Банковата система приключи 2012 г. с добри финансови показатели, увеличени депозити и кредити и съхранени буфери. През четвъртото тримесечие на 2012 г. размерът на вземанията с просрочие над 90 дни намалява, а делът им в брутните кредити (без тези за кредитни институции) спада на 16.62% (от 17.25% в края на септември). Съотношението на нетните кредити с просрочие над 90 дни също се понижава до 10.62%, пише в бюлетина на БНБ, който отчита изминалата 2012 година.
nbsp;
Чудех се на какво да оприлича българската банкова система, след като БНБ обяви данните за финансовото й състояние за 2012 година. И се сетих за старото клише, че банковият сектор е кръвоносната система на икономиката. Клише, ама вярно! Защото колкото и здрава да е една преносна система, независимо дали по нея минава кръв, енергия или пари, ако няма какво да се пренася, тя започва да се свива и накрая атрофира. Така че, ако бизнесът у нас не излезе от безпътицата, в която се намира, банковата система я чака бавна и мъчителна атрофия. Нищо че в момента се държи като позавяхваща мома след лифтинг.
Активите на банките все още растат, кредитите за фирмите, макар и бавно-също, а населението продължава да къта всеки лев. Ликвидността и капиталът им са под контрол и са едни от най-високите в Европа. На фона на мрачните съобщения за закриване на банки, които продължават да идват от различни краища на континента, нашата мома е готова направо за модния подиум.
С лифтинг, липосукции и други болезнени процедури (не толкоз фриволно казано – с преструктурирания, разсрочвания и кандърми) банките успяха да ограничат грозните натрупвания от лоши кредити. И е факт, че разходите им за провизии спряха да нарастват. В края на 2012-а те са 1.21 млрд. лв. – с 80 млн. лв. по-малко, отколкото през 2011-а. Но пък споменатите процедури могат да отстранят само вече съществуващите проблеми. За новопоявилите се не помагат. А от 2012-а момата ни страда от нова болест – липсата на женихи, иначе речено – на платежоспособни кредитополучатели. Ако се върнем на метафората с кръвоносната система – не й достигат червени кръвни телца. И това най-ясно си личи от данните за приходите от дейността на кредитните институции. Чистите им постъпления от лихви за една година са се свили с близо четвърт милиард лева, или с около 8.3 процента. Макар и незначително, са намалели и чистите постъпления от такси и комисиони. Причина за това не са по-големите разходи, а по-ниските приходи от основната дейност на банките. Те са изпаднали в незавидната ситуация да искат да отпускат кредити за работещия и печеливш бизнес, но да не могат да го финансират, защото добрите фирми не желаят да вземат нови заеми. Досущ като ситуацията, в която изпадат много позавехнали дами – хубавите и заможни господа избягват услугите им. Натискат им се предимно бонвивани с неясни доходи или предприемачи с пробити джобове. И е ясно, че проявяват интерес не заради взаимната изгода, а за да им опразнят кесиите. Е, кой ще иска да отиде на вечеря с такива господа?
В случая с нашата банкова госпожа трябва да признаем, че има и несподелени чувства. Става дума за господин финансист №1, титулуван като вицеприемиер и министър, който не пропуска да я уязви, след като не е успял да се домогне до нея. Последната интрига, която той завъртя по неин адрес, е отпреди няколко дни. Тогава в телевизионно интервю той изрече лъжата, че
банките се държали високомерно
спрямо клиентите си и не предлагали достатъчно иновативни подходи, за да кредитират малкия и средния бизнес. Нахалството на господин министъра на финансите се дължи на това, че не може да се разпорежда като едноличен собственик и в банките, както го прави с държавните пари. Но има една от тях, чийто настойник е именно той. Тя се нарича Българска банка за развитие. Основната й роля е да кредитира малки и средни компании. С други думи, точно върху тази дама господин финансистът трябва да съсредоточи вниманието си, за да бъдат доволни търговските фирми. Но въпреки влиянието на финансист №1 (или благодарение на него?) и нейните флиртове с бизнеса някак не вървят.
За една година въпросната ББР е увеличила предоставените от нея кредити на фирми едва с 30 милиона (от 510 на 540 млн. лева). При това тя е може би единствената банка, при която отпуснатите заеми са по-малко от размера на собствения й капитал. А се предполага, че като банка за развитие именно тя би трябвало да поеме по-големия риск за кредитирането на малките и средните фирми.
Вместо това ББР, без съмнение с благословията на принципала си министър Дянков, отпуска на търговските банки кредитни линии, с които те да финансират малките и средните предприятия. С други думи, те да поемат риска в случай, че длъжниците не си погасят дадените им заеми.
Рефинансиращата дейност от страна на ББР също е твърде ограничена, сочат данните от БНБ. Иначе как да си обясним, че вземанията й от кредитни институции в края на 2012-а – около 860 млн. лв., са били горе-долу толкова, колкото и при приключването на 2011-а. Да не говорим, че 860 млн. лв. рефинансиране са капка в морето от 38.17 млрд. лв. заеми, които фирмите имат да връщат на банковия сектор.
От всичко това става видно, че не банките, а политиката на правителството и, в частност неговият финансов министър, задръства достъпа на малките и средните компании до банков кредит. Това влияе както върху приходите на банките, така и върху показателите за ефективност и печалбите, които вече видимо се влошават.
А иначе за момите, момците, лифтинга, кръвоносната система, както и за инвестиционната активност и ролята на държавата и банките може дълго да се спори. Ясно е, че, независимо какво говорят управляващите, банките не смятат, че кризата е отминала, и продължават да трупат ликвидност, за да гарантират растящите вложения на гражданите и фирмите. Което донякъде е добре, за да не се окажем, въпреки Валутния борд, отново в годината 1996-а.
