Дори в разгара на тежката икономическа криза европейските грандове се справят чудесно с футболния бизнес. Двадесетте най-елитни клуба на Стария континент са си осигурили приходи от общо 4.8 млрд. евро за миналия сезон, показва изследване на Делойт. Увеличението от 10% спрямо предишната година е доказателство, че президентите, мениджърите и финансовите директори на големите футболни марки знаят как да изкарват пари на фона на пазарната стагнация. За последните 15 години оборотът на най-печелившите се е покачил с четири пъти, а след сегашния сезон за първи път ще премине границата от 5 млрд. евро. Задължително условие за финансовия успех на грандовете е участието им в Шампионската лига, което освен приходите от продажбата на телевизионни права и част от наградния фонд на турнира гарантира увеличени постъпления от продажбата на билети за допълнителните мачове.
За осми пореден път
на върха в обществото на богатите
е испанският колос Реал (Мадрид), който стана и първият тим във всички спортове, преминал границата от 500 млн. евро приходи за година. Осем пъти лидер по печалби бе и Манчестър Юнайтед в периода 1997-2004-а. В сегашната класация червените дяволи са трети, като са изпреварени от още един испански тим – Барселона. За пета поредна година шестицата на най-богатите остава непроменена, като в нея влизат още Байерн (Мюнхен), Челси и Арсенал. Именно това са отборите с най-голяма фенска маса и твърди постъпления и от вътрешната, и от международната сцена. В първата 20-ица на Европа са представени клубове от петте големи шампионата. Най-много са английските – седем, следвани от пет италиански тима, четири германски и по два клуба от Испания и Франция. Новият член на елита е Нюкасъл.
Най-зашеметяващ е успехът на Реал, запазил лидерската си позиция с изработените 513 млн. евро за сезон, което значи, че в касата на белите са влезли 33 млн. евро отгоре. Това е уникално постижение на фона на 85-те млн. евро, получени през сезон 1996-97-а. Главната заслуга Кралският клуб да се превърне в най-голямото спортно предприятие е на президента Флорентино Перес, ръководил мадридчани в периода 2000-2006-а, за да се върне за втори мандат през 2009-а. Именно Перес започна агресивна рекламна стратегия, с която превърна Реал в най-касовия клуб в света. Сезонът 2011-2012 бе знаменателен за Лос Меренгес, който спечели титлата в Испания с рекордните 100 точки и 121 отбелязани попадения. Футболистите на Жозе Моуриньо направиха нелош поход и в Шампионската лига, който бе спрян от Байерн едва на полуфинала.
Многото изиграни мачове от всички турнири донесоха на Реал 126.2 млн. евро от продажба на абонаментни карти, билети, сувенири и оборот на клубните ресторанти. Белите изкараха над 199 млн. евро от телевизионни права благодарение на договора си с Медиапро, постъпленията от УЕФА и многобройните приятелски мачове, изиграни в САЩ, Китай, Кувейт и Европа. Рекламните приходи пък се покачиха до 187 млн. евро заради новите договори с Emirates Airlines и банка BBVA. Реал поднови договора си с Adidas до 2020 г., но контрактът с основния спонсор bwin изтича този сезон и това е един добър повод да се увеличи сумата. Реал планира да увеличи и капацитета на клубния стадион Сантяго Бернабеу, така че гледа с надежда в бъдещето.
Въпреки че Барселона остана втора в Испания и отпадна на полуфинал в Лигата на богатите от настоящия носител на трофея Челси, тя подобри финансовото си представяне и изкара 483 млн. евро. Увеличението от 32.3 млн. идва предимно от новите рекламни договори, като например този с Qatar Sports Investments им носи по 30 млн. евро годишно. От следващия сезон за първи път в историята на каталунците
на фланелките им ще има платена реклама
като удостоени с тази чест бяха Qatar Airways. Със средна посещаемост от 75 069 зрители на Ноу Камп синьо-червените печелят по 4 млн. евро средно на домакински мач, но по този показател бяха изпреварени от Арсенал. Каталунците получиха и с 11 млн. евро по-малко от УЕФА спрямо 2011-а, когато взеха трофея в Шампионската лига. Барса очаква още по-добър сезон, защото почти сигурно ще спечели титлата на Испания, а вече тръгнаха дискусии за разширяването на Ноу Камп.
Манчестър Юнайтед през 2011-2012 разочарова на терена, отпадайки рано в Шампионската лига и Купата на Англия, а титлата бе загубена в последния кръг от градския съперник Манчестър Сити. Това се отрази на финансовия баланс на клуба, който спечели към 13 млн. евро по-малко от предишната година. Червените дяволи обаче продължават да записват успехи на рекламния фронт, като приходите им от спонсори вече надхвърлят 145 млн. евро. Юнайтед се превръща в глобална футболна марка, а контрактите за рекламодател на тренировъчните екипи (DHL) и промотирането на регионални мобилни оператори (сред които и Глобул) вече им носят над 35 млн. евро за година. На Олд Трафорд чакат златния дъжд от сезон 2014/2015, когато влиза в сила най-големият рекламен договор в историята на спорта. Дженеръл Мотърс ще извади 559 млн. долара за седем години, за да окачи логото на Шевролет върху червените фланелки. Сумата е почти двойна на тази, която плаща сегашният спонсор Aon. Тимът на фамилия Глейзър обаче ще запише далеч по-добри резултати този сезон, след като вече изигра четири домакински мача в повече (около 20 млн. евро приходи от билети) в Шампионската лига, а тепърва предстоят и елиминациите. Поне 15 млн. евро отгоре ще се чакат и от УЕФА.
До великолепната шестица плътно се приближиха и новобогаташите от Манчестър Сити, които освен че след 44 години отново триумфираха с титлата в Англия, за първи път в историята си се докоснаха до богатствата, гарантирани от Шампионската лига. От 10-годишното си партньорство с Etihad Airways гражданите прибират около 10 млн. евро на сезон, а останалите им рекламни приходи (общо 138.5 млн. евро) идват благодарение на многобройните партньори от Близкия изток.
Ювентус също се завърна сред елита на богатите, след като спечели първото си Скудето от сезон 2002-2003 с безпрецедентната серия от 38 мача без загуба в Серия А. Новият стадион Ювентус Стейдиъм, в който бяха инвестирани 150 млн. евро, също започна да се изплаща. Торинци повишиха домакинската си посещаемост с над 13 хиляди зрители на мач и спечелиха с 20 млн. повече от продажба на билети. Бяха получени и сериозни бонуси от букмейкъра BetClic за титлата, а от този сезон на черно-бялата фланелка е изписан спонсорът Jeep, платил 35 млн. евро за тригодишен договор.
Ювентус изпревари германския Шалке 04, който не успя да се класира за Шампионската лига, както и Интер, пропуснал турнира за пръв път от десетилетие. За сметка на това други впечатляващи отличници са Борусия (Дортмунд) и Наполи. Жълто-черните за втора поредна година взеха титлата на Германия под носа на Байерн, триумфираха с купата на страната и така си осигуриха почти 190 млн. евро приходи. Не по-малко впечатляващ е прогресът на неаполитанците, които преди пет години се мъчеха в трета лига на Италия, но след като филмовият продуцент Аурелио Де Лаурентис закупи фалиралия клуб, нещата се обърнаха на 180 градуса. Проектът Наполи вече носи почти 150 млн. евро годишно и сега предизвикателството за клуба е да построи собствен стадион, защото въпреки средната домакинска посещаемост от около 40 хил. зрители, повечето приходи от продажба на билети отиват в общината собственик на стадион Сан Паоло.
Кандидати за слава от по-малки първенства също дават заявката си да попаднат сред 20-те най-богати в Европа. На опашката са се наредили холандският гранд Аякс и турският Галатасарай, докато бразилският
Коринтианс е най-бизнес ориентираният
неевропейски тим с постъпления от 94 млн. евро годишно. Растежът на бразилската и руската икономика, съчетан с мащабните инвестиции в нови стадиони, които двете държави ще направят за домакинствата си на Световните първенства през 2014 и 2018-а, гарантират, че клубовете им в най-скоро време ще конкурират представителите в топ 20.
Английските тимове обаче ще дръпнат напред с новата сделка за продажба на телевизионни права, която от сезон 2013-2014 ще носи на Висшата лига безпрецедентните 6 млрд. евро годишно. Така че всеки от грандовете на Албиона може да се надява на допълнителни постъпления от 25-35 млн. евро на сезон. Подобна сделка ще влезе в сила и в Бундеслигата, като там ще се разчита главно на щедростта на платените телевизионни оператори.
