и на общинските бюджети. Опозицията обаче демонстрира пълна незаинтересованост към него. Нямаше предложения за промяна в текстовете му и с изключение на Янаки Стоилов нито един депутат не намери за нужно да се изкаже по закона. Корифеите в тази област Иван Костов и Пламен Орешарски въобще не стъпиха в залата. Повечето от колегите им разговаряха в кулоарите, докато заместник-председателят на бюджетната комисия Димитър Главчев прегракна, изчитайки в рамките на три часа всичките 289 члена и параграфа на закона.
Пасивността на опозицията един народен представител от Коалиция за България обясни така: За изпълнителната власт този закон е добър. А след изборите ние се готвим да управляваме.
Една от големите цели на закона за публичните финанси, по чийто правила ще бъдат съставяни бюджетите за 2014 г., е именно по-голяма централизация в бюджетната сфера. Касовият дефицит няма да може да надвишава 2% от БВП, а този на начислена основа 3 процента. Освен това се въвежда правилото за структурен дефицит, който може да е максимум 1% от БВП, но никъде в закона не е обяснено ясно как се изчислява този непознат до момента за българските финанси показател.
Затегнати са ограниченията за общините, тъй като те трябва да се стремят към балансирани бюджети, а годишните плащания по дълговете им не бива да надхвърлят 15% от средногодишния размер на собствените им приходи плюс общата изравнителна субсидия за последните три години. Ако пък общините не успеят да усвоят всички целеви субсидии, дадени им съответната година, те нямат право да преразпределят спестените пари, а трябва да ги върнат в държавната хазна. Именно затегнатият фискален режим за общините бе критикуван от Янаки Стоилов, който заяви, че с тези рестрикции, особено по отношение на дълга, възможностите на местните власти за ползване на еврофондовете ще бъдат ограничени. Има обаче и текст, който казва, че това ограничение може да бъде отменено с акт на Министерския съвет. С други думи, управляващите могат да дават бонуси на послушните им кметове.
Според приетия закон бюджетите на Сметната палата и на Комисията за финансов надзор вече няма да са обособена част от държавния бюджет. Това веднага предизвика подозрения, че управляващите ограничават независимостта на двете институции. Бюджетите на тези две структури никога не са били независими, защото за разлика от БНБ, те винаги са разчитали на бюджетна субсидия. С приемането на закона за публичните финанси ние по никакъв начин не нарушаваме автономността им при вземане на решения и изпълнението на задълженията им. Не ги включваме като самостоятелни бюджети обаче, защото според конституцията тези две институции не могат да внасят такива. Право на това имат правителството, Народното събрание, Висшият съдебен съвет и общините (бел. ред. – тези изрични права са посочени в чл.62, чл.106, чл.117 и чл.141 от конституцията), обясни заместник-министърът на финансите Владислав Горанов.
На обвиненията, че Законът за публичните финанси не допринася за увеличаване на прозрачността при изпълнението на бюджета Горанов отговори, че за разлика от действащият в момента Закон за устройството на държавния бюджет, новият нормативен документ отнема много правомощия от финансовия министър и ги дава на Министерския съвет. Досега министърът можеше да одобрява корекции и прехвърляния на средства от една сметка на бюджетно ведомство в друга. Сега това ще може да става само с мотивирано решение на Министерския съвет, като от доклада към него ще става ясно какво налага корекциите, коментира Горанов. Въпросът е обаче защо правителството, а не Народното събрание ще одобрява такива корекции. Но и на него Горанов има отговор. В конституцията пише, че Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет, казва той. Само че едно е да ръководиш изпълнението на бюджета така както е гласуван от Народното събрание, а друго е да го префасонираш според собствените си виждания и потребности.
