Комисията за ЕС в Камарата на лордовете на британския парламент излезе с доклад, в който се казва, че Румъния и България са се присъединили към общността през 2007 г., преди да са готови. Проблемите им с корупцията и съдебната реформа трябвало да бъдат решени, преди те да станат членки. Освен това Брюксел бил длъжен по-внимателно да се увери, че двете страни спазват човешките права и демокрацията. Лордовете също така изразиха сериозно безпокойство във връзка с факта, че беше позволено на Кипър да стане част от Евросъюза през 2004-а въпреки двустранния спор с Турция. Въпросът около Северен Кипър се оказал бомба със закъснител, която сега има тежки последици върху напредъка на самата Турция по пътя й към членство в ЕС.
Според британските парламентаристи одобрените критерии, на които Румъния и България трябвало да отговорят при присъединяването им, не били приложени изцяло. Поради това се наложило да се полагат усилия Букурещ и София да бъдат вкарани в релсите след приемането им, заяви председателят на комисията лорд Босуъл. Не може да позволим това да се случва повече, подчерта той и думите му предизвикаха одобрение в залата. Интересно е само дали преди 2007 г. еврокомисията в Камарата на лордовете не е съществувала, или при последното разширяване на съюза лордовете са били в отпуск? Иначе сега седем държави искат присъединяване – Исландия, Черна гора, Сърбия, Турция, Албания, Босна и Херцеговина и Македония. Хърватия ще се присъедини към общността на 1 юли 2013-а, с което броят на държавите членки ще нарасне на 28.
Разговорите в Горната камара на британския парламент на практика продължиха дискусията в Обединеното кралство около очакваната имигрантска вълна от Югоизточна Европа. Властите на Острова изглеждат силно уплашени и страхът им вече придобива комични оттенъци. Вицепремиерът Ник Клег председателства заседание на кабинета по вътрешния ред, на което бяха обсъдени планове за отблъскване на граждани от ЕС, включително и румънци и българи. Целта е да се ограничат помощите за тях, без да се нарушава европейското антидискриминационно законодателство, което реално означава то да се заобиколи. Подкомисия, председателствана от министъра по въпросите на имиграцията Марк Харпър, вече се срещна шест пъти, за да обсъди възможностите за ограничаване на достъпа до жилищно настаняване, социални помощи и здравни услуги. Министърът на здравеопазването Джереми Хънт също обмисля как да барикадира британската здравна система чрез по-строги правила за местожителство. Разбира се, цялата тази трескава подготовка за отбрана няма да засегне заможните източноевропейци, а и не само тях, независимо дали са придобили богатството си чрез корупция, или възползвайки се от пробойните в съдебната система на държавите, от които идват.
