Както се казва, българин от криза не се бои, защото постоянно живее в нея. Но нещата опряха дотам, че вече става въпрос за екстремни опити за оцеляване на хора, теглили заеми в други, слънчеви дни.
На 24 февруари демонстриращи срещу монополите отправиха искания към БНБ за приемането на закон за фалита на физически лица, с който да се определи до каква степен обявилите фалит остават длъжници на банките, от които са теглили кредит.
Гражданин да фалира като фирма. Такъв закон ще накара банките, образно казано, да си поемат кръста, да понесат отговорността за кредитите, които предоставят, както и правилно да оценяват риска, смята общественикът и защитник на гражданските интереси Янаки Ганчев.
Абсолютно подкрепяме идеята за такъв закон, каза Богомил Николов, председател на Асоциация Активни потребители. Досега обаче те не са срещнали подкрепа нито от Министерството на финансите, нито от БНБ, нито пък са намерили единомишленици сред депутатите.
Ето и мнението на Николов специално за читателите на БАНКЕРЪ:
И да не искаме, след пет години тези разпоредби ще ни бъдат наложени от Брюксел. Там вече е готова директива по въпроса, която, дори и да използваме тригодишния отлагателен срок, към 2018 г. най-късно ще цивилизова отношенията между кредитор и кредитополучател. Ще е жалко, ако трябва да чакаме толкова дълго – вижте Румъния, тя вече прие такъв закон. Но румънската централна банка влезе в ролята на регулатор, докато нашата БНБ все още е само адвокат на банките. Румънските централни банкери вече въведоха и референтен лихвен процент и чрез този модел направиха прозрачни ипотечните кредити. Разберете, регулация е равно на справедливост.
Всяко физическо лице може да подаде молба, независимо от сумата на задължението, и независимо дали длъжникът е платежоспособен или несъстоятелен. Молбата трябва да бъде внесена в съда, обслужващ района по местоживеене на длъжника.
С подаването на молба от длъжника всички вписани кредитори преустановяват опитите си да съберат дължимите им вземания. Това преустановяване възниква автоматично, без да е необходимо правно действие, макар че съдът обикновено уведомява кредиторите за подаването на молба. Преустановяването е в сила от момента на подаване на молбата дори и кредиторите да бъдат уведомени по-късно. За времето, в което преустановяването е в сила, кредиторите по принцип не могат да започнат или да продължат дела срещу длъжника за събиране на задълженията. Съдебни дела, действия за запор, дори и телефонни обаждания на длъжника трябва да бъдат преустановени.
Съдът назначава попечител, който да се разпорежда с делото и да ликвидира активите. Попечителят организира среща с кредиторите, на която присъстват длъжникът, адвокатът на длъжника и кредиторите, обяснява общественикът.
Ако реално излязат всички просрочени кредити, това ще има отражение върху дейността на банките и ликвидността на някои от тях ще бъде нарушена, убеден е Ганчев. При изпадане в неплатежоспособност отговорност носи не само физическото лице, но и банката или небанковата институция, която му е дала кредит. Според него приемането на закон за частния фалит е необходимо, защото има съвсем добросъвестни кредитополучатели, които си плащат до момента, в който не изпаднат в неплатежоспособност заради конкретна икономическа ситуация, например безработица. И в този случай биват осъждани за огромни суми, надхвърлящи два или три пъти размера на дълга им към кредиторите по главницата. Така те стават пожизнени длъжници.
Едно физическо лице може да обяви фалит, когато е спряло да плаща задълженията си повече от 90 дни, а размерът на съвкупните му задължения към кредитори и доставчици на комунални услуги надхвърля стойността на притежаваните от него имущество и други активи, т.е. под някаква форма ще се направи преструктуриране на дълга на физическото лице. Според сега действащото законодателство и договорите между кредиторите и длъжниците вземания с просрочие над 90 дни стават автоматично изискуеми.
За да се предпазят банките от измами, е необходимо да ползват определена база данни, но само при определени условия, за да няма злоупотреба с вътрешна информация, и то – само до определено ниво. Така много бързо картинката става ясна, твърди експертът. Най-голям интерес добре работещ закон да не бъде приет имат лицата, чиито интереси ще бъдат засегнати. А този кръг никак не е малък, убеден е Ганчев. Но от всички групи най-доволни от всяка ситуация са само адвокатите. Досега няма адвокат, който е загубил дело – винаги го губи негово величество клиентът, обобщава специалистът.
nbsp;
У нас това няма да заработи
Законът за фалит на граждани ще бъде фатален за българската икономика, предупреждават пожелали анонимност наблюдатели. В България има липса на бизнес култура и прибързаното въвеждане на този закон ще спре плащането на сметки и кредити, смятат експертите. В Европа има работеща съдебна система, което е гаранция за справедлив процес. Когато съдия разреши фалит на частно лице, той го помилва и осъжда коректните му кредитори на загуба. У нас нещата ще се точат с години и резултатът от тях ще зависи от външен натиск.
Банките пък ще вдигнат цената на кредита, за да могат да покрият загубите от неизплатените заеми. В България няма как да бъдат създадени работещи механизми за защита на банките от некоректни клиенти.
nbsp;
Адв. Атанас Черногорски, Асоциация на ощетените от кредитори:
До 4 месеца ще внесем проект в парламента
Физическите лица в България да могат да обявяват фалит, когато не смогват да плащат дълговете си, предлагат от Асоциацията на ощетените от кредитори (АОК). Оттам готвят проектозакон за частния фалит, който ще представят до няколко месеца. Идеята е да се защитят всички страни – както кредитополучателите, така и кредиторите, така че хората, изпаднали във временно финансово затруднение, да имат право и възможност да излязат от него.
След като през миналата година Румъния прие подобен закон, България остана единствената страна в ЕС, която няма такава законова уредба.
Вярно е, че ГЕРБ внесе един законопроект с 10-годишна погасителна давност, но основният лобистки пропуск на този документ беше в това, че липсваше началният момент, от който се приема, че длъжникът е станал неплатежоспособен. Ние като юристи може да посочим поне десет такива потенциални момента. А това могат да бъдат датата на сключване на договора за банков заем, датата, от която длъжникът е преустановил плащанията, датата, на която целият кредит е станал изискуем, и т.н.
Философията, сърцевината на подобен закон, е в точната и стриктна процедура. Ние имаме идеи как да станат нещата, но досега не предложихме проект, защото считахме, че е безсмислено. Проектът обаче ще внесем в новото Народно събрание, което ще бъде с нови лица и те ще се съобразяват с общественото мнение.
Всеки гражданин, изпаднал в неплатежоспособност, може да иска от съда обявяването му във фалит. За това той трябва да докаже, че с доходите си не може едновременно да покрие минималните изисквания за издръжка на живота – неговите и на семейството му, и да погасява редовно вноските си по кредита. Той обаче ще трябва да посочи и разполагаемото имущество, което подлежи на осребряване. Оценяването ще става, след като гражданинът подаде молба в съда. След това съдът дава срок на всички кредитори да се присъединят. Тук имаме все още две неуточнени неща. Първото – дали обявата да се публикува в Държавен вестник, където стига на практика до всички, или да се пуска в Централния кредитен регистър, където достъп имат ограничен брой лица, най-вече банките. Не сме изяснили и колко месеца да заложим за това изчакване на претенциите от кредиторите. Засега говорим за 3-4 месеца. След това като стъпка следва съдът да определи масата на несъстоятелността. Както знаете, от нея се вадят, според една наредба на Министерския съвет и ГПК, определени вещи като гардероб, печка, легло. Останалото се предлага на публична продан и след осребряването по законовия ред се удовлетворяват кредиторите. В случай че няма имущество за осребряване, може да се премине индиректно към съответния съдебен акт, с който ще се обяви фалитът. Което пък означава, че кредиторите вече са лишени от възможността да предявяват претенции и искове срещу длъжника.
nbsp;
nbsp;
Форумната изповед на една българка
nbsp;
Опряхме до просешка тояга и вече едва събираме пари за храна и ток. Само в тази държава хора като мен и мъжа ми – с дипломи, образование и ценз – са станали просяци и роби на банките! Взеха ми здравето, работата, опозориха семейството ми, сега ще ми вземат къщата – единствено жилище на четири човека. Спрях сина си от следване, просим заеми от малкото близки хора, които са ни останали. Какво повече да ми вземат!? Какво повече да вземат на другите хора като нас, освен да ни наричат обикновени!? Да, такива сме, учили сме, работили сме, не сме крали, не сме убивали, а сме в категорията престъпници, защото сме взели назаем пари да си оправим домовете, да учим децата си, да се лекуваме. Защо сме ги взели ли – защото заплатите ни бяха, а сега и още повече, са сиромашки и мизерни. Изгониха децата ни от България! Ако ни уморят, само се чудя кой ще работи за тях. Днес сме тези с кредитите, утре ще са тези със собствеността си, другиден може да ни съберат по стадионите с вързани ръце!
