Както разправяше тия дни един социолог, и най-старателно разказваната телевизионна приказка си има край и един ден той идва. Този ден за десетилетния тв сериал Бойко Борисов управлява се оказа сряда, 20 февруари. По-малко от 24 часа след като министър-председателят на специално свикана насред масовите протести пресконференция обяви неприложими мерки за спасяването на положението и рече, че няма да подава оставка, лично я занесе в Народното събрание. Всъщност, логично…
А два дни по-късно президентът Росен Плевнелиев започна политически консултации с парламентарните сили за излъчването на ново правителство. Той обяви това в реч в ранния следобед в четвъртък и посочи, че ако всички възможности за съставянето на нов кабинет в този парламент са се изчерпили, той ще назначи служебно правителство.
Плевнелиев обяви, че е бил изненадан от подадената оставка на правителството и коментира, че отговорното поведение е било мнозинството да довърши мандата си.
Президентът призова за запазване на спокойствието и обществения ред и призова политиците да запазят трезв разум. Той разви идеята си към служебното правителство да има съвет с представители на синдикати, работодатели, протестиращите, както и други организации.
Мерките срещу монополите изцяло зависят от Народното събрание и от правителството, а не от конституцията, заяви още той. Президентът предупреди, че разпускането на Народното събрание означава отлагане на решенията по част от проблемите, накарали българите да протестират.
Само час преди това парламентът гласува оставката на правителството на Бойко Борисов, която премиерът подаде предишния ден. Това стана, след като страната беше обхваната от най-масовите протести от 16 години насам и по-малко от пет месеца преди редовните избори. В четвъртък за решението гласуваха 209 депутати, против бяха петима, един се въздържа. Всички парламентарни групи подкрепят идеята за предсрочен вот и най-вероятно ще се стигне до назначаване на служебен кабинет от президента.
На демонстративно непартийните протести през седмицата политическите сили отговориха с традиционен популизъм. Преди гласуването на оставката на правителството от трибуната на парламента се разтягаха познатите от месеци политически локуми за свикване на Велико народно събрание и за отзоваване на сгафили депутати. Председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев оправда отсъствието на Борисов от залата с това, че не се е знаело дали социалистите ще дойдат на работа в парламента. Изказванията на мнозинството бяха доминирани от темата за тройната коалиция и от лайтмотива Точно вие ли ни обиждате на монополи?. Усетили лекотата да не носят отговорност за управлението на държавата, ГЕРБ възприеха опозиционна линия на говорене и поведение.
През цялата седмица БСП пък демонстрира лицемерно съпричастие към каузата на протестиращите, а в четвъртък настоя за национализация на политиката (Янаки Стоилов: Където народът, там и ние). От Синята коалициясъщо, както всички, бяха изненадани от хода на премиера, а Иван Костов го упрекна, че с оттеглянето си е удовлетворил исканията на БСП и ДПС. Само два дни по-рано сините бяха обявили програма, която предвиждаше създаването на експертен кабинет. Волен Сидеров пък видя изгоден случай да притопли щедрата си идея за минимална работна заплата от 1000 лв., описа себе си като протестиращ дисидент от кариерата и си намери причина да порицае МВФ. По-нататък дискусията се превърна в размяна на тежки обвинения, като Цветан Цветанов не пропусна да припомни на Румен Петков за прословутия плевенски фонтан, а той пък го атакува за апартаментите му.
Кулминацията в четвъртък беше достигната, когато Бойко Борисов, междувременно цъфнал в залата на парламента, заяви пред депутатите, че Ахмед Доган е поръчал атентат срещу него. По думите му информацията се съдържала в официален документ, изпратен от партньорска тайна служба. Бившият премиер призова ДПС да направи комисия и да разгледа случая. Повод за изказването на премиера беше твърдението на Христо Бисеров, че щяло да му се наложи да отиде до Белград за очна ставка с международния престъпник Сретен Йосич. В отговор Бисеров поиска разсекретяването на папката Лале, в която се разказва за разстрелян човек от подземния свят, който приживе казал: Бойко взе парите. Лидерът на ДПС Лютви Местан също контраатакува: ДПС притежава анализ на служба отвъд Океана, че в България се готвят кървави сблъсъци, каквито виждаме в момента, обяви той.
Коментарите на събитията около оставката вече се изтъркаха. Министър-председателят Борисов доказа за пореден път, че е непредвидим и по-малко от денонощие след като обеща на пресконференция, че няма да се оттегли, в сряда сутринта постави парламента и държавата пред свършен факт. Малко по-късно всички разбраха, че лицензът на ЧЕЗ не е отнет, както беше обещано, а Юлияна Иванова остава председател на ДКЕВР до назначаването на нов. Налудничавият епизод със Симеон Дянков, който в сряда обяви, че все още е член на кабинета, и последвалото разграничаване на Борисов от него затвърди впечатлението, че – оставка или без, циркът в България си върви постарому.
През седмицата в кулоарите на парламента представители на опозицията не спираха да обсъждат дали Борисов е спечелил, или загубил, като е абдикирал. Чуваха се и коментари, че постъпката му била тарикатска. Част от многобройната и с малки изключения непозната група на бившите вече управляващи имаше вид на по-скоро облекчена от решението на своя лидер.
В капана на безалтернативността
Въпреки че правителството и мнозинството заслужено са на топа на устата заради протестите, бедността, престъпността и десетки други причини, поведението на българската опозиция в настоящата ситуация заслужава специално внимание. Не заради сляпа вяра в максимата на Бай Ганьо, че всички са маскари, ами заради доказателствата, които партиите извън властта дават, че не могат да са политическа алтернатива дори на некомпетентното управление на ГЕРБ.
Това се отнася с най-голяма сила за БСП. Партията, която има най-горчиви спомени от гнева на площадите, този път се оказа най-големият желаещ да яхне протестите. Но през седмицата политици се шегуваха, че макар червените да са в опозиция, старият им страх от протестиращите ги е накарал да бойкотират в сряда Народното събрание. Разбира се, официалното соцобяснение беше друго…
Но да се върнем към отношенията между протестиращи и левица. През 1997 г., по време на опита за щурм на парламента, част от червените депутати се бяха хванали за ръце и пееха Къде си вярна ти любов народна. Преди четири ри години на 14 януари 2009 г. полицията не допусна да се стигне дотам. МВР разгони с жестокост националния протест пред парламента, организиран чрез социалните мрежи. И макар мащабите на събитията тогава и сега да са несравними, телевизионните камери също заснеха предимно провокатори хулигани, за които се твърдеше, че са основно членове на агитките на футболни отбори. Не по-малко запомнящи се бяха и кадрите как органите на реда гонят ученици из уличките и в Борисовата градина. Тогава вътрешното министерство беше оглавявано от министър Михаил Миков. Днес същите социалисти със същия председател се пробват да прикоткат хората от протестите.
Паралелът между двата случая е свързан и с икономическата ситуация. Въпреки че през 2009 г. протестът беше заради липсата на справедливост, младите хора под 30 години, които бяха основните участващи, вече усещаха първите ефекти от стагниращата икономика. Днес има поколение на трайно безработни млади на същата възраст, които са изключени от пазара на труда и от обществените структури от години. Не става въпрос за намиране на подходяща и удовлетворяваща работа, а за каквато и да било.
Тежките проблеми на страната, които правителството на Борисов не можа да реши и задълбочи, накараха доста хора да забравят цинизма на дуета между левицата и ДПС. Дано в следващите месеци, а и години да не ни се наложи да си ги припомняме.
Гласовете на протестите
Ако съдим само по изявите на най-шумните от протестиращите, трудно би могло да се очаква алтернативата на политическата безидейност да дойде от площада. На пресконференция в София в сряда хората от инициативните комитети издигнаха крайно разнородни искания.
Сред тях бяха партиите да не участват в изборите и гражданите да имат повече власт. На популярност се радват и желанието за свикване на Велико народно събрание, за мажоритарни избори, кръгла маса и възможността за отзоваване на депутатите. Подобни идеи – освен че не са нови, са и последният хит на политмаркетинга.
Междувременно ГЕРБ също се сдоби със своя агитка протестиращи. Явно опитът от руските зимни протести, когато на опонентите на президента Путин бяха противопоставени митинги за Путин е своевременно усвоен. При това – с добавка от българска екзотика във вид на камион с прасенца, украсен с надпис Бойко – кръстникът на свиневъдите, и пет трактора на жълтите павета. Така освен чиновниците от министерствата и общината на жълтите павета любовта си към Борисов демонстрира и съюзът на животновъдите. Пред всички тях премиерът отиде да говори малко след като Народното събрание прие оставката му в четвъртък. И им каза да си ходят по домовете…
Българите още веднъж показаха, че бунтът им може да закъснее и да дойде неочаквано, но в крайна сметка идва. Тези протести обаче се различават от зелените митинги от Орлов мост и на останалите места в София и други градове. По своята стихийност те много напомнят за бунтовете през 2011 г., предизвикани от смъртта на двама души в пловдивското село, в което живееше цар Киро – Катуница.
nbsp;
nbsp;
Добър кабинет бързо ще стабилизира страната
Стефан Софиянски, служебен премиер
(12 февруари – 21 май 1997 г.)
