Безочието явно е пуснало трайни корени в българските очни клиники и отделения. През август 2010-а депутатът от ГЕРБ Геновева Алексиева се забърка едновременно в два скандала и бе принудена от премиера Бойко Борисов да подаде оставката си като заместник-председател на здравната и на социалната комисия в Народното събрание. Първо, се разбра, че Алексиева е оценявала дъщеря си д-р Виолета Чернодринска в конкурс за доценти към Катедрата по офталмология на очна клиника в Александровска болница. Чернодринска загуби конкурса, но не се отказа да си иска доцентурата и заведе дело срещу конкурентите си, преминало през няколко инстанции, за да стигне до Върховния административен съд. Любопитен щрих е, че един месец преди да я сменят, добилата скандална известност покрай номинацията й за конституционен съдия Венета Марковска прекратява делото, което не върви успешно за Чернодринска, и започва нов процес.
Паралелно със случая за очевадния конфликт на интереси става ясно, че Геновева Алексиева е лобирала диагнозата мързеливо око (амблиопия) да бъде включена в клинична пътека, заплащана от Националната здравноосигурителна каса, въпреки че навсякъде по света тя се лекува в доболничната помощ. Причината вероятно се крие във факта, че дъщерята – Виолета Чернодринска, е шеф на детското очно отделение в Александровска болница и като такава може пряко да се облагодетелства от парите, събрани от нашите здравни вноски.
Мързеливото око е пуснато в клинична пътека по предложение на националния консултант по офталмология доц. Ива Петкова. Тя очевидно е предприела този ход с ясното съзнание, че гарван гарвану око не вади. Две години по-късно злоупотребите със служебно положение, конфликтите на интереси и нерегламентираните практики, клонящи към източване на средства от здравната каса, влизат в арсенала и на доц. Петкова. Която, освен национален консултант,
е окупирала всички възможни длъжности
в офталмологията ни. Тя ръководи Катедра по офталмология към Медицинския университет – София, където е и член на факултетния съвет. Освен това изпълнява длъжността началник на очна клиника и ръководи 2-ро очно отделение в Александровска на мястото на Алексиева. Председател е и на комисия за лечение в чужбина. За капак е и управител на частната Специализирана болница за активно лечение на очни болести Зора ООД, както и на още две болници от същата верига.
На първо място се откроява нарушението на правилата, направено от Ива Петкова по договора й със здравната каса за изпълнение на клинични пътеки в болничната помощ. Никой няма право на два договора за пряк изпълнител и участник на какъвто и да било етап от клиничната пътека с НЗОК. Изключения се правят само в региони, в които липсват съответните специалисти, а София не е такъв. Петкова има сключен контракт с касата за дейност по клинични пътеки от очната клиника в Александровска, както и договор за управител на Специализираната болница за активно лечение на очни болести Зора ООД, в която е и съсобственик. Дотук нямаше да има нищо нередно, ако тя изпълняваше само началническите си функции в частното столично лечебно заведение. Но от подписани от нея епикризи и други документи в качеството й на началник на отделение в лечебница Зора излиза, че
неправомерно е префасонирала договора си
за управител, превръщайки се в реален изпълнител на клинични пътеки и в частната си практика. Което си е живо източване на касата. А масрафът съвсем не е малък, защото през 2011-а на Зора ООД са изплатени от здравната каса 738 387 лв., което е най-висока сума от всички частни очни болници. За 2012-а пък парите са още повече – над 801 хил. лева. Съвсем друг е въпросът уместно ли е началник на очно отделение в държавна болница едновременно да заема същата длъжност в конкурентна – частна?
Всъщност Петкова е замесена в конфликти на интереси на няколко нива. Едната й дъщеря – доктор А. Георгиева, защитава дисертация в ръководената от майка й Катедра по офталмология в Медицинския университет. Далеч по-скандален обаче е казусът за манипулирания конкурс за заемане на академична длъжност професор по специалност Офталмология към същата катедра на столичния университет. На него се явяват двама кандидати. Единият е доц. д-р Ботю Ангелов, ръководител на другото очно отделение в Александровска болница, а вторият е… доц. Ива Петкова, готова да избере себе си. Конкурсът е белязан от нарушения на всички етапи от процедурата. Съвет на Катедрата по офталмология неправомерно с протокол избира научно жури за провеждането на конкурса още преди да е приключил срокът за прием на документи на кандидатите. Срещу това възразява главният юрисконсулт на Медицинския факултет Албена Фурнаджиева с писмо до декана проф. Марин Маринов.
Но жребият е хвърлен
В журито присъстват проф. Христина Групчева, проф. Нели Сивкова, проф. Мариета Конарева, проф. Петя Василева, доц. Лъчезар Войнов, доц. Чавдар Балабанов и доц. Андрей Андреев. Резервни членове са доц. Тошо Митов и, забележете – доц. Геновева Алексиева. Малката подробност е, че другият кандидат за професорската титла доц. Ангелов е водил съдебни дела срещу Конарева и Сивкова и е подавал възражение срещу Василева, в което я обвинява, че е недобросъвестен рецензент на негов научен труд. А според чл.4, ал.4 от Закона за развитие на академичния състав членове на научното жури не могат да бъдат обвързани лица, както и такива, които имат частен интерес, пораждащ основателни съмнения за безпристрастността и обективността им. В конкретния случай поне част от журито има пряк интерес да отстрани конкурента на доц. Ива Петкова, което я облагодетелства лично и е още едно основание надпреварата да бъде спряна. Това не само не се прави, но на заседание на Факултетния съвет по медицина, в което участва и доц. Ива Петкова, същата е избрана единодушно с явно гласуване за професор. Така процедурата е придвижена към Академичния съвет на Медицинския университет, където, изглежда, узаконяването на статуквото й ще бъде успешно завършено.
Междувременно доц. Ангелов още през ноември 2012-а подава
сигнал до бившия образователен министър
Сергей Игнатов с искане да се осъществи законов контрол поради наличието на многобройни съществени нарушения на различни етапи от конкурса, водещи до неговото опорочаване. Отговорът на Игнатов се бави почти два месеца и в него се казва, че журито е избрано правомерно, а рецензиите, становищата и резюметата на статиите на кандидатите са публикувани на интернет страницата на Медицинския университет, с което били спазени разпоредбите на чл.27, ал.1 от Закона за развитие на академичния състав. Всъщност това съвсем не отговаря на истината. На уебстраницата срещу името на Ангелов присъства само част от списъка на научните му трудове, върху който е драскано и са водени бележки. Резюмета липсват, при все че кандидатът чинно ги е предал заедно с останалите документи, необходими за кандидатстването. Явно всичко по пътя на новата професорка-игнатовка е предварително разчистено.
