Спасението на Черноморието се отлага

Дюните в Несебър бързо бяха забравени.

Сраженията за депутатски места в следващия парламент очевидно объркаха напълно дневния ред на сегашния. Спешните промени в законите за Черноморското крайбрежие, за водите и горите и за устройство на територията, които уж трябваше да влязат за гласуване в пленарната зала и да гарантират спасяване на последните кътчета природа по Черноморието, отново се залутаха из кабинетите на комисии. Окончателните текстове не са готови – неспирните редакции и спорове (едва ли без намесата на заинтересованите лица) продължават да протакат решенията. Именно след скандала Дюни гейт от първите дни на годината всички политически сили побързаха да заявят, че законово обоснованата безнаказаност ще бъде пресечена едва ли не на минутата.

Може би улисани с промените в изборния кодекс (а може би не), народните ни представители забравиха да придвижат поне проекта за решение за налагане на мораториум върху всички сделки за разпореждане в имоти на територията на крайбрежни плажни ивици и за строителни дейности в тях, който трябваше да бъде одобрен.

Преди седмица от редиците на управляващата партия тръгна мощна офанзива под мотото, че гласуването на забрана било безпредметно, тъй като в ход били промени в три закона, които щели да уредят тези проблеми. Въпросните нормативи очевидно са зациклили. Явно

мараториумът също се качва на трупчета

nbsp;

Вярно е, че е, меко казано, неморално той да се обсъжда именно по инициатива на обкръжението на Сергей Станишев, по време на чието управление бяха направени най-големите зулуми с българската природа. Но пък това не е причина този ход да не бъде предприет поне като временна мярка.

Още на 25 януари заместник-председателят на парламента Менда Стоянова е разпоредила документът, внесен от депутати на левицата, да бъде разгледан в комисиите по регионална политика и местно самоуправление, по околна среда и води, по земеделие и гори и по правните въпроси. Но засега нито една от тези комисии не се е произнесла по предложените текстове. Нещо повече, през изминалата седмица Комисията по регионална политика и местно самоуправление отложи предварително обявеното за 14 февруари обсъждане, без да обясни причините.

pardnowidctlparli600ri600sa140sl300slmult0Ако става дума за обикновено политическо противопоставяне, подобно поведение би било в някакъв смисъл обяснимо. Но като иде реч за конкретно решение, което би спасило местности като Иракли, Карадере, Камчийски пясъци – Шкорпиловци, Дуранкулашко езеро – Света Ана, Крапец, Шабленски езера, Корал, Аркутино, Дюни и Маслен нос (брега и плажовете между Перла и резерват Ропотамо), Белите скали, Болата, Ялата, Калиакра, Ракитник, Лиман – това разтакаване е трудноразбираемо.

pardli600ri600sa140sl300slmult0Още повече че

инвеститорите не си поплюват

Скандалите около несебърските дюни и готовността за застрояване на къмпинг Корал могат да се окажат само закачки, ако посегателствата не бъдат пресечени безапелационно.

Тези дни стана ясно, че плажът на един от най-красивите заливи в света – залива Болата в района на Калиакра, има статута на… земеделска земя. Тя все още е собственост на държавата, но никой не може да предвиди дали отлагането на решението да бъде деактувана като плажна ивица (общината в Каварна е правила многократни опити да го направи, но без резултат) не е епизод от предварителен сценарий за реализацията й като хотелски комплекс.

А Болата не е просто уникален залив. Тук са съхранени редки растителни видове, мястото е обявено за защитена влажна зона, през него минава и миграционният път на птиците Виа Понтика. Това е единственият пясъчен плаж в района на Калиакра, но е и една административна загадка: през годините неговият статут е бил многократно променян. Първо зоната е била военна, след това плаж, но в момента странно как се е преродила в земеделска земя. Кметът на село Българево Георги Янев не може да обясни кой и кога е решил, че пясъчната ивица край водата може да бъде квалифицирана по този начин. Може би обяснението идва от подробностите на пейзажа – апетитният терен е 60 декара, а само плажът е около 15 декара. Откакто заливът е престанал да бъде военен обект, интереси към закътаното място са заявявали БТК, Морска администрация, пак военни структури и, естествено… инвеститори.

