Какво може да направи държавата

Интересна сметка изпратиха на премиера Бойко Борисов политическите му опоненти

Ако кабинетът действително е загрижен за хората, които управлява, може да предприеме няколко стъпки за намаляването на тежестта на сметките за ток:

nbsp;

1. Да преразгледа модела за ценообразуване на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев и новоназначеният председател на регулатора Юлиана Иванова вече дадоха индикации, че това ще стане. В момента системата е такава, че регулаторът не проверява дали харчовете на електроразпределителните дружества реално са извършени по пазарни цени, или само са осчетоводени на базата на предоставените фактури.

А в заявленията, които енергодружествата внасят в ДКЕВР за промяна на цената на електроенергията, исканото поскъпване редовно се мотивира с необходимостта от повече инвестиции.

nbsp;

2. Да се предоговорят условията по дългосрочните контракти на ТЕЦ Марица изток 1 и ТЕЦ Марица изток 3, собственост на американски компании инвеститори. Тази идея бе лансирана от експредседателя на енергийния регулатор Ангел Семерджиев още през октомври миналата година.

За предоговарянето съществуват солидни нормативни основания. Според гласуваните през 2012-а промени в Закона за енергетиката ДКЕВР може да поиска изменение и допълнение на механизма за ценообразуване на дългосрочните договори, когато те противоречат на правото на Европейския съюз или не са в съответствие с неговите политики. Повече от сигурно е, че тези два контракта спъват либерализацията на енергийния ни пазар – нещо, заради което досега неведнъж сме отнасяли сериозни критики от Брюксел. При това съвсем няма да сме първата страна в Европа, позовала се на подобен текст. Сходни процеси вече текат в Полша и Унгария.

nbsp;

3. Да се преразгледа добавката за зелена енергия, която сега всички потребителиплащат в сметките си. Със сигурност инвеститорите в подобни мощности ще ревнат и ще обявят подобна идея за еретична. Но пък вече е ясно, че страната ни е надхвърлила зададените от Брюксел цели до 2020 година.

Примери и в тази посока не липсват. В Чехия инвестициите във ВЕИ се развиха с изключителни темпове, заради което държавата въведе от 2011-а специален данък от 26-28% върху приходите от преференциалната цена на изкупуване на електроенергията за периода 2011-2013-а. В Испания също бяха взети мерки за ограничаване на дела на зелената енергия.

Освен това у нас от години само се говори за стимулиране и насърчаване на домакинствата да си сложат слънчеви панели на къщите или блоковете, каквато е масовата практика в Гърция, и така да си гарантират отоплението или поне топлата вода през цялата година. Ако пък има излишни количества ток, хората вместо да плащат на ЕРП-ата, ще печелят от това.

nbsp;

4. Държавата да намали ДДС-то, което се начислява на всяка сметка за ток. Сега то е 20 на сто и финансовият министър може да се замисли за някакво поне временно свиване на ставката – дори само през зимните месеци. В туризма преди време налогът бе свален до 9 на сто. Подобни изключения има и в други държави.

nbsp;

5. В ДКЕВР трябва да се замислят дали е справедливо всички да плащат за т.нар. високоефективно комбинирано производство на електроенергия – т.е. за електроенергията, произведена от топлофикациите, докато произвеждат топлоенергия. Тази добавка може да отпадне за селата и малките населени места, където няма топлофикации.

nbsp;

6. Необходимо е да се обмисли предложението на омбудсмана Константин Пенчев един или няколко от членовете на ДКЕВР да са представители на потребителските организации. Освен това хората трябва да имат право да искат промяна на общите условия, в чието изготвяне в момента те нямат право да участват.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст