Гръцките банки са започнали да лобират интензивно пред тройката кредитори от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд за облекчаване на условията по банковата рекапитализация, съобщава Файненшъл таймс. Като част от пакета от спасителни заеми на обща стойност 172 млрд. евро в четирите най-големи кредитни институции на южната ни съседка трябва да бъдат инжектирани 27 млрд. евро плюс още 2.5 млрд. евро, които трябва да постъпят от частни инвеститори. Приходите от частния сектор обаче са доста спорни предвид нереалистичните, според някои анализатори, капиталови оценки и крайния срок на операцията – 30 април. Челната банкова гръцка четворка има капиталов недостиг от около 8 млрд. евро, което допълнително демотивира инвеститорите да вкарват свежи пари.
Банкери и експерти от бранша твърдят, че нито една сериозна компания за управление на активи не е проявила интерес към покупката на акции от големите гръцки банки – Националната банка на Гърция, Юробанк, Алфа банк и Пиреос банк. Изключение правели само няколко хеджингови фонда. Положението се усложнява допълнително от докарания до средата процес на сливане на Националната банка на Гърция и Юробанк, който ще се проточи поне до лятото. Ако не се появят външни инвеститори, банките рискуват да бъдат национализирани, а контролът върху тях ще поеме Елинският фонд за финансов стабилност, който управлява заемните средства от името на тройката кредитори.
Пожелал анонимност банкер твърди, че балансите на гръцките банки са много по-слаби, отколкото се предполага, защото оценките на активите им и сумите за рекапитализация са приключили през 2011-а. А оттогава досега страната се е развивала много по-зле дори от най-песимистичния сценарий. Заместник главният изпълнителен директор на Юробанк Никос Карамузис пък посочва, че новите инвеститори не желаят да плащат за стари загуби и който иска да привлича капитал, трябва да проучи условията наново.
