Свидетели сме на най-разнообразни квалификации и обяснения на това, което се случва в българското общество от една седмица насам. Някои са обективни, други пристрастни, трети – откровено манипулативни, четвърти – параноични. Основното противоборство е свързано с дефинирането на рамката на процесите, защото тя в голяма степен ще определи техния ход. Каквото и да говорим, в началото винаги е словото, т.е. рационалното и обусловено от определени ценности човешко целеполагане, идеите и тяхното споделяне между хората.
Според мен това, което се случва, е прекратяване на действалия през последните двайсетина години обществен договор. Може да е шокиращо, но започна революция – прочутото Лениново определение, че низините не искат да живеят поновому , а върховете не могат да управляват поновому може да звучи силно демодирано, но много точно описва ситуацията. След няколко опита за промяна в рамките на договора, след краха на илюзиите за неговото еволюционно усъвършенстване, за връщане в правия път, обществото даде окончателната си присъда. А тя е:
формулата на прехода е сбъркана
nbsp;
Сбъркана е не просто защото е направена човешка грешка или ходът на времето е бил предначертан. Не е и резултат на природно бедствие, нито нещастно стечение на обстоятелства. Народът скъса един нечестно написан и още по-нечестно прилаган договор, съзнателно облагодетелстващ елитите на прехода чрез подчиняване на държавата на техните интереси.
Противно на опасенията на някои среди никой не поставя под съмнение демокрацията, това, което се оспорва, е умишлено сбърканата система, фасадата на демокрация. Отдавна твърдя, че ще дойде момент, когато легитимността на срасналите се в монолитна олигархия български елити ще бъде окончателно и тотално отречена. Този момент дойде, процесът е необратим. Днес на мушката са политиците и партиите на прехода, но скоро ще бъдат посочени и другите обществени врагове – държавните (а не само частните) монополи, мутрокрацията, продажните магистрати, тлъстите корпоративни котараци, купените собственици на медии и скъпоплатени медийни звезди и прочие обслужващ персонал. Олигархияга няма да се даде без бой, да се надяваме, че няма да стигнем до проливане на кръв на българи от българи, но връщане назад няма. Този начин на управление на българското общество, изразяващ се в алчно и безогледно ограбване на 90 на сто от него, ще остане в историята. И това е най-важното и най-хубавото в започващия тежък период на обществена нестабилност.
Между другото, постоянно ни размахват плашилата на нестабилността. Но нестабилност е другото име на промяната. И всичко си идва на мястото, ако се замислим кои не искат да има същинска промяна, а просто периодична смяна на подставените лица, които обслужват (макар и срещу добро заплащане) едни и същи господари. Като се има предвид, че според социологическите проучвания 12-13% от пълнолетните българи (засега) са излезли на улицата, но още около 80 на сто ги подкрепят, а срещу тях са останалите десетина процента, но притежаващи огромни властови ресурси, борбата ще е тежка и драматична и без сътресения просто няма как да се мине. Най-вече, ако отчитаме примитивния манталитет на българските големци, които предпочитат да им изтръгнат челюстите заедно със здраво захапания кокъл, вместо да го пуснат.
Друго активно пускано в обращение твърдение днес е, че протестиращите са просто
гневна тълпа
нехомогенна смес от ирационални, незрели хора, озлобени от житейските тежести (някои наблюдатели силно наблягат на възрастта им), нямат политически предложения, нито организация, нито лидери. Това е отчасти вярно, при това само към момента. Нека припомня, че от около година прогнозирам това, което се случва. Тогава мнозина с насмешка твърдяха, че това в България не може да стане, че улицата не може отново да събори правителството, че обществото е заспало. Убеден съм, че ядрото на днешните протести са хора, които много добре знаят какво искат и е само въпрос на време да го формулират в конкретни политически послания, да го обединят в политическа платформа, да си излъчат водачи, да се организират и да се явят на политическата сцена. Дали ще успеят за предстоящите извънредни избори не е сигурно, но това няма особено значение. Ако тези избори не излъчат управление, което да отчете генералните искания на народа, много скоро ще има нови избори и така до необходимата промяна.
Същността на исканията е ясна – изработване на нови правила на обществено устройство и управление, т.е. рестартиране на прехода по нов договор. Неслучайно толкова бързо централно място зае
посланието за нова конституция
Не че всичко в старата е лошо, но самата й философия – увековечаване на статуквото, изгодно за едно малцинство – е порочна и вредна. Нужна е нова конституционна инфраструктура, която да осигури отчетност и отговорност на всички клонове и нива на властта, в частност на държавата, пред върховния суверен, премахване на ненужната и опасна автономност, която дава възможност за захват на публичната власт от частни интереси. Видимият пример е съдебната власт, но не само тя се нуждае от принципно нова уредба. Не по-малко необходим е механизъм, който по един модерен, цивилизован начин да осигури отговорност на конкретните личности, облечени в публично доверие, ако то не бъде оправдано, особено поради умишлени, користни подбуди. Порочната природа на статуквото е особено ясна, ако припомним становището на министъра на икономиката и енергетиката в оставка, че дори да се стигне до разваляне на договори и отнемане на лицензи, няма кой друг да плати освен народът. Има, има – ако договорите са доказано в ущърб на обществото, ще плащат (в буквалния и преносния смисъл) тези, които са ги поръчвали и подписвали. Така е в цивилизованите демократични държави.
nbsp;
Възстановяването на ролята на държавата като стратегически ръководен център и мениджър, управляващ в интерес на обществото, няма нищо общо с популистките призиви за национализация изобщо заради самата национализация. Виждаме, че значителни злоупотреби с монополно положение има и в частния, и в държавния сектор.
Проблемът не е в собствеността, а в законите и правилата, регламентиращи нормалното балансиране на частния интерес (печалбата в буквалния смисъл на думата) и добавената стойност за обществото. Иначе, когато се наложи, национализация се прави по целия свят, но при строго определени параметри и с ясни аргументи. Нима не бе национализация политиката на американското правителство, когато наля трилиони долари в разпадащата се банкова система и пое контрола над нея? Нима в Исландия не бе извършена тотална национализация (впрочем моделът на исландската кръгла маса за излизане от кризата чрез граждански контрол върху управлението на държавата е много интересен пример, от който можем да се поучим, без да копираме).
Какви са
краткосрочните рамки на ситуацията
nbsp;
Протестите няма да стихнат, нито ще бъдат залъгани с една или друга изкупителна жертва. Партиите и политиците на прехода няма да изчезнат за една нощ и най-вероятно ще запазят известни позиции в следващия парламент. Предстои може би продължителен период на ариергардни боеве, чиито характеристики зависят от множество труднопредвидими – поне днес – фактори. Но динозаврите на прехода са обречени. Затова, дори от гледна точка на близкото бъдеще, не бива да се надценяват силите на статуквото и да се подценяват силите на промяната. Спекулира се с липсата на опит и организация при протестиращите, както и с наивността им, т.е. възможността да бъдат манипулирани, а също и с ефективността на опитите те да бъдат дискредитирани като инструмент на някакви чужди интереси (отново се заговори за прословутата дълга ръка на Москва и за рублите, финансиращи протестите).
Все пак, не бива да се забравя, че сред огромното мнозинство от българите, които подкрепят протестите, има достатъчно хора – и опитни, и подготвени, и достатъчно почтени – които без някаква тясна лична изгода ще бъдат готови да помагат на каузата. Няма спор, че България може да извади десет парламента, по-качествени от последните три, и поне също толкова по-компетентни и почтени правителствени екипа. Много скоро ще започнем да забелязваме и персоналните елементи на този потенциал.
Що се отнася до
дългосрочната политическа перспектива
тя е ясна и съвсем не е случайно заявлението на Европейската комисия, че започналите с оставката на правителството промени отварят вратата за дълбок процес на демократизация. Същността на промените е ясна – през ХХI век една европейска държава не може да бъде управлявана с методи от Средновековието, нито от едно малцинство, което смята за свое естествено право да се разпорежда с народа като с крепостни селяни. Българското общество вече е друго, колкото и понякога да ни е трудно да го забележим или да сме склонни да изпадаме в отчаяние.
Както е писал великият поет, за няколко години българският народ бавно и полека порасна с няколко века. Тепърва ще започне и преосмислянето на изпитаните идеологически мантри на прехода – и за ролята и ограниченията на пазара, и за това що е популизъм, и необходимостта от солидарност и преразпределение, но по наистина обосновани критерии. Всичко това ще се случи, все още не е ясно точно кога и как и единственото сигурно ясно е, че няма как да бъде спряно или обяздено.
Александър Маринов
