Затягането на коланите мина през шиите ни

Георги Георгиев и Антон Димитров

Господа, напоследък много се нароиха желаещите да представляват протестиращите на улицата хора срещу монополите. Бихте ли се представили накратко?

Георги Георгиев – Още на 21 юни 2012 г. група родолюбиви българи регистрирахме Граждански форум Промяна. Искахме да се промени статуквото, така че парламентът да работи в полза на обществото. Започнахме със собствени средства и решихме да направим комитети по градовете, които да осъществяват граждански контрол в общините. Поискахме да наблюдаваме как се провеждат обществените поръчки, кои фирми печелят и т.н. Контрол с цел равнопоставеност, а не лансирането на определени компании, които се толерират от управниците.

Първите ни структури бяха в Бяла Черква, Павликени, Търново, Варна. Започнахме да се обединяваме с други граждански сдружения – в Костинброд, Ихтиман, Казанлък. Дори и такива, които имат различни от нашите цели, вече се присъединяват към нас. Например организацията на Игнат Раденков във Варна, Движението Баста от Русе на Венцислав Ангелов и други такива, които искат смяна на модела, смяна на системата.

Да говорим конкретно. Как всъщност я виждате тази смяна?

nbsp;

Антон Димитров – Преди всичко промяна на начина, по който работи в момента политическата система. Тя толерира едни големи монополи, подсигурява им държавни поръчки… Гради правила, които не са валидни за всички стопански субекти. Ние искаме на първо място със закон да бъде забранено гарантирането от държавата на печалбата на един инвеститор.

Кой ще приеме този закон – същите тези депутати, на които твърдите, че не вярвате?

nbsp;

А.Д. – Вижте, защо излязоха хората? Всеки в България знае какви са проблемите. Нямаше чуваемост. Това, че се палят хора във Варна, в Търново, че излизат и блокират Орлов мост показва, че държавата си е запушила здраво ушите и не ще да чуе хората. Ето ние искаме да се покажем, за да се види какво точно правим и какво искаме. Всички, които ни дават по телевизията, които сме на Орлов мост, на площада сме хора, които държим нашият глас да бъде чут.

Антимонополният закон е само една от стъпките. Но има и много други – с нашите хора ги обсъждаме във форума и сме внесли исканията си пред президента Росен Плевнелиев.

Цитирайте някои от тях.

А.Д. – Какво примерно пречи разпределителната мрежа да е собственост на държавата и до нея да имат достъп и други търговци на електроенергия? Какво пречи например ценообразуването да бъде направено сезонно. Нека президентът да поиска от тези три ЕРП-та и топлофикациите през зимния период да свалят печалбата си на 1% вместо 6 или 7 на сто? Може да се мисли и за махане на ДДС-то през студените месеци.

Но монополът не е само в ЕРП-та. Защо в цяла Европа може да има диференцирани ставки по ДДС, а в България – не? Защо например лекарствата за онкоболните не се освободят от ДДС? Не е ли достатъчно положението, в което са, ами трябва да ги накажем и с още 20 на сто? Настояваме и за спиране на някои от концесиите – златодобив, газ, както и за прекратяване на приватизацията на БДЖ.

Добре, но за да реализирате идеите си, трябва да имате политическо представителство, нали?

А.Д. – Хората по принцип не искат партии. Но не можем да ги заобиколим, защото си има конституция. Щом искаме ред, ние трябва да се съобразяваме с реда. Искаме всяка една партия, независимо коя е тя, да има 50% гражданска квота и гражданските организации да излъчат тези хора.

Искаме законодателно да се регламентират подобни квоти и във всеки един регулаторен и лицензионен орган, във всяка една агенция, при всеки един областен управител. Именно това предложихме и на президента. Сега нека законотворците да се амбицират малко, ако трябва ще спрат часовниците в Народното събрание, както са го правили по други поводи. Народът ще си направи едно кордонче около парламента и ще чака да приемат това.

Какво точно иска народът, тъй като се чуват най-различни неща, част от тях залитащи до крайности?

Г.Г. – На кръглата маса, която обедини всички протестиращи, на една бяла дъска с черен маркер бе очертана структурата на Министерския съвет. Съставени бяха списъци на всяка една организация, която може да предложи свои специалисти, готови да предложат конкретни мерки.

Това, че имаме финансова стабилност, наистина е постижение, но цената, която плащаме за него, е страхотна. Затягането на коланите мина през врата ни и вече няма въздух за дишане. Бе убит малкият и средният бизнес. Защо изгониха неговите представители от Съвета за тристранно сътрудничество? Къде са малките? Малкият човек е на улицата, и то точно поради тази причина, защото никой не го представлява. Повечето от нашите съмишленици са хора от дребния и средния бизнес, в сферата на услугите и много от тях са затворили предприятията си просто защото не могат да продължат повече.

Няма никаква равнопоставеност. Не може синът на еди-кой си депутат, който е на 19-20 години, да върти фирма с няколко милиона. От къде тия пари? За последните три години от България са излезли 240 хил. специалисти с висше образование.

Как мислите, че могат да бъдат задържани младите хора в България?

Г.Г. – Като им се дадат възможности за развитие. Имаме Насърчителна банка, която е държавна. Тя може да работи с преференциално финансиране за лица от 25 до 35 години. Наистина това вече е въпрос, който е строго специфичен. Но младите хора трябва да имат възможност да започнат някакъв бизнес.

Вие няма ли да се продадете, ако се опитат да ви купят с висока длъжност например ?

nbsp;

А.Д. – Аз лично няма да се кандидатирам за никаква изборна длъжност. И всички ние в управителния съвет сме декларирали, че няма да го правим. В момента никой от нас не е толкова велик. Народът може да отнесе всеки. Нито един от нас не е цар, не е господар на тази държава. Ние всичките сме на протеста, за да заявим, че сме равни и искаме това. Затова исканията ни са публични. Вече чухме, че сме купени и т.н. Никой не знае, че на Жоро телефонът му два дена беше спрян. Никой не знае, че един човек от нашия управителен съвет няма 30 лв. да си плати интернета и телевизията.

nbsp;

Аз лично ще гласувам с две ръце и два крака за тази партия, за тази организация, която прокара най-сетне най-важния принцип в българското правораздаване – правото на мълчаливото съгласие, вместо на мълчаливия отказ. Имам си списък с документи, които трябва да представя в съответна администрация, давам документите и ако примерно до една седмица, десет дни не са ми отказали мотивирано писмено, това означава съгласие.

Но трябва да има и лична отговорност. Когато чиновникът X, при когото е разпределена моята преписка, не си изпълни задълженията, той не си е свършил работата и затова се е стигнало до имуществени вреди. Ако са претърпени от мен като личност, аз да отида да си го съдя него. Ако са претърпени от обществото, обществото също има право да пусне иск и да си потърси отговорност. Механизмите са простички.

Вие пледирате и за една сериозна административна реформа?

nbsp;

А.Д. – Сегашната ситуация доказва грешка в цялата система. В такъв случай какво правим? Рестарт и промяна на системата.

В дни на популизъм като днешните може би ще се появят партии, които да ви предложат граждански квоти. Как ще изберете своята партия?

nbsp;

А.Д. – Трябва да видим каква платформа защитават. Ние си имаме платформа. Тя е в интернет. Нашата единствена претенция е да вдигнем гласа си и да поискаме той да бъде чут. Ние сме отворени. Ще подкрепим всеки, който е готов да застане зад това да се спре корупцията, течовете с ДДС-тата, течовете с активите във всички сфери на икономиката.Те са най-много в горивата и в земеделието. А що се отнася до партиите, ще бъде взето решение коя да изберем.

Какви са исканията по отношение на доходите?

А.Д. – Необлагаемият минимум да не е 2000 лв., а да е 500 лева. До 3000-4000 лв. да има 10%-ен данък, а след това прогресивен. Това е въпрос на изчисления, данни от статистиката, данни от НАП и на становище на специалисти.

Къде ще ги потърсите?

А.Д. – В България има един Институт по пазарна икономика, има един Институт за икономически изследвания, към БАН има други институти. Вярвайте ми, там има млади хора, които седят не само на тези ниски заплати, а само и само да могат един ден да представят идеите си на обществото. Това са хора, които искат и могат и смятам, че ще дадат рационални предложения.

Прави впечатление, че при тези протести студентите се включиха последни. Нещо, което е нетипично за тях?

А.Д. – Не съм сигурен в това. Студентите вече скочиха срещу таксите за университетите. На самия протест има много студенти, но не като организации.

Г.Г. – Ние сме на този хал, защото загърбихме образованието и семейните ценности. Едно време работих, жена ми с две деца, трето се роди, издържах ги. А сега двама души работят и не могат да си позволят едно дете да родят. Прекалено много разходи, а заплатите вървят надолу. Не е възможно, но е факт. Работиш цял месец по 10 часа на ден и накрая на месеца оставаш на червено. Има нещо сбъркано в тази история и трябва да се поправи.

nbsp;

Какво направи системата ни сбъркана?

nbsp;

Г. Г. – Ние взехме и изкопирахме от американците някои неща, и то най-лошите. И в здравеопазването, и в образованието. Тези асоциации, където прекалено много права дават на децата… Не научиш ли едно дете да работи, то цял живот ще стои и ще чака. Като се обърнем към природата, ще разберем, че там нещата са по-подредени – едно орле, за да тръгне да лети, майката го бута от гнездото. Иначе не става. Достойнството, честта, тези морални ценности, с които сме възпитавани, вече липсват. Заменени са със стремеж да се направи някаква далавера, а за някои момичета – да намерят този, който да им купи силикона и джипа…

Все по-често се говори за мажоритарно избрани кандидати. Смятате ли, че у нас има достатъчно наложени авторитети, които бихте предложили. Избройте ми поне пет?

nbsp;

А.Д.- Това е нож с две остриета. Представете си ситуацията преди три години и половина, когато, ако тази система беше в сила, ГЕРБ щеше да има две трети от депутатите. От друга страна, има общественозначими личности, които трябва да бъдат привлечени.

Част от хората на улицата смятат, че изборите ще бъдат манипулирани. Вие имате ли подобни опасения?

nbsp;

Г.Г. – Да. Ето защо преди месец внесохме в НС и в ЕК предложение да ползваме опита на Венецуела. Там хората влизат в тъмната стаичка и в нея има нещо като касов апарат, на които се натиска номерът на бюлетината. Излиза нещо като касов бон, който пускаш в урната и при преброяването се сравняват данните от апарата и урната. Така точността е сто на сто.

nbsp;

nbsp;

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст