Сериозен прогрес беше постигнат при обсъжданията на промените в Изборния кодекс през тази седмица. В сряда опозиционните партии, с изключение на Синята коалиция, не се явиха на консултациите с управляващите, но на следващия ден бяха одобрени помирителни текстове. Представителите на ГЕРБ се отказаха от дефиницията си за това що е опозиция, а опозиционните партии (без РЗС) получиха места в избирателните комисии. Постигнат бе и консенсус за присъствието на наблюдатели на изборния процес. Впечатлението, което остана, е, че управляващите са направили сериозни отстъпки, за да придвижат напред поправките. Представител на в. БАНКЕРЪ разговаря с депутати на ГЕРБ, на Коалиция за България и Синята коалиция за последния кръг от дебата по един от най-важните закони.
nbsp;
Димитър Лазаров, ГЕРБ: Политиканстването беше в повече
Г-н Лазаров, кога ГЕРБ реши да отстъпи пред исканията на опозицията за Изборния кодекс? Направихте компромис по почти всички точки, за които опозиционните депутати настояваха?
– И преди съм казвал, че сме били конструктивни. Едно от основните ни предложения беше да се правят заверени ксерокопия на секционните протоколи, а опозицията искаше да се правят преписи на протоколите в секционните избирателни комисии. Това крие опасност от допускане на грешки. Протоколите в СИК се попълват и трябва да се правят примерно 20-30 преписа, за да има по екземпляр за всички участници в изборите. Членовете на комисиите почват работа рано, преписите се правят късно, така че логично е да се стига и до грешки. Другата опасност беше преписите съвсем умишлено да се манипулират и това да доведе до претенции и спорове. Още миналата година предложихме протоколите да се ксерокопират. Опозицията пък искаше те да бъдат раздавани не на всички партии, а само на членовете на СИК. И в деня, в който предложихме поправката, те напуснаха залата.
Левицата има претенции, че не предвиждате да направите достатъчно, за да изчистите мъртвите души. Както и че остава проблемът със съхраняването на изборните списъци. Имате ли готовност за отстъпки в това отношение?
– Тук изобщо не става въпрос за отстъпление. При т.нар. мъртви души става въпрос най-вече за български граждани, които живеят в чужбина, но не са загубили избирателните си права. Темата беше поставена от БСП покрай референдума – според мен по един несъвсем почтен начин. Съгласете се, че не бива да лишаваме тези хора от тяхното право на глас. Едно от решенията на този проблем е активната регистрация. Но когато обсъждахме кодекса през 2010 г., я отхвърлихме. Ако беше приета, това щеше да означава, че вие, примерно година преди вота, трябваше да отидете да заявите, че ще гласувате. И ако не го направите, значи ли това, че трябваше да бъдете лишен от избирателните си права? Избирателното ви право е записано в конституцията и ако отидете в деня на избора, ще трябва да ви впишат в списъка. Но ако заведете още 20 човека, това е предпоставка за контролиран вот.
Друг проблем е, че когато почине наш сънародник, живеещ в чужбина, който приживе не е сменял адреса си в представителството ни в страната, която обитава, местните власти не уведомяват българското посолство. А избирателните списъци се правят по постоянен адрес и винаги ще има починали хора, такива под запрещение, изгубили своята свобода. Съществува списък, в който се вписват гражданите, лицата, загубили правото си да гласуват, а за местните избори има такива, които са живели в населеното място по-малко от шест месеца, които също нямат право да пуснат бюлетина.
Друга идея, която приехме, но която БСП не подкрепи, е за назначаването на постоянна изборна администрация към ЦИК. Една от задачите й щеше да е именно това – да актуализира избирателните списъци. Това е отделна и независима от изпълнителната власт институция, различна от ГРАО.
Очаквате ли да има по-сериозни спънки около Изборния кодекс при разглеждането му в пленарната зала?
– Ако сме отговорни, би трябвало да приемем измененията във възможно най-кратки срокове. Разбира се, той е сред най-политически натоварените закони, нормално е да има повече дискусии по него. Би било ненормално обаче, ако опозицията отново ги блокира. Скоро ще започнат да текат последните срокове – 75 и 90 дни преди изборите, а ЦИК трябва да приеме методически указания по измененията. Не бива промените винаги да остават за последния момент.
На какво се дължи промяната в подхода ви към предложенията на опозицията? Уплашиха ли ви решението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, с което действието на контролния механизъм върху България бе продължено?
– Изобщо не може да става дума нещо да ни е уплашило. През 2005, 2007 и 2009 г. имаше може би около 30-40 забележки на ПАСЕ, на ГРЕКО и на Венецианската комисия, които нашите предшественици изобщо не са отразили в съответните закони. С Изборния кодекс ние приехме 17 от препоръките на ПАСЕ. Като се почне от финансирането, забраната за т.нар. анонимни дарения, строгата отчетност пред Сметната палата и други. Така че от какво точно да се плашим? Можете да погледнете и доклада на ГРЕКО от началото на януари, в който се дава изключително позитивна оценка за изборния закон. И на последното заседание на правната комисия се видя ясно, че политиканстването е малко в повече.
nbsp;
nbsp;
Михаил Миков, Коалиция за България: Има движение в правилната посока
Г-н Миков, доволен ли сте от отстъпките, които мнозинството направи за изборния закон?
– Има придвижване в правилната посока, създават се ограничения пред манипулацията, но в крайна сметка изборният процес е и в закона и в неговото прилагане. Това е продължителен процес.
Кои според вас са другите отстъпки, които ГЕРБ трябва да направи, но не желае?
– Поне два въпроса не получиха отговор. Първият е за мъртвите души, а вторият е за мястото, на което ще се съхраняват бюлетините и изборната документация. Ние смятаме, че те трябва да стоят в общините, както винаги е било в последните 20 години, а не в областните управи, които винаги се явяват функция на политическата власт.
Защо никой не настоя за връщането на преференциалния вот? Излиза, че и вие сте съгласни с това решение.
– Не, не сме съгласни и го показахме в залата, но това вече е текст, който е гласуван. Иначе позицията ни беше напълно ясна, ние бяхме против отпадането му.
Очаквате ли около второто четене на Изборния кодекс да възникват някакви пречки и гласуването му да се забави?
– В пленарната зала сигурно ще има детайли, които ще се обсъждат повече, но като цяло има придвижване във вярната посока. Големият проблем на тези детайли е казуистиката при изписването на законовите текстове. Ефект, който е свързан с политическото недоверие. Ако имаше повече доверие, всичко би станало много по-леко, без толкова много препирни.
nbsp;
nbsp;
Веселин Методиев, Синя коалиция: ГЕРБ се опитват да балансират
Г-н Методиев, вие и Екатерина Михайлова напуснахте правната комисия преди края на заседанието за Изборния кодекс. Защо?
– След четиричасово заседание, в което не се спазваше никакъв ред на изказванията и не можеше да се постигне никакво съгласие, идва един момент, в който се изгубва смисълът от по-нататъшен дебат. Според мен този тип поведение ще се възпроизведе и когато обсъждаме закона в пленарната зала.
Мнозинството се отказа от авторитарния си подход към съдържанието на някои текстове от Изборния кодекс, с който тръгна преди Нова година. Удовлетворяват ли ви помирителните им предложения?
– Българската опозиция изолира ГЕРБ. Те явно не допускаха, че такова нещо може да се случи и че това е право на опозицията. Мислеха си, че винаги могат да се държат авторитарно. Дори и извън България разбраха, че поведението им ще премине границите на демокрацията. Затова и сега те се опитват да постигат съгласие, за да могат да балансират.
Прави впечатление, че никой не отвори дума за преференциалния вот, който отпадна?
– Ние в залата гласувахме против отпадането му. Преференциалният вот усилва демократичността на изборите.
Стана ли ясно кой беше вносителят на предложението за неговата отмяна?
– Не. Но играта с работните групи на второ четене винаги крие подобен риск – вносителят на предложението да остане неизвестен.
Какво е отношението на Синята коалиция за международните акции, които предприеха БСП и ДПС като обсъжданията в ПАСЕ и в Европейския парламент? Имаше ли полза за България?
– Най-добрият механизъм, с който Европа повлия на България, се видя при случая с предложената за конституционен съдия Венета Марковска. ГЕРБ се отказа от кандидатурата й, след като получи жълт картон от Европейския съюз. А иначе постмониторинговият контрол и дебатът в Европарламента са друг вид инструменти за контрол, които не са толкова преки. При тях стремежът е да се помогне на българите да преодоляват кризи, в които демократичността е под съмнение. Българските партии и медии трябва да имат способността да провеждат обществен дебат. Лошо е, че шест години след като станахме член на ЕС, получаваме упреци за неща, за които през 1999 г. Европа смяташе, че са необратими в страната ни.
В този смисъл какво показа неотдавнашният референдум?
– Референдумът показа две страни на България – една прозападна, 40%, която гласува против, и една антизападна, в която попадат 60-те процента от гласувалите. Между другото няма референдум за ядрена енергетика в Европа, в който да е преобладавал отговорът да. Сега Народното събрание ще има шанса да прекрати окончателно взаимоотношенията с руската страна, като гласува да бъдат приключени всички финансови въпроси. Синята коалиция има готовност да изработи такова решение.
