Да уча в университет ли? Да, няма да е лошо, ама за какво ми е? Изкарвам почти хилядарка в нощния бар, с гаджето все ходим напред-назад, а съседката, която учи филология, още живее при техните и не можеш да й видиш очите. И после какво? – ще стане преводачка или учителка за 500-600 лева. Тоя живот нали е за живеене…
Подобна философия, споделена от 19-годишна абитуриентка, може да звучи тъжно, но е съвсем актуална за общество, в което почти 13 на сто от младежите в активна възраст изобщо не завършват средното си образование, а близо 11% от висшистите са безработни (според данните на Националния статистически институт за 2011 г.). Перспективата е през 2020-а у нас да има малко над милион души в активна трудова възраст, защото всеки осми българин, преминал двайсетте, има намерение в близко бъдеще да емигрира, а всеки четвърти работи конкретно за това да напусне страната. В случай че плановете му се провалят, директно влиза в сивия сектор, който е по-доходоносен. Ако пък му хрумне да загуби четири години в учене, на първото интервю за работа го връщат в изходна позиция поради липса на опит по специалността. И причината съвсем не е във възпитанието, липсата на амбиция и ясна идея за бъдещето. Има нещо изначално сбъркано в държавната политика по образованието, младежта и науката, което безмилостно
спъва бъдещето на България
Да започнем от образованието. Новото поколение не познава света без интернет и технологии. И вместо всичките ни уроци да са в мрежата, а учителите да ни запознават с практическата страна на науката, искат от нас с часове да слушаме и да записваме това, което така или иначе са написали в учебниците си, коментира пред БАНКЕРЪ студентът по социология в Софийския университет Владимир Стоянов. По думите му това е не само нонсенс за съвременния младеж, но и абсолютно губене на ценно време. Предпочитам по-голямата част от обучението да се случва онлайн, защото и без това по цял ден сме в мрежата. Останалото време ще го ползваме за стажове или практики. Тогава няма да има нужда някой да свързва университетите с бизнеса, тъй като студентите сами ще правят този мост, е решението, което Владимир предлага на една от образователните конференции, в които участва. Получава овации, но само толкова.
Пътят до модерното обучение изглежда сравнително лесен и кратък, но не свършва само с техническото обезпечаване, връзката с интернет и вътрешната информационна система, която да свързва структурите на висшите училища. Първо, системата трябва да се пребори с архаизма на нормативната база, след това със закостенялостта на академичните материали, за да се създадат изцяло нови методи на преподаване. Накрая е необходимо да се намери и нужното финансиране, защото в противен случай образованието
няма да влезе в XXIвек
Докато, за разлика от повечето европейски страни, държавната субсидия за образование у нас е под 8% от брутния вътрешен продукт, университетите ще разполагат с пари само за сметки и заплати, а това тотално изключваангажимента за знанията на бъдещите висшисти. Образователната революция няма да се случи и докато усилията на преподавателите се изчерпват с издаването на няколко учебника, които всяка година се продават на неориентираните студенти в първи курс – бизнес, докарващ немалко допълнителни доходи на авторите, защото са спестени разходите за разпространение.
Още на първата лекция доцентът по маркетинг намекна, че всеки, който се сдобие с книгата му, има сериозни шансове да си вземе изпита. А какво означава това? – може да не идвате на лекции, просто дайте 20-30 лв. и ще получите тройка. Кой да е стимулиран да чете и учи по предмета му при това положение?, споделя горчивия си опит Петя, която вижда бъдещето си в рекламния бизнес. Когато дойдат хора от някоя известна фирма да ни разкажат за работата си – допълва нейният приятел – имам чувството, че говорят на чужд език. И с колегите ми често се питаме защо тези неща ги няма в нито един учебник?
Отговорът броди като дух из коридорите на факултетите – преподавателската работа в българските висши училища е за нереализирани специалисти. Учителите всеки ден четат лекции, но нямат представа какво се случва в реалния сектор. Затова след завършването си младежите се озовават в
съвсем друга реалност
И е нормално работодателите да недоумяват защо отличните им дипломи нямат никакво покритие.
Фирмите ни наричат алчни, тъй като искаме повече от 500 лв. стартова заплата, но когато си залягал здраво над уроците, за да се дипломираш и да си намериш добра работа, в крайна сметка очакваш някой да оцени тези усилия, възмущава се вече дипломираната Марина, която повече от половин година неуспешно си търси работа във финансовия сектор. Била е на четири интервюта, но не е конкурентна – няма опит и не е съгласна да работи на добра воля, докато натрупа такъв. В подобна ситуация изпада почти всеки абсолвент у нас. Знаещите и умеещите винаги намират препитание, обичат да казват експертите, оценявайки младите кандидати за работа според собствените си критерии. Студентите, които току-що са взели дипломите си, обаче също са със самочувствието на знаещи и умеещи. Все пак са се трудили четири години и са завършили с отличие. Но тази идея ги топли до момента, в който не се озоват на ръба на пропастта, която зее между академичната подготовка и реалния сектор. И докато не осъзнаят, че смешните възнаграждения, които им се предлагат, всъщност са изражение на реалната стойност на българското висше образование.
nbsp;
nbsp;
От 2004 до 2011 г. младите хора на възраст между 15 и 29 години са намалели с 320 984 души. Според статистиката след две години броят им ще бъде 1 177 433, а през 2020-а ще са с още 170 хил. по-малко, или общо 1 006 884 души.
Най-голям е делът на младежите, които работят на непълен работен ден (58.8%) или са безработни (48.1%).
Почти всеки пети млад човек изобщо не притежава книги у дома. Компютърът и телевизията изместват четенето.
Най-висок процент безработица се наблюдава сред младежите с ниска образователна степен – малко над 20 на сто от тях нямат доход.
Младите хора в България навлизат на пазара на труда чак на 22-23-годишна възраст, докато наборите им в Централна Европа започват сами да изкарват прехраната си на 16-19 години.
Поради липсата на професионален опит завършващите у нас се превръщат в потенциален ресурс на сивия сектор, защото са принудени да избират първата възможна работа.
Почти 74% от младите хора имат желание да започнат собствен бизнес, но едва 3.4 на сто от младежите до 25 години и 5.7 на сто от тези до 29 години реално се занимават с предприемачество.
Липсва социална активност сред новото поколение – едва 3.2% членуват в някаква младежка организация и едва 1.6% са ангажирани с политическа партия.
Българските младежи живеят все по-дълго при своите родители – възрастта, на която жените стават самостоятелни, е 28 години, а при мъжете това се случва още по-късно – малко преди навършване на 32 години. Основните причини са недостиг на средства да живеят под наем или да закупят свое жилище.
