Два свята, единият е излишен!
(За феновете на чатицата, това го е казал не Христос Мирненски, а Христо Смирненски, който е писал за сърп и чук, а не за Сър Пичук.)
Елитна група учени – европеисти от СУ Св. Климент Охридски, твърдят, че различията между България и старите страни членки на Европейския съюз са ЦИВИЛИЗАЦИОННИ. По тази причина политическото решение да бъдем приети в ЕС е дълбоко погрешно и сега берем плодовете на пълното неразбирателство в Общия европейски дом. И мъката на адаптирането ни ще е безкрайна.
За какво говорим?
През първата половина на XVI век Европа вече масово започнала да се храни с вилица. Цели два века по-късно отделни български чорбаджии заменили общата синия и дървената качамилка с индивидуални прибори за хранене.
Писмените правила на етикета за първи път се появяват през XIVвек в Италия. Във Франция пушенето в присъствието на дами и държенето на камшик по време на танцуване стават признак на лошо възпитание.
Пет века по-късно из Европа все още броди Бай Ганьо. А първите писмени правила за поведение при нас са от времето на социализма:
Мечката се мие, чисти,
във потоците сребристи.
Има ли за тебе пречка
да постъпваш като мечка?
За това говорим!За няколко века закъснение при старта на цивилизационния маратон. И за пълна липса на някакво обединително начало, на гражданско общество, коректив на всяка власт.
(Мойсей обикаля с богоизбрания народ из пустинята цели 40 години, преди да го заведе в Обетованата земя. Защо ли? За да може родените в робство да измрат.)
На нас, българите, ще ни стигнат ли 40 години да станем европейци? Първите шест са отчайващи.
Европеистът проф. Георги Димитров има една катедрална теория за стремежа към развитие. Погледнете устремените към необятното остри върхове на католическите катедрали, после вижте застойно заоблените кубета на православните църкви и на джамиите. Докато ние сме изписвали икони, на фасадата на Нотр Дам в Париж са физиономиите на различни, реално съществували хора – ковач, хлебар, орач. Това е. На Запад са важни Човекът и неговият устрем към съвършенство. За разлика от Изтока, където е важно не усилието, а безропотното подчинение на естествения кръговрат.
И… стигаме до една изненада, която не бива да ни изненадва. Екип от учени от Софийския университет оповести на 15 февруари резултатите от мащабно проучване на юлските доклади на Еврокомисията за България. И установи: колкото повече ни наблюдават и порицават, толкова повече управленската среда обраства със съпротива и… нова корупция. А ЕК като че ли започва да се примирява. Изследователите така са и кръстили изследването си: Механизмът за сътрудничество и проверки – споделена политическа безотговорност между ЕК и българските правителства .
Ето как, на езика на докладите на ЕК, се развива България:
2007 г. – През първите шест месеца след присъединяването си България продължи да напредва към отстраняване на слабостите, които биха могли да попречат на ефективното прилагане на законите, политиките и програмите на ЕС;
2008 г. – Въпреки усилията на българското правителство напредъкът бе по-бавен и по-ограничен от очакваното;
2009 – Не съществува нито широк политически консенсус, нито убедителна стратегия;
2010 г. – В България се е появил силен устрем за реформи;
2011 г. – Българското правителство проявява решимост в придвижването напред на процеса процеса на реформи;
2012 г. – На някои етапи имаше активно сътрудничество, докато в други срещу Механизмът за сътрудничество и проверки имаше ропот и съпротива.
Заключението на учените е, че Механизмът за сътрудничество и проверки е инструмент за регистрация на съпротивите срещу него и легитимация на имитацията на реформи чрез изпълнение на мерки, които не водят до резултат.
Вече се играе пинг-понг между нашите правителства и ЕК. А парадоксът е очевиден: целта на модернизацията е качествена трансформация на цялостната система на обществения живот, която трябва да се извърши от онези, които би трябвало да са нейни носители, а те са здраво вкоренени в статуквото.
Колкото до актуалните ни отношения с ЕК, валидна е максимата: С какъвто се събереш, такъв ставаш. Но не ние ставаме европейци. По-скоро те дават признак на бюрократично снизхождение към нашата непоправима нецивилизованост.
Лошият пример е заразителен.
