В очакване да станем граждани за европейско развитие или поне България да стане на гражданите, управляващите ползват държавата като стръв за инвеститорите. Обяснимо е – пари няма, а без пари животът си е глад и скука. Направо не е живот!
Тази седмица депутатите отново си блъскаха главите като как така да прикоткат чужденци с пари, наречени инвеститори. В предишните си опити върху Закона за насърчаване на инвестициите все не улучваха колко да им искат. Или искаха малко, или прекалено много, като и в двата случая не изчакваха да проверят ще се хване ли някой на въдицата. Далеч преди да клъвне, ги обхващаха дълбоки съмнения, че това е възможно да се случи.
Какво закачи този път на куката народното представителство? Срещу 600 000 лв., вложени в имот или в капитала на регистрирана у нас фирма, чужденецът ще получи статут на продължително пребиваващ. Сумата пада на 250 000 лв., но ако инвестицията му е в икономически необлагодетелствани региони и разкрие поне пет работни места за местните, го повишават в постоянно пребиваващ. Направи ли година като постоянно пребиваващ и вложи 1 млн. лв. в капитала на българско дружество, което изпълнява приоритетен инвестиционен проект, може да стане български гражданин. За заварените случаи стигат и 500 000 лева.
Същината на промените е летвата да падне, защото предишните минимални прагове се видяха твърде високи на президента Росен Плевнелиев – 1 млн. лв. инвестиция за постоянно пребиваване и 4 млн. лв. за гражданство плюс поддържане на поне 100 работни места. Президентското вето дойде като гръм от ясно небе. Преди това от ГЕРБ държаха твърдо на българщината. Качвали праговете, тъй като не можело някой да вземе гражданство само защото е купил два апартамента у нас. Сега управляващите преосмислиха патриотизма си и бяха подкрепени от Синята коалиция и ДПС, но пък червените скочиха, че се застрашава националната сигурност и се спъва приемът ни в Шенген.
Дали предаваме или спасяваме българщината със сваляне на инвестиционните гащи е рано да се каже, а вече шефовете на Подкрепа Константин Тренчев и на НИМ Божидар Димитров дори се сдърляха кой се сетил пръв за тази живителна схема. Замисли ли се обаче човек, разбира, че тя поражда ялови очаквания. Не чак толкова, колкото 10-процентовите плосък и корпоративен данъци, но все пак ялови.
Защо? Ами защото колкото и да сваляме инвестиционните прагове, равнищата на корупцията, кражбите и калпазанлъкът не падат. Няма я никаква и свободата на конкуренцията – с държавната и европейската пара се уреждат все едни и същи, но половината от уреденото по правило не отива по предназначение, а потъва в частни джобове. От това страдат потребителите, които не купуват вече нищо, търговците, които не продават нищо, и инвеститорите, които инвестират в нещо с единствената цел да го продадат и да спечелят. Трябва да си ексцентрик, за да поемеш насам.
Неслучайно напоследък в медиите се пръкнаха емоционални анализи с призив за безогледен внос на китайци, африканци и въобще всеки, който реши да се спасява нанякъде. Дори нелегалните емигранти обаче не се задържат тук, а бягат транзитно на запад. И резултатите от интензивния импорт по натурализация на македонски и банатски българи са абсолютно незабележими. Пък и властта не държи на гражданите, а на инвеститорите и бачкаторите.
