С присъщата си мания за непогрешимост кабинетът на Бойко Борисов натегна до скъсване колана на социалната система в държавата и бе въпрос на време последната гайка да се скъса. Жестоката истина е, че най-мразеният в новата ни история финансов министър Симеон Дянков и компания изтръскаха до последно джобовете на хората. Под мотото на т.нар. фискална стабилност правителството реално нулира за повече от три години работните заплати и пенсиите, които бяха изядени от инфлацията и монополите, пуснали дълбоки корени не само в топлото и светлото. С увеличението на вноските за пенсионните фондове и скока на минималните осигурителни прагове по трудови дейности държавата на практика въведе нови (не)умело скрити данъци. Насреща получихме козметично повишение на минималната работна заплата на няколко порции от 240 до 310 лева. То засегна едва към 130 хиляди души и бе отчетено от управляващите с абсурдната формулировка намаляване на работещите бедни.
Икономистите на ГЕРБ тръбяха, че средната заплата е скочила от 609 лв. през 2009-а до 731 лв. през 2012-а, но и за това май ни излъгаха. По последни данни от националната статистика средният осигурителен доход за 2012-а е цифром и словом 618 лева. В същото време от пазара на труда бяха отритнати стотици хиляди хора с ниска или без квалификация и дотогава работили за минимални заплати и едва свързващи двата края. Заради растящата армия от безработни от бюджета на Агенцията за социално подпомагане само през миналата година е излязла колосалната сума от над 358 млн. лв. за изплащане на обезщетения и помощи. Това е показателен факт за агонията на трудовия пазар. Дори социалният министър в оставка Тотю Младенов призна, че държавата през последните 15 години е изостанала фатално с повишаването на доходите ни, а козметичният им ръст по време на управлението на ГЕРБ даже не може да догони натрупаната инфлация.
Кабинетът тотално се провали в борбата си срещу безработицата, при все че за подкрепа на пазара на труда и социалното включване през последните години са открити по оперативна програма Развитие на човешките ресурси процедури за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност над 2 млрд. лева. Бяха похарчени тонове пари, но ефектът по-скоро бе обратен. Видяхме множество нормативни промени, включително и корекции на Закона за насърчаване на заетостта, появиха се нови национални годишни планове и дългосрочни стратегии за действие, уж работеха разнообразни схеми и проекти, но парадоксалният резултат от пръснатите милиарди бе растеж на безработицата, и то с бързи темпове. През 2010-а тя бе 9.5%, равняващи се на зачислените в бюрата по труда 350 хил. души, през 2011-а стана над 10%, а в края на 2012-а по данни на Евростат достигна 13-те процента. И то при положение че само през миналата година бяха изръсени над 420 млн. лв. от държавния бюджет и по споменатата оперативна програма.
От социалното министерство никнеха какви ли не възможности, първи работи, шансове, развития, проекти и схемички… Работодателите усвояваха държавната субсидия, но не разкриваха постоянни работни места. В масовия случай, след задължителния 12-месечен срок на обучение, вече квалифицираните служители поемаха по каналния ред обратно към трудовите бюра. Дянков пък най-безцеремонно посипа сол в раната, казвайки, че за него по-важни са трайно безработните 200 хил. души, загубили работата си преди кризата, вместо останалите 300 хил. души, останали на улицата благодарение на управлението на ГЕРБ.
Кабинетът получи многобройни предупредителни сигнали от Европа какво го чака, ако не промени политиката си за доходите, но не им обърна никакво внимание. От Евростат през декември 2012-а ни посочиха, че половината българи оцеляват на прага на бедността. България заедно с Латвия е една от двете европейски държави, в които по време на икономическата криза хората, живеещи в тежки материални лишения, са нараснали с цели 12 процента. В доклада за икономическа свобода през 2012-а институтът Фрейзър пък ни препоръча да се фокусираме именно върху проблемите на заетостта и откриването на нови работни места, вместо безсмислено да прекрояваме регламентите в Кодекса на труда. А от Брюксел изчислиха, че загубите за българската икономика от младежи, които нито учат, нито работят, са около 2% от брутния ни вътрешен продукт. Но тези данни не трогнаха никого и с постижението от 40% младежка безработица уверено заехме лидерско място сред страните в Евросъюза.
Правителството допусна децифитът в държавното социално осигуряване да достигне до безпрецедентните 3.5 млрд. лв., без да предприеме нито една работеща мярка, за да запълни бюджета на НОИ. Ако бе успяло да намали безработицата с около 100 хил. души до официалните данни, които спускаше за нея, в държавния бюджет щяха да влязат минимум 600 млн. лв. отгоре. Бизнес организациите нееднократно посочиха, че почти 40% от фирмите и предприятията не плащат данъци и не осигуряват служителите си. Цели сектори като електротехника и електроника, парфюмерия и козметика, полиграфия, строителство, туризъм и здравеопазване работят предимно в сивия сектор, в резултат на което бюджетът по изчисления на евроекспертите е ощетен с над 8 млрд. лв. годишно. С тази сума държавата спокойно би могла не само да компенсира липсващите пари за осигурителни и социални плащания, но и да повиши доходите на хората. Единствената положителна стъпка в тази насока за три години и половина бяха неотдавнашните корекции в Закона за обществените поръчки, с които нагласените процедури вероятно малко ще намалеят. Кардинално решение на проблема обаче не бе намерено, а подготвяните санкции в Наказателния кодекс – глоби до 5 хил. лв. и затвор до шест години за бизнесмени, невнасящи здравни и социални осигуровки, фатално закъсняха.
Заради смешните към 40 млн. лв. годишно досегашните управници не спряха да повишават минималните осигуровки по икономически дейности, в резултат на което редица малки и средни предприятия бяха принудени да съкращават персонал или да фалират. Бизнесът така или иначе изнемогваше заради спада в продажбите си и по-скъпите горива и електроенергия, но вместо помощ получи още един тежък шамар. Запазването на облагаемия таван на доходите (бе вдигнат на 2200 лв.) пък реално стимулира специалистите с най-високи доходи да ги укриват законно. Крайно неуместен ход беше и повишението на минималния осигурителен праг до 420 лв. за самоосигуряващите се с нисък годишен доход. Разбира се, това са само част от мазохистичните опити на кабинета на ГЕРБ сам да си надене примката на шията.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Пенсионната реформа влезе насила
Правителството на Бойко Борисов се гордееше с пенсионната си реформа, която обаче бе проведена крайно непоследователно, авторитарно и в преследване на користни финансови цели. През ноември 2010-а премиерът, синдикатите и работодателите подписаха национално споразумение за пенсионна стратегия. Тристранният съвет реши стажът за работещите трета категория труд да се увеличава плавно с по четири месеца от 2012-а, осигурителната вноска за фонд Пенсии да скочи с 1.8 на сто, вноската за универсалните пенсионни фондове да се вдигне от 1 януари 2017-а с 2%, а нарастването на възрастта за пенсиониране на жените и мъжете с по шест месеца да бъде с начална дата 1 януари 2021 година.
Само броени месеци по-късно министрите се мотивираха с незадължителните за изпълнение препоръки на Съвета на Европейския съюз и нарушиха договорката с работодатели и синдикати. Държавата силово наложи от януари 2012-а да нарастват с по четири месеца годишно и осигурителният стаж, и възрастта за пенсиониране на всички, независимо от категорията им на труд. То ще продължи до 2020 г. за жените и до 2017-а за мъжете, когато ще достигне съответно 63 и 65 години. На работодателите пък бе отнето правото едностранно да прекратяват трудов договор на служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което по никакъв начин не допринася за намаляване на младежката безработица.
Междувременно едва през миналата есен Симеон Дянков благосклонно отпусна на около четиристотин хиляди души по няколко лева отгоре към вдовишките им пенсии. Стратезите от кабинета бяха планирали третата възраст да почувства държавната любов преди изборите, като всички пенсии трябваше да бъдат увеличени с между 8 и 10% от първи април 2013-а. Хората обаче не разбраха първоаприлската шега, защото сметките им за ток, парно и вода незнайно защо не пожелаха да почакат до пролетта.
