Дори раздялата на Дянков с властта не мина без сюрприз за банките.Наложи се точно те да спасяват имиджа на кабинета предзърнопроизводителите и ЕС заради опърничавия инат на бившия финансист№1. Не че този имидж не катастрофира, но е по-добре имиджов провал, отколкотокатастрофа на бюджет 2013. И то в самото начало на годината. Така чеколкото и да е вярвал вече бившият премиер на вече бившето си вице,толкова задължен трябва да се чувства към банките, които го спасиха отрезила. Мнозина вече се досещат за какво става дума, а за тези, които незнаят, уточняваме – това е субсидията, с която лично Дянков се е ангажирал къмзърнопроизводителите. Става дума за европейската помощ, полагаща им си за обработката на декар площ.
nbsp;
Вестник БАНКЕРЪ разполага с копие на споразумение от 22.03.2011 г., подписано от земеделския министър Мирослав Найденов, финансовия – Симеон Дянков, изпълнителния директор на ДФ Земеделие Румен Порожанов от страна на правителството и РадославХрис тов, тогава пред седател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите. В него пише дословно: Средствата за директни плащания по СЕПП (Схема за единно плащане на площ – бел.ред) и национални доплащания на площ за стопанските 2012 и 2013 година се изплащат до 31 януари от след ващата календарна година на бенефициентите.
nbsp;
Изненадата дойде в началото на годината – нямало пари в хазната! Ами Дянков да ги бе предвидил. Когатов края на 2012-а бе приет бюджетът за тази година, вече се очакваше, чевъпросните субсидии от Европейския съюз ще закъснеят. Е, те наистиназакъсняха и по тази причина хазната трябваше да направи непредвидениразходи.
Именно за случаи катотози са необходими финансови буфери в бюджета на държавата.Министър Дянков се отказа от тях още в края на 2009-а и ползвашеза целта натрупания от предишните кабинети фискален резерв. Сега – всредата на февруари, резервът е на критичния си минимум от 3.9 млрд.лева. И изведнъж правителството (от 21 февруари вече бивше) опря до непредвидено (но не и заДянков и Найденов) плащане.
Известен с упоритото незачитане на поети от сомия него ангажименти, финансист №1 внезапно реши да разтакава плащането, аземеделците заплашиха да докарат машините си на площад Ал. Невски.Пред медиите Дянков се измъкна с обяснението, че Мирослав Найденовне го е предупредил за февруарското плащане на субсидиите. И сеоплака, че втози случай Найденов постъпил некоректно спрямо него. След коетоотпътува за САЩ и остави Борисов, Найденов и Владислав Горанов да търсятизход от ситуацията.
Служители в Министерството на финанситекоментираха за БАНКЕРЪ, че на Дянков му е било напомнено за проблема още през октомври. Бил е ипредупреден, че в началото на годината ще има по-големи отпредвидените плащания. Нещо повече, предлагано му е да бъдат пуснатиняколко облигационни емисии от по 100-200 млн. лв., с които да бъдевдигнато нивото на фискалния резерв и по този начин той безпроблемнода поеме евентуалните непредвидени разходи, без това да се превърне впроблем на няколко ведомства и медиите да научат за него. Ако се бесъобразил с тези съвети, Дянков спокойно щеше да вземе 800 млн. лв. отфискалния резерв и да плати с тях. След което да го попълни сприходите от ЕС. И едва ли някой щеше да се усети. Само че бившият вицепремиеротказал, защото не желаел да вдигне дълга. Е, сегафинансовото министерство бе принудено да го вдигне въпреки него ималко преди правителството да падне от власт. Борисов сякаш епредчувствал как ще изглеждат нещата, ако пред парламента редом сшествията срещу енергоразпределителните монополи цъфне и земеделската техника назърнопроизводителите.
С пускането на сегашната емисия облигации Борисов си плати зарадиприумиците на вече бившия си фаворит в правителството.БАНКЕРЪ научи, че заместникът на Дянков още в началото на февруари е уведомилтърговските банки, че календарът за емитиране на вътрешен дълг сепроменя, като в него се включва извънредна емисия от 800 млн. лева. Тепък заявили, че ще купуват отновите облигации по цени, съобразени с пазарната конюнктура.
Броени дни преди емисията обаче умишлено бе пуснат слухът, чеМинистерството на финансите се е договорило за цената на облигациитес определени банки. Тогава от УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ,ОББ и от държавната Българска банка за развитие категорично заявиха, че стях не са водени подобни разговори.
Търгът за продажбата на облигациите се проведе на 20 февруари и според финансовото ведомство е приключилуспешно, въпреки че голямата новина същия ден вече бе оставката направителството. Емисия №100 от 20.02.2013 г. владееше единствено мислите на дилърите иостаналите участници в операцията. Която от значима изведнъж се оказапросто рутинна.
Постфактум банкери коментираха, че самият Дянков бил дотолкова върлпротивник на емисията, че се опитал да я провали, като я канцелира .
След като емисията бе пласирана, от финансовото ведомство съобщиха, чезаявките, получени за нея, са били общо за 1.15 млрд. лв., или 1.45 пътинад предложения номинал. Пласирани са всички облигации за 800 млн.лв., като средният доход, който ще получат купувачите им, е 1% на годишнабаза, или около 0.5% в края на шестия месец от емитирането им, когато те щебъдат погасени.
По неофициални данни УниКредит Булбанк е закупила ценни книжа за 324 млн. лв., Банка ДСК – за 57 млн. лв., Корпоративна банка – за 40 млн. лв., а ОББ – за 50 млн. лева… Финансовото министерство съобщи, че 81.3% от емисията са придобити от банки, 9.5% – от пенсионни фондове, а останалите 9.2% – от други инвеститори.
Според дилъри на УниКредит Булбанк постигнатата доходност от 1% е напълно нормална, при положение че тя е нулева по овърнайт депозитите на банките. Колегите им от други кредитни институции обаче обръщат внимание на обстоятелството, че сравнително ниският доход е постигнат заради огромната ликвидност – 4-5 млрд. лв., която банковият сектор притежава. Ако свободните пари не бяха толкова много, цената на въпросните държавни ценни книжа щеше да е доста по-висока.
Заради ударното емитиране на тази голяма извънредна облигационна емисия опозицията веднага нададе вой, че финансовата стабилност е застрашена. Появиха се дори спекулации, че е заплашен валутният борд. Плащането на земеделските субсидии с пари от фискалния резерв отприщи и вълна от специфичен гняв в някои среди. Яхтите и бентлитата на зърнопроизводителите за кратко заеха основно място в разговорите. Но емитирането и пласментът на облигациите едва ли си струва да бъде изпълвано с подобен фискален драматизъм.
Истината е, че през финансовата година фискалният резерв може (но е нежелателно) да слезе и до нулата. Важното е, когато тя изтече, той да е на нивата, записани в Закона за държавния бюджет. За 2013-а това ниво е 4.5 млрд. лева. Заместник-министърът на финансите в оставка Владислав Горанов смята, че в края на февруари резервът вече ще е 4.1 млрд. лева. Според заместник-председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Димитър Главчев резервът в средата на годината ще е 5 млрд. лева.
nbsp;
Фискален резерв
Ако търсите дефиниция за фискален резерв, няма да я намерите никъде. Дори в официалните баланси на БНБ подобно понятие не съществува. То се използва от политици, финансисти, общественици и журналисти, както и в отчетите на Министерството на финансите и обобщава размера на спестените от държавата пари и средствата на специални държавни фондове, които се държат по сметки в БНБ и в търговските банки.
Може би най-точно определение на понятието фискален резерв даде лидерът на Демократи за силна България Иван Костов. През юни 2012-а пред вестник БАНКЕРЪ той заяви: Фискалният резерв е буфер, който гарантира стабилността на Валутния борд. Този фискален резерв бе създаден по изрично настояване на Димитър Радев (заместник-министър на финансите в периода 1997-2001-а). Именно той каза, че в годините, в които има бюджетните излишъци, те трябва да се натрупват в този резерв, за да поемат и предотвратят възможния натиск върху борда от фискални дефицити. И за да не се принуждаваме в такива години под натиск да търсим пари на международните пазари. Това решение бе великолепно и сега виждаме положителния ефект от създаването на фискалния резерв.
Притеснителното от гледна точка на вече променената политическа обстановка в страната е, че кабинетът в оставка запълни недостига от 800 млн. лв., които отиват при земеделците, със свръхкраткосрочни – шестмесечни облигации. Въпросът е ще се плати ли навреме този дълг?
Явно това ще бъде един от първите ангажименти през август на следващото правителство. Ако се вярва на Главчев, пари за целта ще има. Не че ако има дефицит на ликвидни средства, ще дойде краят на света. Не и тази година… Защото правителството, което и да е то, пак ще емитира облигации. И банките пак ще ги купят. Но точно така се влиза в дълговата спирала, която бързо може да нокаутира т.нар. финансова стабилност на България.
