Само пет дни след като финансовите министри и централните банкери на Г-20 се заклеха да се въздържат от девалвации на паричните си единици, чиято цел е стимулиране на конкурентоспособността, управителят на централната банка на Нова Зеландия Греъм Уийлър заяви, че е готов да интервенира на международните валутни пазари. В реч пред производители и износители в Окланд на 20 февруари той каза, че кивито (бел. ред. – прякорът на новозеландския долар) няма само една посока на движение. В резултат валутата поевтиня към 16-те си основни парични конкуренти. От края на 2008-а досега новозеландският долар е поскъпнал с почти 45% към щатския.
Кутията на Пандора
отвори японският премиер Жиндзо Абе, който поиска от Бенк ъф Джъпен да пусне печатницата на пари в подкрепа на местната икономика. Миналия месец Японската централна банка прие под натиска на Абе целева годишна инфлация от 2%, без да дефинира срок за достигане на тази стойност, и обяви, че ще започне да купува активи през 2014-а. Членът на банковия борд Йошихиса Моримото пък каза на 20 февруари, че институцията ще предприеме безпрецедентни монетарни стимули през тази година. В резултат на активната кампания японската йена се е обезценила с 13% към щатския долар през последните три месеца, което поставя в доста неизгодни позиции търговските партньори на страната.
И други азиатски политици обещаха да ограничат валутните колебания, защото притокът на капитали от развитите държави увеличава риска от необосновано поскъпване на националните активи и намалява конкурентната им мощ.
На среща с икономисти в Сеул на 20 февруари управителят на Южнокорейската централна банка Ким Чунг Су каза, че спекулативната търговия на валутния пазар трябва да се ограничи по всякакви начини. Колегата му от Филипините заяви в реч на 15 февруари, че неговата страна ще обмисли по-адекватни макроикономически мерки, за да гарантира, че валутният курс отговаря на фундаменталните показатели.
Централната банка на Тайван заяви готовност да интервенира на пазара, ако необичайни фактори като големи парични потоци предизвикат прекалено високи колебания. Индонезия пък периодично напомня, че ще се намеси на валутния пазар, за да предотврати прекалено бърза обезценка на рупията.
Ангела Меркел смята за нормално
еврото да се движи в диапазона между 1.30 и 1.40 щ. долара.
Тези котировки обаче са смущаващо високи за партньорите й от еврозоната. И задълбочават икономическите проблеми на общността.
Последните данни показват, че февруарският спад в секторите на услугите и на производството на региона е бил по-дълбок от прогнозите на икономистите. Общият индекс, който следи активността в двете икономически сфери, се е понижил до 47.3 пункта през този месец срещу 48.6 през миналия (всички стойности под 50 са белег за спад). Тези данни потвърждават индикациите, че БВП на еврорегиона е продължил да намалява и през първото тримесечие на 2013-а, след задълбочаването на рецесията през последните три месеца на 2012-а.
Секторите на услугите и в Германия и във Франция – двете най-големи стопанства на общността, са имали по-слаби от очакваните постижения. Германският индекс е спаднал от 55.7 пункта през януари на 54.1 през февруари. а френският – от 43.6 на 42.7 точки. Производственият индекс на Германия обаче е успял да се повдигне над 50 пункта (50.1) през този месец, докато във Франция се задържа под този вододел, въпреки ръста от 42.9 пункта през януари на 43.6 през февруари.
Според икономиста на Ай Ен Джи банк Петер Ванден Хюте последните данни разкриват, че
стимулите за растеж в Европа идват
основно от чуждестранното търсене – двигател, който може да бъде спрян от поскъпването на еврото. Той допълва, че дори ръстът на единната европейска валута вече да е изчерпан, нетният износ сам по себе си няма да е достатъчен, за да качи растежа над 0% през 2013-а.
Управителят на Европейската централна банка Марио Драги обясни през седмицата, че еврозоната ще започне постепенно да се възстановява по-късно през тази година, след като ефектът от монетарните стимули се прехвърли в широката икономика.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2591 млн. евро (4950 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.33% дял от купената и продадена валута.
