Одобреният бюджет на ЕС е добра, но не отлична новина. Все пак е хубаво, че не изпаднахме в ситуацията, в която девойката чака принца, но не го намира.Така министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев обобщи през седмицата положението на страната след приемането на многогодишната финансова рамка на Общността. Е, криво ляво принцът от Брюксел дойде. Въпросът сега е дали ще го харесаме.
Ако слушаме министър Дончев и продължим в същия стил, трябва да ни се е паднал най-личният момък. Парите, които ще са на разположение на България през следващите седем години и за които тя няма да се конкурира с другите държави, ще са около 15.2 млрд. евро. За сравнение – през сегашния програмен период по всички финансови инструменти имахме 13.18 млрд. евро. Ако усвоим всичко, което ни се дава, според Дончев, през 2020-а брутният ни вътрешен продукт щял да нарасне с 18.6%, износът – с 47.3%, държавният дълг ще намалее с 19.4%, а работната заплата ще бъде със 71.6% по-висока. Същински приказен свят, но за съжаление приказките обикновено са далеч от реалността.
Факт е, че ще разполагаме с 2 млрд. евро повече, и то на фона на съкратения европейски бюджет. Несъмнено това е добра новина, при положение че има държави, които ще вземат по-малко отпреди. Фанфарите и радостните възгласи от постигнатия успех обаче заглушават някои подробности, а точно те могат да обърнат картинката с главата надолу.
Така например от споменатите вече 15.2 млрд. евро трябва да се извадят вноските, които България ще направи в общия бюджет. Говори се, че техният размер за периода 2014-2020-а ще е около 3 млрд. евро. Само че тази прогноза изглежда като взета от въздуха, тъй като през сегашния програмен период сме дали толкова, та и повече пари на Брюксел. А, както е добре известно, размерът на вноската се определя като процент от БВП, от събрания ДДС и акцизи – все показатели, чиито стойности растат дори и в кризата. Така че със сигурност ще се наложи да предвидим повече пари по това перо, което автоматично ще намали така трудно извоювания бонус от 2 млрд. евро.
Има и друго – още не е ясно дали данъкът върху добавената стойност ще се признава като допустим разход, както е сега. Ако това не се случи, една пета от парите (освен задължителното съфинансиране) трябва да бъдат платени от самите бенефициенти, защото еврофондовете няма да я покрият. Което съвсем ще обърка сметките на управниците.
Да не говорим пък, че толкова дебело подчертаното увеличение на средствата се дължи изцяло на директните плащания за земеделските производители. От 2.5 млрд. евро в следващия програмен период сумата за тях ще бъде над 5.3 млрд. евро. Но това трудно може да се отчете като успех, тъй като на практика ни се полага по право и отдавна е решено да стане през 2016 година. Иначе няма как да се изравним със субсидиите, които получават фермерите от останалите държави членки. В същото време бюджетът на Програмата за развитие на селските райони след 2014-а се съкращава значително – от 3.2 млрд. на около 2.3 млрд. евро. Разбира се, това за нас са бели кахъри, тъй като е почти сигурно, че и толкова няма да може да усвоим, освен ако не настъпи някаква кардинална промяна в Министерството на земеделието и храните.
Големият въпрос за съдбата на оперативните програми също няма еднозначен отговор. Съобщено бе, че страната запазва същото финансиране по Кохезионния и структурните фондове при общо намаление на бюджета им за целия Европейски съюз. През 2007-а по тази линия за България бяха предвидени 6.853 млрд. евро без националното съфинансиране. Сега договорената сума е над 6.9 млрд., като тя може да бъде увеличена според темпа на инфлацията, така че по всяка вероятност ще разполагаме с около 7.2 млрд. евро. Но как ще се разпределят тези пари между магистралите, железниците, водния сектор, общините, човешките ресурси, иновациите, конкурентоспособността, науката и образованието още не е ясно. По думите на министър Дончев това ще бъде решено до средата на годината, когато се очаква да приключи приемането на всички регламенти на европейско ниво, определящи начина на харчене на парите. Сигурно е обаче едно – средствата за инфраструктура ще са значително по-малко от сега, докато тези за иновации, наука и образование ще са повече. Просто такава е политиката на Евросъюза и на нас тя ще ни създаде сериозни проблеми, ако съдим от сегашната практика. Реално погледнато, ние се справяме добре само с парите за пътища и железници, а никакви ни няма в другите области.
Обясненията на властта, че ще вземем още десетки милиони евро по други инструменти на ЕС, също не са съвсем коректни. Изтъква се например, че от фонда Свързана Европа ще може да финансираме поне два проекта – за подобряване на корабоплаването по река Дунав и за жп линията между София и Видин (коридор ‘b94). Но за да вземем парите, ще трябва да се справим с конкуренцията на останалите държави в общността за ограничения бюджет на фонда, който отгоре на всичко бе намален от 50 млрд. на 29 млрд. евро. Никак не е за пропускане и обстоятелството, че независимо от това, колко пари ще успее да вземе от Свързана Европа, страната ни е длъжна да плаща определена вноска за попълването на бюджета на въпросния фонд.
Подобно е положението и с фонда Младежка заетост, чийто бюджет е 6 млрд. евро. По думите на министър Томислав Дончев пет от шестте района в България (без София) ще имат право на 75 млн. евро, само че дали наистина ще ги усвоят?
Независимо от големите хвалби, успехът на нашите политици по договарянето на компенсациите за затворените блокове на АЕЦ Козлодуй е по-скоро частичен. Вместо поисканите 450 млн. евро ще получим само 260 млн. евро. Но и това, естествено, е добре, защото Европейската комисия ни даваше 208 млн. евро, а председателят на ЕС Херман ван Ромпой – едва 185 млн. евро. Същевременно не можахме да се преборим плащанията да продължат до 2024 година.
Да не бъдем обаче чак толкова черногледи. Все пак управниците успяха да се споразумеят с европейските си партньори нивото на безвъзмездното финансиране да се запази на 85% въпреки желанието на някои държави членки то да се намали до 75 на сто. Добра новина е и договорената по-голяма гъвкавост, свързана с прехвърлянето на средства между програмите. Заради различни ограничения през сегашния програмен период много пари все още стоят непокътнати поради слабия интерес към проектите, които финансират, докато по други схеми бюджетът отдавна е изчерпан и има дълги резервни списъци с одобрени кандидати.
Хубаво е и че още през 2012-а правителството предприе мерки за подготвяне на всички необходими документи, така че още през тази година да бъде одобрено споразумението за партньорство и оперативни програми. Това ще позволи на България да започне да харчи европейските пари от новия бюджет още през 2014-а. Като междинен срок през май искаме да има одобрен първи вариант на споразумението от Министерския съвет, за да го изпратим на Европейската комисия за одобрение, обяснява Дончев. Ако всичко мине по план, следващият кабинет ще харчи вече разпределените средства по одобрена многогодишна финансова рамка. Затова пък няма да пропуснем две години в преговори и уточнения с Брюксел, както се случи през 2007-а и 2008-а.
