Мъгляви схеми изсмукват парите за иновации

Migration Image

Звучи абстрактно, но си представете как с ракетен двигател се забиват укрепителни пилоти в свлачищни или земетръсни зони. При това много по-ефективно от всички познати досега начини. Мощната тяга на такъв двигател, с която сме виждали да се изстрелват сателити в космоса, в случая може да бъде впрегната и в машини за производство на прецизни метални елементи, а също и за преси за скрап.

Тази на пръв поглед проста, но в действителност революционна идея е реализирана от д-р инж. Петър Бодуров. Проектът му е защитен с три патента, един от които издаден в Германия, а през 2011-а печели и сребърен медал на Международното изложение за изобретения в Женева. Чуждестранните експерти са убедени в ползата от тази разработка, проблемът на инж. Бодуров е как да убеди българските. С неясни мотиви и мъгляви обяснения нашенските институции отказват да финансират проекта, който би могъл да донесе редица ползи за икономиката. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което би трябвало да е пряко заинтересовано от новите възможности за обезопасяване на земни маси и строителство в неблагоприятни условия, пък дори не обръща внимание на изобретението.

Патентът остава незабелязан и от експертите, одобряващи финансирането на проекти с пари от Националния иновационен фонд. Шестият конкурс, свързан с оценката на иновативни проекти, приключи в последните работни дни на 2012 година. Предвидената субсидия за тях е общо 9.1 млн. лв., а кандидатите – 67. До оценка бяха допуснати 55 разработки, а само 36 получиха одобрение. Сред отхвърлените предложения се оказва и споменатата вече разработка на инж. Бодуров Задвижващ модул за чукове за забиване на пилоти на Б плюс К ООД. В същото положение са още редица доказано иновативни проекти.

Докладът на оценителната комисия е подписан на 14 декември от Марияна Велкова, директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, която пък управлява фонда за иновации. На следващия ден договорите с одобрените фирми са сключени. Като оставим настрана смайващата бързина, с която са действали чиновниците, разпределението на парите до голяма степен наподобява скандалната схема на Фонд Научни изследвания. И тук сред класираните проекти има такива, които са доста далеч от основната цел – новите технологии. Такъв например е случаят с предложението за Интегрирана консултантска услуга за развитие на организациите от публичния и частния сектор на Агенция Стратегма, която получава 264 хил. лева. Шумен – пътнически автотранспорт пък взима над 171 хил. лв. за превръщане на дизелов автобус в електрически – нещо, което дори любителите инженери вече правят с колите си в гаражите пред блока.

Според потърпевшите е странно и решението за субсидиране на фирма Пролет с максималната сума от 500 хил. лв., които ще отидат за комплексно автоматизиране на производствените й процеси. Тук освен че не е ясно каква е новата технология, има и противоречие с изискването финансираната иновация да е от обществено значение. Още по-интересното е, че у нас с името Пролет са регистрирани пет еднолични дружества с ограничена отговорност, които се занимават с производство на амбалаж, на кожени изделия, с търговия и ресторантьорство. Така че което и да е спечелило парите, едва ли ще въведе някаква сериозна иновация.

Но и това не е най-впечатлявощото в случая. От Б плюс К обясниха за БАНКЕРЪ, че според Правилата за управление на иновационния фонд както класираните, така и некласираните кандидати трябва да бъдат уведомени писмено от Агенцията за малките фирми в тридневен срок (до 17 декември). Писмото до въпросното дружество обаче е с дата 18 декември, но реално е получено чак на 4 януари 2013-а, което се доказва от обратната разписка. С подобно закъснение пристигат и известията на други отпаднали фирми – като Провити и Финес мобайл. В същото време одобрените кандидати направо са били повикани за подписване на договори, без въобще да им се изпращат писма. Според Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия това е станало заради кратките срокове в края на годината и с оглед предоставянето на възможно по-голям период от време на одобрените за финансиране кандидати да разкрият банкови гаранции за авансово превеждане на одобрената субсидия за първия етап на проектите. Колко благородно! Чак да се умилиш от грижата на чиновника към едни и да го възненавидиш заради нехайството на други.

