Външните задължения са си външен дълг. За официалната статистика няма значение на кого принадлежат – на държавата, на банките или на фирмите от реалната икономика. Но докато при първите два субекта нещата са ясни, то при компаниите са далеч по-усукани. Откъде и как са получени средствата – като заем или като капиталова вноска са дадени, за какво и как са изразходвани са въпроси, които оспорват същината на този външен дълг. Или псевдодълг?
Както вече писахме, стойността на фирмения външен дълг не помръдва – през ноември 2011-а той е бил 12.25 млрд. евро, колкото и в края на миналата година. Не можем да отминем резонното обяснение, че търговските банки от развитите европейски икономики явно не споделят виждането за финансовата ни свръхстабилност и си начисляват една сериозна премия за риск от 4-5%, когато става дума за заем за българско дружество. И това сериозно ощетява нашенските фирми, които нямат чуждестранни собственици.
По-интересното е какво алтернативно поведение избират нашите компании и дали това, което официално се води външен дълг, наистина е дълг, и то външен.
Шефът на Българската стопанска камара Божидар Данев изрази пред БАНКЕРЪ силното си съмнение по въпроса. Според него под формата на външни задължения някои наши играчи крият добавена стойност. Той не пожела да коментира как става това, но потвърди, че част от частния външен дълг не е дълг, а вътрешнокорпоративно финансиране, трансформация в собственост или просто елементарен счетоводен трик с цел скриване на данъци.
Едната от схемите, по които се работи, е с офшорна фирма собственик. Тя предоставя финансиране чрез дълг на българската фирма. Това е дългосрочно финансиране, което трябва да се върне през годините. Така всяка година се изписват разходи, които орязват приходите и в годишните финансови отчети често се записва отрицателен финансов резултат.
В последно време обаче нещата се нагласят така, че да има минимална печалба, защото това е важно за пред банките, които не разговарят с губещи фирми, коментираха счетоводители.
Офшорките и нашенците си играят на външно финансиране и по друга схема. Чрез сложни счетоводни врътки срещу външното финансиране се придобиват дялове от компанията в България. Кой го прави ли? Ами собствениците финансират сами себе си, като скриват откъде са им парите, а и данъци не ги плашат.
С офшорка или не, практикува се и формата на заем, който се тегли от фирма доставчик на оборудване за българската компания. Доставчикът продава машините и съоръженията на фиктивна завишена цена. За да може да я изплаща, българският контрагент начислява високи амортизационни отчисления. Те пък вдигат разходите, дебалансират приходите и фирмата излиза на минимална печалба. Това е една от най-популярните форми за спестяване на данъци, казаха за БАНКЕРЪ одитори.
Има и напълно чиста врътка. Както вече писахме, дружествата с чуждестранни собственици могат да разчитат на външна финансова подкрепа. Това се вижда и от данните на БНБ, където има една специална графа, наречена вътрешнофирмена задлъжнялост, в която се отчитат всички заеми и възможности за разсрочено плащане, които чуждестранните компании предоставят на своите дъщерни дружества у нас. Всъщност тези средства формират най-голямата част от брутния вътрешен дълг на българската икономика.
Тези вътрешни кредити са много по-изгодни за българските поделения на мултинационални компании, отколкото кредитирането им от местни, а дори и от чуждестранни банки. Според запознати лихвената политика по това финансиране е вътрешна работа на компанията, тя няма нищо общо с пазарните проценти и лихвите се фиксират всеки месец.
Аналитикът Димитър Чобанов твърди, че този тип финансиране – майка – дъщеря, ще продължи да расте с излизането на българската икономика от следкризисната депресия. Чобанов поясни, че това всъщност не е външно финансиране, а пряка чуждестранна инвестиция, но аналитиците в БНБ го водят като траен компонент с особени качества – нискорисков и лесен за револвиране. Чобанов обясни, че ресурсът, който идва от майките към българските им дъщери, е невероятно евтин – при лихви в страната между 6 до 10%, той бил чувал за вътрешно финансиране от около 3 процента. Причината за това е във факта, че когато майката е мощна интернационална компания, тя съответно има висок кредитен рейтинг. Лихвата, по която западната банка отпуска пари на централата, често е на долния пазарен праг. След това майката почти винаги добавя някоя десета от процента за дъщерята поради по-ниския кредитен рейтинг на последната.
Едва ли примерите, които ще приведем в следващите редове, са безпрекословни, но те малко или много илюстрират написаното по-горе.
Спомнете си за прехвърлянето на собствеността на Мобилтелпрез 2004 година. Част от нея се извърши със заеми от чуждестранни банки за 576.5 млн. евро към регистрираното за целта българско дружество БидКо. Фактът, че водеща сред тези банки беше холандската ABN Amro, се отразява и в географската структура на външните дългове на реалния сектор, негарантирани от държавата – от началото на 2004 г. до октомври задълженията към Холандия скачат от около 200 млн. до близо 1 млрд. евро. През ноември 2004 г. австрийско-люксембургското дружество майка на Мобилтел издаде и емисия еврооблигации с номинал 200 млн. евро, които се отразяват в платежния баланс като вътрешнофирмен заем за мобилния оператор от прекия му собственик. Само от тези две кампании делът на Мобилтел в задълженията на целия нефинансов сектор към чужбина достига 18 процента.
Споменатата Холандия е интересна сама за себе си. При прилагането на определени схеми (включващи Холандските Антилски острови) фирми, регистрирани в кралството, ползват значителни данъчни облекчения. Затова и някои големи компании като Метро кеш енд кери България, НР – България и Шел България развиват дейност като собственост на фирми от кралството. Така, когато тези компании ползват заеми от фирмата собственик в Холандия, това се отразява като частни външни задължения. По същия начин се отчитат и други възможни дългове – например заявени, но неизплатени дивиденти.
Вече доста български предприемачи, поради данъчни или други цели, създават фирми в чужбина. Подобна практика е широко разпространена за държави като Австрия и Швейцария и класически офшорни зони като Британските Вирджински острови. Ефектите са много: намаляват данъците си, анонимност в България, теглене на кредити от чужбина и ползване на неданъчни облекчения за инвестиции в рамките на Европейския съюз. Чисто теоретично, ако български клиенти дължат пари на такива офшорни фирми, това също е частен външен дълг към страната, където последните са регистрирани. Почти невъзможно е да се изчисли обемът на тези задължения, които в някакъв смисъл са псевдовъншен дълг.