Г-н Софиянски, какви бяха правомощията ви като премиер на служебен кабинет? Какво може и какво не може да направи той?
– Служебното правителство не може да прави сериозни реформи и преструктуриране или пък да инициира законови промени. В това се състои проблемът. Но, вижте, това правителство не работеше добре. Ако имаме един добър, модерен кабинет, който върши оперативната работа и направи правилно бюджетиране, защото ние нямаме такова, и продължи с осигуряването на финансиране, там, където предстои да дойдат европейски средства, веднага ще се забележи разлика. И страната ще се стабилизира.
Аз например смятам, че Министерството на икономиката е напълно излишно. Вместо него трябва да има агенция на държавното участие, която е принципал на остатъчните дялове на държавата. Онова, което обаче министър-председателят може да направи, е да си набележи приоритети. Например – прави се една проверка на държавните звена, вижда се към какво има интерес за приватизация, преценява се има ли смисъл от нея, гледат се получаваните дивиденти, ако трябва се изнасят дялове на борсата. Ето това е нещо, което може да се свърши, при това в обозримо бъдеще.
Друго, което служебното правителство може да направи, е да задвижи търговията с емисии, от която България може да печели. Това са чисто оперативни неща, които трябва да се направят.
Имало ли е нещо, което искахте да направите като министър-председател, но не успяхте именно защото бяхте служебен, а не редовен?
– Не успях да направя необратим процеса на транзитния газ към България от Русия. За съжаление след това тази идея не беше приета от колегите, които дойдоха след мен (т.е. от правителството на Иван Костов – бел. ред.). Така че в следващите години руският газ заобиколи България и сега всъщност почти не правим транзит. Турция прекара тръби през Черно море…, в момента заради забавянето на Южен поток гърци, италианци и албанци си направиха консорциум и газът пак мина покрай нас. А това беше едно от стратегически важните неща за България. Подписах спогодба, но не ми стигна времето да подпиша и договор. Смятах, че това трябва да се реши в един по-дългосрочен план, но за съжаление не стана. И мисля, че България може да съжалява.
Оптимист ли сте за кабинета, който трябва да бъде назначен?
– Оптимист съм, защото това правителство работеше слабо. Един добър екип може много бързо да стабилизира страната.
Водите ли преговори със СДС за съвместно участие на изборите?
– Не за съвместно участие. За мен начинът на участие е на заден план. Много по-важно е да се обединим идеологически и програмно, т.е. да покажем на хората, че знаем какво ще правим, след като влезем в парламента. Формата за явяване на изборите е нещо техническо.
Но има такива разговори?
– Да, има.
nbsp;
nbsp;
Изборите са приоритет за служебния кабинет
Алиосман Имамов, ДПС
Г-н Имамов, какво следва оттук нататък за следващия кабинет?
– Процедурата в такива случаи позволява различни изходи. Първият е свикване на консултации по най-бързия начин от президента, съставяне на служебно правителство и обявяването на датата за предсрочни избори. Смятаме, че това е най-добрият вариант в тази ситуация. Не смятаме да участваме в това правителство, въпреки че трябва да участваме в консултациите по неговото съставяне. То не трябва да е политическо, а да бъде от експерти с ясни задачи и конкретни срокове за тяхното изпълнение.
Какви трябва да бъдат основните приоритети на този кабинет?
– Основният приоритет е да подготви провеждането на изборите. И то става въпрос за честен вот, който трябва да бъде проведен час по-скоро. За нас най-подходящото време е втората половина на април.
На практика той няма да има времето и възможността да прави сериозни реформи, нали така?
– Въпрос е на конституционни правомощия и не смея да навлизам в тази материя. Но ако основният закон му позволява, то би трябвало да се заеме с най-спешните проблеми, които хората, протестиращи в България, повдигнаха – те са свързани с регулациите на монополите.
А възможно ли е след изборите част от правителството, което сега ще се назначи, да бъде и сред участниците в следващия кабинет след вота?
– Това е вече въпрос, който ще бъде решаван на изборите.
nbsp;
nbsp;
Давахме съвети, но нямаше кой да ги чуе
Димо Гяуров, Синята коалиция
Г-н Гяуров, очаквате ли президентът Плевнелиев да координира с ГЕРБ правителството, което трябва да назначи?
– С този въпрос намеквате, че той ще се еманципира от ГЕРБ ли?
Спечели ли, или загуби България от оставката на правителството?
– Става лошо за държавата и за протестиращите. Защото нито един от проблемите, които Борисов обеща, че ще реши, няма как да бъде решен от служебно правителство. То има ограничени правомощия. Няма работещ парламент, който да приема евентуалните промени в законодателството, които се очакват по отношение на монополите, на цените на тока и прочие. Нямаме председател на ДКЕВР, нямаме попълнен Конституционен съд. Финансовата ситуация никак не е розова с бъркането във фискалния резерв и сега става съвсем неясна.
Имаше ли според вас организирана намеса на протестите, която целеше да се стигне дотук?
– Не. Всичко беше ясно отдавна – по начина, по който го бяха подкарали, ГЕРБ нямаше как да приключат добре. Имаше серия от изключително глупави грешки и тежка управленска некомпетентност. Голяма част от нещата, на които станахме свидетели в последните месеци, бяха предвидими и ги прогнозирахме още преди две години. Опитахме се да даваме съвети, но нямаше кой да чуе.
Миналата година имаше слухове, че премиерът може да подаде оставка и да предизвика предсрочни избори. В този смисъл не трябваше ли това, което се случи, да не е такава изненада?
– Този път обстоятелствата го принудиха. Доколкото всички познаваме егото му, това е най-неблагоприятният за него изход, защото той излиза от властта като човек, който е хвърлил кърпата на тепиха и е избягал.
И все пак не е ли разликата между Борисов и Виденов доста голяма? Сега държавата не е фалирала.
– Няма кой знае каква разлика. А що се отнася до фалирането – не се знае, тепърва ще видим.
nbsp;
Протестите зрееха от дълго време
Васил Тончев, социолог, Сова Харис
Г-н Тончев, можеше ли Бойко Борисов да удържи до края на мандата и да изкара оставащите му четири-пет месеца?
– Според мен не. Мисля, че той взе правилното решение и от гледна точка на партията му, която ще има много по-добри шансове, и от гледна точка на ситуацията. Не смятам, че щеше да е хубаво, ако изборите се организираха от ГЕРБ. Големият въпрос е дали сега ГЕРБ ще оцелее и ще остане като доминиращата дясна партия, или ще се стопи, както стана с останалите сили вдясно. Така че ходът на Борисов беше правилен, той има доста добър усет за тези неща.
Възможно ли манталитетът на ГЕРБ да се промени, така че те да могат да си партнират с останалите партии вдясно?
– За да стане това, трябва да се мине през опозиция. Не е възможно да се реформираш и да смениш виждането си за политиката, докато си на власт. Затова е измислена и мандатността. Сега те трябва да минат през едно сериозно изпитание – критиката към тях като към бивши управляващи. И ако се справят, вероятно ще могат да дадат нова оферта към обществото и в бъдеще пак ще могат да кандидатстват за властта. Но да се иска втори мандат… това нещо просто не се е случвало в Източна Европа от началото на прехода. И няма никакво основание да се смята, че може да стане и у нас. Такъв опит можеше само да нагнети напрежение, както и стана.
Какъв е прочитът ви на гражданските протести?
– Аз мисля, че това е пътят, по който се изгражда гражданското общество. Макар да са съпроводени с нелицеприятни неща, това е пътят, по който хората се научават да си искат и да си отстояват правата. И начинът, по който политиците се научават да се подчиняват на гражданските интереси. Друг път няма. Разликата между нас и развитите демокрации е в това, че тук обществото не си отстоява правата. Знаете, че на Запад дори да се каже и най-малкото нещо за корупция за политик или пък се появят съмнения, че не се справя, партията му веднага го отстранява. Защото следва обществената санкция. И мисля, че сега се направи много сериозна реакция в тази посока, че хората узряха и че общественото мнение се промени. И се надявам в бъдеще да берем добри плодове.
Възможно ли е гражданската енергия, наместо да избухва в края на мандата, да има един постоянен натиск, който политиците да усещат?
– Точно за това говоря. Мисля, че резултатът ще е такъв. Сега сме свидетели на една кулминация, която зрееше дълго време и се проявяваше при по-малки и незначителни проблеми. И когато дойде големият проблем, който засяга почти цялото общество, енергията сякаш изби навсякъде. Надявам се оттук нататък да е така. Когато хората са възмутени, те ще знаят за тези механизми и ще си отстояват правата. На върха ще останат само онези политици, които могат да твърдят, че в такива моменти са направили оптималното за доброто на обществото. Демокрацията е борба и всичко, което не я убива, е добро за нея.