Въпреки забавеното уведомление Б плюс К все пак успява да внесе жалба в Административния съд срещу решението на Марияна Велкова за класиране на проектите. В нея освен описаните процедурни нарушения дружеството оспорва и мотивите за отхвърляне на разработката, което всъщност е по-важното. Недопускането до класиране за финансиране на нашия проект е аргументирано с това, че той не отговаря на условията и критериите за избор и оценка. Смятам, че тези мнения са субективни, изцяло необосновани и не кореспондират с никое от изискванията в Правилата за управление на фонда или с Методиката за оценка на проектните предложения, твърди собственикът на Б плюс К Румен Томов.

От Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия обясниха за БАНКЕРЪ, че в основанията за некласиране на проекта не се оспорва по никакъв начин иновативността на представената идея. Предложението било отхвърлено поради липса на доказан от негова страна, въз основа на подадените документи за участие в конкурса, организационен и финансов капацитет. Казва се още, че фирмата не разполага и с необходимото оборудване за реализацията на проекта. Според Томов обаче Б плюс К има всички нужни компоненти (апаратура, кадри, опит и др.), притежава цех за метални изделия в Етрополе и уникален стенд за огневи и динамични изпитания на ракетни двигатели в Долна Митрополия, а също така е предоставило и документ за осигурено финансиране от банка.

Любопитна подробност тук е, че и други фирми са отстранени с подобни обяснения. Проектът на Провити – Нови биотехнологии за продукти с повишена биоактивност и здравословен потенциал от вторични продукти при млекопреработка например не е одобрен, защото и този кандидат няма достатъчен организационен и технически капацитет, нищо че фирмата ще прави разработката заедно с Университета за хранителни технологии – Пловдив, който е водеща институция в тази област, и с Факултета по химия и фармация към Софийския университет. Подобна е съдбата и на Финес мобайл.

По думите на собственика на Б плюс К Румен Томов специалистите, които са оценявали неговия проект, са били професионално некомпетентни, което ясно личало от направените от тях констатации. В отговор до БАНКЕРЪ обаче от агенцията на Марияна Велкова твърдят, че независимите експерти, извършили оценката на проекта на Задвижващ модул за чукове за забиване на пилоти, единодушно са определени от Оценяващия комитет измежду включените в утвърден със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма поименен списък. Двамата експерти отговарят по категоричен начин на изискванията, поставени в Правилата за управление на средствата от иновационния фонд, а именно да са професионално утвърдили се специалисти в областта на научните и индустриални сектори, съответстващи на оценявания от тях проект, казват още те. Факт е обаче, че е малко вероятно някой от тях да е ракетен инженер, който най-добре би оценил разработката, тъй като такива у нас са изключителна рядкост.

По случая с фирма Б плюс К има и още неясноти. В мотивите за отхвърляне на проекта е записано, че описанието и структурирането не е композирано на нужното ниво, което затруднява оценяването му. Не са посочени специализираните фирми за изработване на съдовете под налягане и тестването им. В отделните фази не е посочено поименно кой от екипа какво ще изпълнява, което буди съмнение, че реално не всички ще работят по 315 дни за реализирането на проекта. Излиза, че работата по иновация в България се тълкува като такава по трудов договор, а за по-образно бихме казали: като бъркането на кайма за кюфтета в заведение за бързо хранене. Според Румен Томов обаче това не само че не е така, но и никъде в правилата за управление на иновационния фонд не са записани споменатите по-горе изисквания. А това отново поставя под въпрос обосновката, с която проектът е бил отхвърлен.

Долу-горе в същата ситуация е изпаднала и Провити, при която сред мотивите за отстраняване е и липсата на финансов отчет за предишната година (когато дружеството още не е било регистрирано), без това да представлява самостоятелен критерий при оценяването на проектите на кандидатите.

В последна сметка кой е крив и кой прав ще каже съдът. Със сигурност обаче различните схеми за държавно финансиране на частни проекти трябва основно да се преразгледат и да станат по-прозрачни и по-достъпни. В противен случай винаги ще има съмнения за раздаване на пари под масата и задкулисни договорки.

Иначе идеята, че в България може да се роди някаква технологична новост, очевидно не е чак толкова налудничава .

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст