Въпреки мераците на премиера в оставка Бойко Борисов бързо-бързо да вземе лизценза на ЧЕЗ и да потуши народното недоволство се оказа, че това уравнение съвсем не е лесно за решаване. Основната причината е нормативната уредба на страната, регламентираща този въпрос, която е толкова увъртолена, че прави подобен ход почти невъзможен.
Чрез различни дружества ЧЕЗ всъщност разполага с няколко лиценза, предоставени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), но действията сега са насочени срещу лиценза за обществено снабдяване с електрическа енергия, издадена на 29 ноември 2006 г. на ЧЕЗ електро България. Според Закона за енергетиката, регулаторът може да отнеме този документ след писмено предупреждение с определен срок, когато лицензиантът не изпълнява или нарушава предписаните му задължения, представил е неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лиценза и когато нарушава или не изпълни в указания срок предписания на контролните органи на комисията или наложени принудителни административни мерки. Именно в последната хипотеза попада и случаят с ЧЕЗ електро България. На компанията са съставени 17 констативни акта за установени нарушения, основните от които са свързани със заобикаляне на Закона за обществените поръчки – сключване на договор за предоставяне на услуги с друго дружество от групата ЧЕЗ България, което пък впоследствие е наело други подизпълнители. Това провинение обаче се наказва по чл.206 ал.1 на Закона за енергетиката, който предвижда имуществена санкция от 20 хил. до 1 млн. лв., но не и отнемане на лиценза.
Друго нарушение е, че дружеството е извършило прихващане от насрещно задължение към Националната електрическа компания в размер на 11.77 млн. лв., по фактура на обща стойност 26.97 млн. лева. Аргументите на ЧЕЗ електро България са, че става въпрос за компенсация за закупена енергия, произведена от възобновяеми източници. Само че и това провинение попада под ударите на посочения по горе чл.206. ал.1 и се наказва само с глоба.
Според чл.60 от все същия Закон за енергетиката конкретните условията и редът за отнемане на лиценза се определят в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Член 71, ал.4, т.1 на този поднормативен акт изисква при откриването на процедурата по отнемане на лиценза на лицензанта да бъде даден срок за преустановяване на нарушението и отстраняване на последиците. Както и да бъде насрочена дата за открито заседание по отнемането на разрешителното след изтичането на срока за отстраняване на нарушението. Всичко това бе направено от ДКЕВР. Процедурата бе открита, а сега ЧЕЗ електро България има седем дни срок, за да преустанови установените нарушенията и да отстрани последствията от тях, както и да представи на регулатора писмено становище за действията си. Чак за 16 април е насочено откритото заседание по казуса с лиценза.
Вън от съмнение е, че в ЧЕЗ ще отстранят всички нередности и реално регулаторната комисия няма да има никакво правно основание да пипне лиценза им дори с пръст. Още повече че на пресконференция през седмицата членът на ДКЕВР Анжела Тонева обясни, че сумите по спорните обществени поръчки не са били признавани в цените на електроенергията, а са платени с пари от печалбата на чехите. Според Тонева това косвено е ощетило българските данъкоплатци, тъй като в държавния бюджет са влезли по-малко постъпления по времето, когато държавата бе съакционер на ЕРП-то с 33 на сто. Впоследствие, както е известно, ценните книги бяха продадени през борсата.
Редно е да отбележим, че всяко друго действие извън законово позволените ще предизвика много остра международна реакция. България постъпва безпрецедентно, заяви през седмицата министърът на индустрията и търговията на Чехия Мартин Куба. Пред чешката телевизия той нарече действията на правителството ни обезпокояващи. Външният министър Карел Шварценберг също взе отношение по случая: Проблемът е на първо място на ЧЕЗ, но имам впечатлението, че Албания и България влизат в неприятности. Ако ЧЕЗ поиска помощ, бихме я оказали на дипломатическо ниво в ЕС, но като цяло проблемът си е на дружеството.
От централата на компанията в Прага пък категорично отрекоха каквито и да било нарушения, които теоретично могат да доведат до отнемане на лиценза им, и се обявиха срещу политизиране на въпроса предвид наближаващите парламентарни избори у нас.
Всички тези критики ще се засилват, тъй като ДКЕВР е констатирала нарушения, подобни на тези в ЧЕЗ електро България и при другите две ЕРП-та – ЕВН и Енерго-Про. За тях обаче не се отваря и дума за откриване на процедура за отнемане на лицензи, което логично повдига въпроса за двойния аршин.
Но дори да се стигне до отнемане на лиценз, това решение може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, а подобна сложна и тромава процедура ще отнеме много време. Не е за подценяване и обстоятелството, че няма кой да поеме функциите на ЧЕЗ електро да обслужва клиентите в Западна България. Според Закона за енергетиката, ако прекратяването на лицензионната дейност може да доведе до нарушаване на сигурността на снабдяването на клиентите с електрическа, топлинна енергия или природен газ или може да възникне опасност за националната сигурност и обществения ред (точно какъвто е случаят сега), лицензиантът е задължен да прехвърли на трето лице собствеността си или да учреди право на ползване върху имуществото, чрез което осъществява дейността си. Това е т.нар. особен търговски управител, който продължава обслужването на потребителите за сметка на лицензианта до прехвърляне на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант.
Как точно може да стане това на практика е трудно да се каже, тъй като отнемането на лиценза за снабдяване с ток ще е прецедент в България. Отворени остават и въпросите какво ще стане в случай на авария и кой ще се занимава с текуща поддръжка на мрежата?
