Руският президент Владимир Путин е споделял неведнъж, че САЩ застрашават световната икономика, като злоупотребяват с монополното положение на долара. В резултат на това свое дълбоко убеждение Путин превърна Русия не само във втория по големина производител на нефт в света, но и в най-едрия купувач на злато. Централната банка на страната е купила 570 тона от благородния метал през последното десетилетие, сочат данни на МВФ, обобщени от агенция Блумбърг. Златните резерви на Банк России са скочили с почти 400% по време на покупките на Путин.
Колкото повече злато притежава една държава, толкова по-голям суверенитет ще има тя в случаи на катаклизми с щатския долар, еврото, британския паунд или друга резервна валута, заяви в телефонно интервю за Блумбърг от Москва Евгени Фьодоров – член на Долната камара на руския парламент от партията на Путин Единна Русия.
През 1998-а, когато Москва спря обслужването на вътрешния си дълг в размер на 40 млрд. щ. долара, една тройунция злато е можела да бъде купена с парите от продажбата на 28 барела суров петрол, сочат сметките на Блумбърг. Това съотношение намалява до 11.5 барела за тройунция година по-късно, когато Путин печели първия си президентски мандат. А през 2005-а, когато то пада до 6.5, президентът разпорежда на руската централна банка да започне да купува злато. Тогава то се търгува по 495 щ. долара за тройунция, а Банк России има 387 тона злато – 2.2% от общите й валутни резерви в размер на 165 млрд. щ. долара. Този дял достига 3.5% месец по-късно. В момента златото с незабавна доставка се търгува в близост до 1650 щ. долара за тройунция. Анализатори очакват металът да поскъпне до 1825 щ. долара за тройунция до края на 2013-а.
Други световни лидери обаче не могат да се похвалят със сполуката на Путин. Бившият финансов министър на Великобритания Гордън Браун например продаде почти 400 тона злато от началото на октомври 1999-а до края на март 2002-а точно когато цените бяха паднали до най-ниската си стойност за последните две десетилетия. В тази връзка лондонски таблоиди нарекоха този период дъното на Браун.
Докато Путин оглавява световната треска за злато на развиващите се пазари, развитите стопанства намаляват златните си резерви. През последните десет години най-голямо количество от благородния метал е продала Швейцария – 877 тона, които днес се оценяват на около 48 млрд. щ. долара, сочат данни на МВФ. Следва Франция с продажби на 589 тона злато, а Испания, Холандия и Португалия са се освободили от по 200 тона всяка.
Въпреки мащабните покупки на Москва Русия се нарежда едва на осмо място по златни резерви с около 958 тона, отбелязва в обзора си от 8 февруари Световният златен съвет. Лидер в златната класация са Щатите с 8134 тона, резерви, следвани от Германия – 3391 тона и МВФ – 2814 тона. От четвърто до седмо място се подреждат Италия, Франция, Китай и Швейцария. Златото има 9.5% дял от общите резерви на Русия и по над 70% от щатските, германските, италианските и френските.
