Във вторник, 5 март, на Симеон Дянков не му провървя. Бруталната лобистка поправка, вкарана панически от него през Министерския съвет за промени в Закона за хазарта, пропадна в парламента. Парламентарната Комисия по бюджет и финанси не прие предложенията, които предвиждаха фирми, регистрирани в офшорни зони, да могат да въртят хазарт в България без допълнителни усложнения. Това трябваше да бъде прокарано по един вече традиционен за това управление начин – с промени в преходните и заключителните разпоредби в Закона за ДДС.
В момента Законът за хазарта забранява офшорни компании да бъдат собственици или акционери на български дружества, които предлагат хазартни игри. В текстовете, предложени от правителството, не е дадено определение какво се разбира под офшорна зона. Предложението на кабинета бе в закона да има списък на офшорните зони по света. Депутатите от 41-вото Народно събрание решиха да оставят тази скандална поправка в Закона за хазарта на следващия парламент.
Какво точно се предлагаше? Финансовото министерство искаше от 1 април тази година да отпаднат изискванията за 10 млн. лв. инвестиции и 500 работни места към чуждестранни юридически лица, които възнамеряват да организират хазарт у нас. Предвидено бе да няма ограничения и за офшорни компании. Вместо това бе приложен забранителен списък на офшорните зони. В него обаче липсваха Гибралтар, остров Ман, както и американският щат Уайоминг.
Изискванията към компаниите от ЕС и от Европейското икономическо пространство (ЕС, Исландия, Норвегия и Швейцария и др.) в сега действащия закон са да покрият условията за инвестиции и капиталова адекватност според вида на хазартната дейност, която искат да развиват. От юридическите лица от трети страни обаче се изисква и да притежават български хотел с четири и повече звезди, да са инвестирали на територията на страната поне 10 млн. евро или да са осигурили работа на поне 500 души в друг сектор. Сегашното предложение бе да се отменят точно тези допълнителни изисквания за компании извън ЕС.
Като мотив за промяната управляващите посочват, че сегашните изисквания са твърде високи за фирми, които желаят лиценз за организиране на хазартни игри по интернет, но водещите им акционери са инвеститори от страни извън Европейския съюз. Според тях навлизането на нови играчи не трябва да се ограничава със специални условия, ако те не са от държави членки на ЕС. Никой обаче не обясни дали в Държавната комисия по хазарта са постъпили искания за издаване на лиценз за оператори от фирми, зад които стои инвеститор от страна извън ЕС.
Експредседателката на бюджетната комисия към парламента Менда Стоянова мотивира внесената законова промяна с това, че през миналото лято, когато новият Закон за хазарта беше окончателно приет, е допусната грешка, като са въведени високите ограничения, които трябва да се коригират. Тя посочи Държавната комисия по хазарта като инициатор за промяната, която била свързана с по-гладкото прилагане на закона и функционирането на пазара.
Изпълнена с подозрения беше обаче реакцията на Ангел Ирибозов, председател на управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия. Според него промяната в изискванията за лицензиране по Закона за хазарта за инвеститори извън ЕС по никакъв начин не е съгласувана със заинтересованите страни и се случва по странен начин в последната минута, при това в законопроект, нямащ нищо общо с регулирането на хазарта.
Притеснени сме от това, че на сайта за обществени консултации на Министерския съвет беше качен един проектовариант на Закона за изменение и допълнение на ЗДДС, в който няма никакви текстове, засягащи промени в Закона за хазарта, няма никакви публични коментари по проекта, а в Министерския съвет е влязъл и е гласуван съвсем друг вариант, коментира той пред БАНКЕРЪ.
На заседанието на бюджетната комисия, проведено на 5 март, бяха заместник финансовият министър Владислав Горанов и шефът на Комисията по хазарта Калоян Кръстев. След гласуването Горанов се зарече да внесе текстовете отново в следващия парламент, но не уточни дали като депутат или като представител на изпълнителната власт.
Отказахме да гласуваме брутална лобистка поправка на Дянков в хазарта, каза специално за БАНКЕРЪ независимият народен представител Дарин Матов, баща на новия Закон за хазарта. Той бе любезен да обясни как хронологически Дянков се е опитал да се възползва от разсеяността и напрегнатостта на депутатите тези дни.
nbsp;
nbsp;
Дарин Матов, независим депутат, автор на новия Закон за хазарта:
Парирахме една лобистка простотия
Поправките за хазарта бяха внесени за първо четене в Комисията по бюджет и финанси на 28 февруари. Заради по-дългите парламентарни прения закъсняхме малко след 14.00 часа, за когато беше насрочено заседанието. Когато пристигнахме, се изненадахме, че заместник-министър Владислав Горанов и шефът на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев ни чакат. Височайшото присъствие тогава не го дооцених. Казвам си, дошли са да изчетат мотивите, но към края на този разказ ще ви кажа какви връзки направих впоследствие.
За вторник, 5 март, когато беше насрочено второто четене на промените, си помислих, че нещо се прибързва, защото между двете четения имаше само три работни дни. Явно е нарушен чл.26 от Закона за административните актове, който изповяда, че между първо и второ гласуване в комисията трябва да минат поне 14 дни.
Друг повод за съмнение ми даде фактът, че предложението на работната група за поправки в ЗДДС беше публикувано на сайта на финансовото министерство, но този параграф 10, който засягаше ремонта на Закона за хазарта, е бил скрит. Помислих си – невнимание…
По същество атаките срещу закона са три. Първо, да се намали размерът на инвестициите. Примерно, ако досега за отваряне на казина се искат 1 млн. лв. и още 1 млн. лв. допълнителни средства, сега допълнителните инвестиции да отпаднат. Това разваля цялата концепция на закона – на българския пазар да се настанят само читави играчи, отговорни и прозрачни, фирми с ясни намерения.
Второ, да отпадне изискването операторите на е-хазарт и на наземен такъв да нямат право да внасят оборудване от чужбина. На мястото на този текст да се запишело, че те могат да си купят оборудването само от български оторизиран вносител или представител в България. Според мен това беше врътката, за да се създаде пазарен монополист у нас.
Трето, което е най-големият удар в гърба, е определянето на понятието офшорна зона. Разберете, въпросът е уреден законово. В ЗКПО, Преходни и заключителни разпоредби, чл.1, т.25 е записано кои са офшорните зони. Промяната на Дянков се беше захванала с амбициозната задача да се изброят поименно всички офшорни зони. Всички, казах, но като се зачетох в списъка, видях, че липсват някои – Гибралтар и остров Ман. Веднага се сетих, че световните гиганти – Betfair и PockerStars, съвсем случайно са регистрирани на съответните споменати места. За първия гигант в. БАНКЕРЪ прозорливо намекна в предишния си брой, което показва професионализъм.
nbsp;
Рахатлък
Интернет достъпът до казина и букмейкъри, които не са лицензирани в България, още дълго ще се допуска само с мълчаливото съгласие на държавата. Те ще се чувстват уютно в нормативното безвремие, в което Държавната комисия по хазарта още не е подготвила пълния набор от наредби, след което нелицензираните хазартни сайтове ще трябва да се забранят. Логиката е, че докато не са обнародвани всички наредби, се предполага, че онлайн операторите не са запознати с пълната правна рамка и поради това не са длъжни да подават искане за лиценз. След като всички правилници и наредби се утвърдят, интернет сайтовете за залагания ще трябва да получат български лиценз.
