Въпреки уверенията на президента, че няма нищо драматично в ситуацията, в която се намираме от гледна точка на институционалната стабилност, неяснотата около състава на служебното правителство продължава. В публичното пространство се изредиха куп имена и от администрацията на държавния глава и на независими експерти, които щели да бъдат част от кабинета. Плевнелиев отказва да коментира слухове – увери, че гледа на задачата си за съставяне на правителството много сериозно и отложи оповестяването на подробностите за следващата седмица.
В четвъртък президентът съобщи, че предсрочните избори ще бъдат на 12 май. В речта си в парламента той посочи като приоритети за Народното събрание приемането на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, Закона за водите и законите за специалните служби. Нов момент беше препоръката му да се помисли и за промяна в бюджета, Кодекса за социално осигуряване и Закона за бюджета на НОИ, с които да се подкрепи краткосрочната политика по доходите и подкрепа на нуждаещите се. Президентът не конкретизира какво точно има предвид.
Според неофициална информация, разпространена от някои медии, Плевнелиев е срещнал нежелание на част от поканените от него да се присъединят към бъдещия кабинет. Причината е била твърде краткият период, в който той ще управлява, и невъзможността кандидатите да се откажат от ангажиментите си.
Има няколко причини, поради които служебното правителство може да се окаже по-важно, отколкото е прието да се очаква. Първата е свързана с изравнения рейтинг на двете основни политически сили и рисковете за съставяне на правителство след изборите. Твърде рано е да се правят прогнози, но ако ГЕРБ и БСП наистина имат близки резултати на изборите, както прогнозираха още преди протестите и оставката на правителството на Борисов две социологически агенции, вероятно формирането на следващото управление ще бъде трудно. Това означава, че на служебния кабинет може да му се наложи да управлява по-дълго време, отколкото се предвижда сега.
Вторият момент е, че две от най-силните партии – БСП и ДПС – настояват за надпартиен кабинет след изборите. Въпреки ограниченото им влияние в президентството, формирането и управлението на служебно правителство би могло да се превърне в репетиция за следващ възможен експертен кабинет. При определени условия то може да послужи и като банка кадри за него. Пет министри от служебния кабинет на Стефан Софиянски се присъединиха и към следващото правителство, водено от Иван Костов. Това бяха Богомил Бонев, Александър Божков, Иван Нейков, Вилхелм Краус и Георги Ананиев. Разбира се, тогава и двете правителства бяха сини, докато сега ситуацията е съвсем различна. В случай че Плевнелиев назначи и хора от кабинета Борисов, БСП и ДПС по-трудно биха решили да привлекат някой от членовете му в бъдещ националноотговорен кабинет.
Третата причина е свързана с важността на управлението на страната в настоящия момент. Служебното правителство трябва да направи реална оценка за състоянието на държавата – на бюджета, институциите и прочее, и да успокои, доколкото може, ситуацията в страната. Въпреки краткия период, в който трябва да управлява, задачите му ще бъдат изключително отговорни. Възможно е приходната част да се окаже надценена и в бюджета да зейнат още дупки. Социалният хаос в момента е самоподклаждащ се и от правителството ще се очаква да направи анализ кои от очакванията на протестиращите са реалистични и кои – не са. Разбира се, правомощията му ще останат сериозно орязани, заради невъзможността да се прокарва законодателство, тъй като по конституция Народното събрание трябва да се разпусне.
Държавният глава вече обяви, че е възможно към министерствата в служебното правителство да заработят обществени съвети с представители на протестиращите.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Яне Янев пренасочи стрелите си
С оставката на кабинета и наближаването на изборите традиционните цели на Яне Янев – БСП и ДПС – загубиха част от актуалността си. Затова антикорупционният тигър се зае да търси кусури на президента.
Във вторник, ден след напрегнатата среща между държавния глава и Бойко Борисов, лидерът на РЗС обяви, че не би станал служебен премиер на Плевнелиев. Според него държавният глава се държал неадекватно, сякаш е паднал от космоса в президентството, а не с помощта на ГЕРБ. Президентът Росен Плевнелиев е функция на силата на Бойко Борисов и ГЕРБ. Президентът не бива да забравя, че е получил този огромен вот на доверие не защото се казва Росен Плевнелиев, а защото Бойко Борисов го издигна и го подкрепи на изборите, обясни простичко той.
Втората атака дойде в четвъртък, когато Янев обяви, че на 27 февруари държавният глава се е срещал със собственика на Софарма Огнян Донев в президентството. В тази връзка РЗС настоява държавният глава да оповести с кои олигарси се среща и за какво контактува с тях. Освен това лидерът на РЗС остро разкритикува речта на президента.
Все още е твърде рано да се правят сериозни изводи дали акцията на Янев е солова, или в отношението между Плевнелиев и ГЕРБ наистина е настъпил разрив. Колкото до Донев, неговото име се появи отново в оповестения от президентството списък на поканените на консултации за Обществен съвет към бъдещото служебно правителство организации – в качеството му на председател на КРИБ.
