Не съм връщал Младен Георгиев в МВР

Migration Image

Младен Червеняков е роден на 22 август 1954 г. в София. Завършва право в Софийския университет, между 1980 г. и 1992 г. работи в прокуратурата. В периода 1995-1997 г. е министър на правосъдието в кабинета на Жан Виденов. Той е депутат от БСП в 37-ото , 39-ото и 40-ото Народно събрание, през 2007 г. става евродепутат. Член е на Националния съвет на социалистическата партия, работи като адвокат. Женен, с две деца.

Г-н Червеняков, очаквате ли сериозни размествания в листите на БСП за изборите?

– На последния пленум съвет се обсъждаха основно две неща – политическата рамка за участие на изборите и промените в устава. Едва ли от тях може да се направи извод за листите, които ще бъдат формирани след това на базата на решенията на областните съвети и на Националния съвет. Струва ми се, че това е въпрос, който ще бъде решен на друг пленум и след конгреса. Сега основната задача е да подготвим нещата така, че да имаме успешно представяне на предстоящите избори.

Има ли отпор срещу идеята листите да се редят от Позитано ?

– Няма такава идея. Националният съвет, като висш орган на тази партия, определя водачите на листи, местата на коалиционните партньори и гражданската квота и същевременно утвърждава листите.

Говори се, че е възможно местните организации да загубят влиянието си.

– Лично аз не съм привърженик на идеята за феодализиране на партията. Преди време казах, че ние все повече са превръщаме в нещо като холдинг от ООД-та и ЕООД-та. Очевидно, че не това е пътят за развитието на партията. Ако ще трябва да имаме обща политика, цели, приоритети и задачи, едва ли силното влияние на местните структури трябва по някакъв начин да бъде толерирано.

По какъв начин може да стане одържавяването на ЕРП-тата, което обещахте на пленума в неделя?

– Има два варианта. Първият е изкупуването на ЕРП-тата от държавата чрез заплащането на определена сума на сегашните собственици.

Тоест държавата ще им даде толкова добра оферта, че те не могат да я откажат?

– Става въпрос за оферта, която те биха приели. В последните две години в ЕРП-тата има движения и смяната на собствеността така или иначе става. Вторият вариант е разваляне на договорите поради неизпълнение. Но ми се струва, че тук имаме редица юридически въпроси, свързани със срока на валидност на задълженията, тяхното изпълнение и срока на контрол върху приватизационните договори. Така че най-възможен е вариантът с изкупуването на дяловете от държавата.

Не ви ли е страх, че ще отблъснете голяма част от потенциалните си избиратели с намерението за премахване на плоския данък?

– Напротив, считаме, че голяма част от избирателите ще подкрепят тази идея. Виждате как в условията на криза всяка една страна, в това число и развитите европейски държави – Франция например, пренасят данъчната тежест върху по-богатия. Очевидно е, че тежестта на кризата не може да се носи от тези слоеве на населението, които едва връзват двата края. Трябва да се има предвид и че в България близо 60% от населението живее под границата на бедността. По-нататъшното затягане на коланите по отношение на тези хора е най-малкото недопустимо. Струва ми се, че постепенното преминаване от плосък към прогресивен данък за физическите лица ще привлече, а няма да отблъсне избиратели. Разбира се, тук искам да подчертая, че данъчните ни идеи не касаят промяната на корпоративния данък.

Колко повече приходи очаквате да съберете с въвеждането на прогресивeн данък?

– Лично аз смятам, че приходната част на бюджета беше значително подценена в последните години. Включително и при събирането на акциз върху т.нар. конвертируеми стоки – цигари, алкохол, горива. По времето на сегашното управление те станаха предмет на масова контрабанда и според признанията на самия вътрешен министър тя достига до 3.5 млрд. лв. на година. Това е един от залозите за повишаване на приходната част. В последните години приходите като процент от БВП намаляват. Смятам, че като лява партия трябва да заявим, че няма да участваме в управление, което преразпределя по-малко от 40% от БВП. И да намерим резервите, които да доведат до увеличаване на приходната част на бюджета.

Обсъждат ли се в БСП принципи, от които няма да отстъпите при едно възможно бъдещо коалиционно управление?

– Ние сме в началото на този разговор. Все повече обаче набира сили идеята, че БСП трябва да определи минимална съвкупност от политически елементи, от които няма да отстъпим. Един от тях, както казах, е преразпределянето на БВП. На второ място това е увеличението на минималната работна заплата, която до края на мандата трябва да стигне 450 лв., както и вдигането на минималните пенсии с близо 80 процента. На трето място това е програмата за заетост, водеща до създаването на нови 250 хил. работни места. В центъра на политиката ни би трябвало да са онези социални ангажименти, от които ние не бихме могли да отстъпим по никакъв начин като лява партия.

Откъде ще дойдат парите за вдигането на доходите?

– Както вече ви казах, започваме с увеличаването на приходната част в бюджета. Така че едва ли може да се счита, че искаме да съсипем държавата, да ликвидираме финансовата стабилност или пък просто да изхарчим някакви пари. Очевидно е, че при сегашното състояние на страната има възможности. Смятам, че може от 1 януари 2014 г. минималната пенсия да е 180 лв., а минималната работна заплата – 380 лева. И именно в тези резерви ние виждаме разликата между лявото и дясното.

Конфликтът Първанов-Станишев затворена страница ли е за БСП?

– За мен всички в БСП имат една-единствена задача – успешното представяне на изборите. Струва ми се, че никой от лидерите, включително и Станишев и Първанов, няма да работи против нея. Не мисля, че поне до парламентарните избори между тях ще се проявяват никакви противоречия.

Вярно ли е твърдението, че оперативният работник, който се е опитал да вербува Бойко Борисов – Младен Георгиев, се е върнал на работа в МВР с вашите протекции?

– Най-интересното е, че това го чух от Красимир Райдовски, а той откъде го знае, може само той да ви каже. Разбира се, имаше и услужлива реплика от страна на водещата на предаването, в което той гостува:Да, и аз съм чувала такова нещо. Това са поредните басни, които се разпространяват в българския политически фолклор. Наскоро се снабдих с постановление на районната прокуратура, която извърши проверка за твърденията, че съм бил в къща на Сретен Йосич и че колата ми е стояла цяла нощ пред дома му. Оказа се, че т.нар. свидетел на обвинението Джамов нито знае каква кола карам, нито каква марка е, нито какъв модел е, нито какъв цвят е. Но той бил чул, че имам някаква такава кола. А при проверката в Гранична полиция се оказа, че нито аз съм бил в посоченото време в Сърбия, нито пък колата ми изобщо е излизала от България във въпросната година. И това, и историята с Младен Георгиев са лъжи, но приемам, че това са някои от нещата, които ще ни съпътстват до изборите.

Познавате ли се с Младен Георгиев?

– Мисля, че съм го виждал, но нямам никакви близки контакти с него. Може да сме били някой път в обща компания, в която са били най-малко 10-20 души. Не съм имал личен разговор с него и не е вярно, че съм го връщал на работа. Твърденията, че съм кадрувал в МВР, ДАНС или в силовите структури, са абсурдни. Но, както добре се знае, най-лесно е да се раждат легенди в българската политика.

Какво смятате, че се цели с пускането на папката Буда точно сега?

– От доста време се говори за връзките между сегашното управление и организираната престъпност. И за участието на Бойко Борисов в смутните години на прехода между 1990 и 1996 -1997 година. Очевидно е, че там има много бели петна, че истината не е ясна и че липсва каквато и да е било информация,освен тази, която изтече в доклади на американските служби, американски конгресни издания, в швейцарски доклади и т.н. В тази насока сме длъжници на обществото и трябва да кажем къде е участвал Бойко Борисов, защо е участвал, какви са контактите му с определени хора и по какъв начин се е стигнало по-късно до включването му в управлението и политиката.

Получихте ли извинение от министър Цветан Цветанов, че е намесил името ви със Сретен Йосич? В средата на миналата година поискахте той да ви се извини.

– Не, и в опровержението, което публикувах, казах, че не очаквам извинение от него. На подобни опити винаги краката са къси и истината рано или късно излиза. Отново подчертавам – нямам действия или стъпки в политиката, от които да се притеснявам. Заявих категорично, че повече няма да отговарям на подобни писания. А доколко те постигат своята цел – нека друг да каже.

Възнамерявате ли да съдите министър Цветанов?

– Не, нямам такова намерение, още повече че такива дела водят до излишно вдигане на рейтинга на лицата, срещу които се водят.

Как си обяснявате промяната на позицията на ГЕРБ за параграф 12 в Закона за досиетата? Първоначално те не бяха съгласни с оповестяването на хората, работили за комунистическите тайни служби, които са все още действащи агенти. Сега обаче подкрепят разкриването на имената им.

– Парадоксален е целият закон, парадоксални са и редици опити той да бъде променен. Още при приемането му беше отхвърлено предложението той да се отнася за всички тайни служби в България, в това число и от 1934 г., за да се види кои са служили и на фашисткия режим в страната. Да се стига до този закон толкова години след началото на прехода според мен беше излишно. Лично аз винаги съм бил привърженик на испанския вариант – изгаряне на всички досиета и криминализирането на използването на информация от тях. Но така или иначе параграф 12 беше единственият, който по някакъв начин можеше да запази интересите на българската национална сигурност. И на наши агенти, и на агенти, с които те са работили в чужбина. С премахването на параграф 12 ще бъде нанесен много тежък удар на българската система за сигурност. Оставам настрана това, че повече никой няма да иска да служи или да съдейства на тази система. Личните съдби на хората очевидно не интересуват никого.

Според мен промяната в позицията на ГЕРБ беше изцяло политически обоснована. Реакциите и на министъра на отбраната, и на ръководителите на службите, които предупредиха за сериозните последствия бяха аргументирани. Но това е поредният случай, в който ГЕРБ първо действат, а след това мислят.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст