Светият синод определи тримата митрополити, сред които ще бъде избран новия патриарх. Освен избрания още вчера Старозагорски владика Галактион, най висшият ни църковен орган номинира днес ловчанския Гавриил и русенския Неофит след 26 гласувания в рамките на два дни. Новината съобщи пред журналисти митрополит Йосиф. Въпреки, че според устава е трябвало номинираните да имат по 10 гласа, той е предложил кандидатурите да бъдат определени с 9 гласа. Две трети саnbsp;9.2 и нещо и се върви към по-малкото. Ако беше над 9.5, трябва да се вземат 10. Светият синод реши, че при това положение 9 гласа са изискуемото 2/3 от гласовете на всички митрополити и ни обяви за избрани, поясни процедурата Йосиф.
По-рано Светият Синод реши всички негови членове да могат да бъдат номинирани за избирателен църковно-народен събор, който да избере нов патриарх на БПЦ. Не могат да се кандидатират само пловдивският митрополит Николай и силистренският Амвросий, които съответно нямат необходимия брой години и отскоро са с тази титла.
Изборът на новия патриарх ще се състои идната неделя. Според богослови тримата претенденти са с почти изравнени гласове.
Светското име на митрополит Неофите е Симеон Николов Димитров.nbsp; Той е роден е в София на 15 октомври 1945 година. Образованието си получава в София и Москва. През 1975 г. е постриган за монах в Троянски манастир. Лично патриарх Максим го ръкополога за йеромонах през 1976 година. Бил е ректор на Духовната академия (след това декан на Богословския факултет при Софийския университет), главен секретар на Светия синод, от 1994 г. е Доростолски и Червенски митрополит, а след разделянето на епархията става Русенски митрополит от 2004 година.
Ловчанският митрополит Гавриил е роден е на 16 юли 1950 г. в София с кръщелно име Цветан Методиев Динев. Живее с родителите си в Чехословакия от 1953 до 1966 година. През 1973 г. се завръща в България и завършва ВИАС. С православната вяра и църковните дела го запознава неговият изповедник Левкийски епископ Партений. Премества се да живее в Клисурския манастир bdquo;Света Петкаldquo; край гр. Банкя през 1973 година. На 27 декември 1979 г. е подстриган в монашество с името Гавриил. Йеродякон от 1980 г. Йеромонах и игумен на манастира bdquo;Света Петкаldquo;. Завършва задочно Софийската духовна семинария (1984). Преминава богословска специализация в Московската духовна академияnbsp; от 1984 до 1986 година. На 24 май 1986 г. в Българското църковно подворие bdquo;Св. св. Кирил и Методийldquo; в Москва е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет с благоволението на Светия Синод на Българската православна църква. Доктор по богословие (1986). От септември 1986 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След завръщането си в България е протосингел на Софийска митрополия (1991-1998) и игумен на клисурския манастир bdquo;Света Петкаldquo;. Поддържа единството на Българската православна църква. На 19 октомври 1998 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата bdquo;Макариополскиldquo; в Рилския манастир. Викарий на Софийския митрополит (1998-2001). Избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит през 2001 година.
Светското име на митрополит Галактион е Георги Любенов Табаков. Той е бил народен представител в 36 Народно събрание (1991-1994) от Съюза на демократичните сили. За него се знае, че е бил сътрудник на Държавна сигурност.
На 17-годишна възраст Галактион е приет в Софийската духовна семинария в с. Черепиш. След завършването на семинарията, през 1969 г., приема монашески чин. После отива в Бачковския манастир. Същата година е ръкоположен за йеродякон. Една година (август 1969 г. – септември 1970 г.) служи в Рилския манастир. На 27 септември 1970 г. е ръкоположен за йеромонах в Бачковския манастир. В периода от 1 ноември 1970 г. до 30 юни 1976 г. е свещеник в Мъглишкия манастир. По същото време завършва Софийската духовна академия. От 1 юли 1976 г. до 30 септември 1978 г. е протосингел на Врачанската митрополия. През 1978 г. е изпратен за двегодишна специализация в Московската духовна академия, където защитава кандидатска дисертация на тема: Пастирското служение на преподобния Нил Сорски. След връщането си в България продължава да изпълнява длъжността на протосингел на Врачанската митрополия. От 1 октомври 1981 г. до 30 ноември 1982 г. специализира в Източния църковен институт в Регенсбург (Германия). На 1 декември 1982 г., след завръщането си от Германия, е назначен за игумен на Рилския манастир. От 1 юли 1985 г. е игумен на Бачковския манастир. През 1986 г. е ръкоположен за Велички епископ и назначен за викарий на Видинската епархия. През 1987 г., след смъртта на Видинския митрополит Филарет, Галактион става викарий на Врачанската митрополия. От 1 януари 1988 г. е викарий на Старозагорската митрополия. След излизането на действащия митрополит от състава на каноничния Синод той временно остава извън общение с Църквата (1993 – 1995 г.) На 1 юли 1995 г. по решение на Светия Синод епископ Галактион е назначен за председател на църковния съвет на Катедралния храм Св. Александър Невски в София. На 20 февруари 2000 г. е избран за Старозагорски митрополит, а утвърден на тази длъжност от Светия синод на 27 февруари 2000 г.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;