Междувременно буните се рушат, а от година вече морската стихия събаря и части от кея. Теченията носят огромни количества пясък, водата е изтъняла до не повече от 70 см, пристана на рибарите от района вече го няма. Янев разказва, че вълноломът вече е толкова подкопан, че след още една буря заливът ще бъде унищожен. А ако морето влезе навътре в лимана, ще завземе и вододайната зона, която е единственият източник на питейна вода за целия район.

Но както показа практиката в последните години, когато се очертае такава апокалиптична картина, по правило се явява и някой спасител. Следват скандали и протести на екоорганизации, накрая се стига до съда и там нещата така се замотават, че резултатът не е в полза на държавата.

Нека си припомним колко пъти бе отменена забраната за строителство в местността Камчийски пясъци и колко пъти строителството там започваше отначало. И тук схемата беше простичка. В колоритната местност, разположена на 1200 декара плаж, се оказа, че 1100 дка бяха омагьосани и превърнати…в гора. Целта също беше ясна – да бъде построен мегакомплекс.

Като говорим за подобни случаи,

задължително е да припомняме кой и кога е бъркал в меда

nbsp;

През 2008-а кабинетът Станишев изключи от горския фонд над 2708 дка в района на Камчия, част от които бяха придобити чрез заменки от Бета форест и Мирта инженеринг още през 2005 година. На мястото трябваше да се издигне Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности Камчия парк. Разрешителните за комплекса бяха издадени на заменени терени, и то без задължителната оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). По този именно повод Европейската комисия започна наказателна процедура срещу страната ни. Двете фирми са притежание на австрийската компания МЕТ Бетайлигунгсфервалтунгс ГмбХ , която е собственик и на известната сред природозащитниците фирма Рийс интернешънъл. През 2006-а по искане на Рийс, която възнамеряваше да строи курорт в устието на река Камчия, последна инстанция на Върховния административен съд заличи защитената местност Камчийски пясъци. Когато съдиите говорят…

По този повод природозащитниците припомниха, че председател на съдебния състав, взел решението за Камчия, е бил Андрей Икономов – с негово участие са взети решенията за застрояване на Национален парк Пирин със ски зона Банско през 2002-ра, той е асистирал в опита за закриване на Природен парк Странджа през 2006-а, както и отмяната на забраната за строителство на Витоша.

Но както се казва, това е пътят на

неслучайните случайности

nbsp;

Макар че мораториумът е само временно решение на проблемите, тяхната дълбочина крещи, че трябват промени в законодателството. Така че той все пак би дал възможност да се спаси поне онази част от природата ни, която все още не е потънала под тоновете бетон. Пък ще предостави и време на прокуратурата например да се намеси, когато нещата излизат от компетенциите на строителния министър Лиляна Павлова например. Както казуса с територията на къмпинг Корал в община Царево. Там вече са узаконени множество имоти, три от които се намират на самата плажна ивица. Подробните устройствени планове са одобрени още в периода от 2004-а до 2006-а от Общинския съвет в Несебър. В тях е заложена сериозна възможност за застрояване. Но министър Павлова имала възможност да отмени разрешения за строеж само за единия от трите парцела, тъй като са били издадени незаконосъобразно. В другите два случая обаче законът не й позволява да го направи, затова тя се е обърнала към прокуратурата да ги отмени.

За всички ни е ясно, че и това може да стане, но още по-вероятно е да не се случи. А ако и този път народните ни избраници пропуснат да си свършат работата, както обикновено се случва, то със сигурност случаите като Дюни гейт и Иракли ще останат петна на позора по лицата на българските управници.

nbsp;

nbsp;

nbsp;

Част от черния списък на еколозите


*AES – инсталират ветрогенератори на пътя на прелетните птици в резервата Калиакра;


*АКБ Форес – почти едноличен собственик на защитената местност Иракли, който е присвоил и плажа. Организатор на изсичането на защитената крайречна растителност на река Вая.


*Блек Сий Голф amp; Кънтри Клуб – строителите на голф игрища.


*България холд (Пламен Алексеев) – бетонира Шабленските езера откъм Езерец и съсипва Дуранкулашкото езеро.


*Бългериън голф съсайъти – основният унищожител на Шабленското крайбрежие (край Ваклино, Езерец и Крапец).

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст