Така лелеяните 15 млрд. евро, които България трябва да получи от ЕС до края на 2020-а, са поставени на карта заради политическия колапс у нас през последните дни. Принципното договаряне на парите вече е факт, но през следващите месеци предстоят най-трудните и най-важни преговори с Брюксел, в които реално трябва да се защити поисканата сума. А липсата на работещ парламент, оформящата се компроматна война между партиите и изместването на обществения фокус могат съвсем спокойно да провалят този процес.
Сериозен проблем е и това, че отговорният за еврофондовете министър в оставка Томислав Дончев няма заместници, няма и администрация, която да продължи работата. Да се разчита на чиновниците в Министерството на финансите пък е абсурдно, тъй като те боравят преди всичко с числа, а не с проекти и политики. На всичко отгоре е необходимо широко обществено и политическо обсъждане на бъдещите оперативни програми, което без работещ кабинет и Народно събрание просто няма как да се случи.
Още през 2012-а правителството на Бойко Борисов предприе мерки за подготвяне на необходимите документи, така че тази година споразумението за партньорство с Евросъюза да бъде одобрено. Това беше изключително полезен ход, който може да позволи на България да започне да харчи европейските пари от новия бюджет още през 2014-а. Времето обаче не стигна всичко да бъде разписано и подписано и сега добрите иначе намерения висят във въздуха. Отворен остава и въпросът за приемането на закон за управлението на средствата от ЕС и одобряването на корекции в други нормативни актове, необходими преди подписването на договора за партньорство.
На практика Европейската комисия ще очаква още през този месец да се обсъдят конкретните предложения на нашата страна за новия програмен период. Трябва да кажем и какви ангажименти ще поемем при усвояването на парите в следващите седем години. На всеки е ясно, че в Брюксел трудно ще приемат подобни дългосрочни заявки от някой експерт или дори служебен министър. Затова е много вероятно преговорите изобщо да не се състоят, поне докато минат изборите. Това няма да създаде кой знае какви проблеми, ако новият Министерски съвет се сформира преди края на май и веднага отпраши за срещи с европейските комисари. Но всяко размотаване ще е фатално, тъй като крайният срок за подготовка на споразумението за партньорство изтича през юни. Освен всички други общи преговори дотогава е необходимо парите ясно и точно да се разпределят между магистралите, железниците, водния сектор, общините, човешките ресурси, иновациите, конкурентоспособността, науката и образованието и т.н. Нужно е да се заложат и основните проекти в оперативните програми, които ще искаме да изпълним през новия програмен период. Най-големите, за които досега се знае, са магистралите Хемус и Струма, както и третият лъч на столичното метро, само че дали те действително ще бъдат включени в плана ще зависи изцяло от новите преговарящи. Възможно е в последния момент да бъдат предложени и други обекти.
Следващото правителство ще трябва да проведе политическите преговори и по общата селскостопанска политика след 2014 година. Предстои земеделските министри от държавите членки, Европейската комисия и Европейският парламентът да постигнат съгласие как да се разпределят парите между директните плащания и инвестиционното финансиране. Именно на тези сбирки ще се реши и какъв ще бъде таванът на плащания за едно стопанство.
Допълнителна трудност създава и фактът, че междувременно ще се одобряват всички регламенти на европейско ниво, определящи начина на харчене на парите, с които няма как да не се съобразим.
Ако чакаме да минат изборите и след това новата власт да се занимава с всички тези важни неща, има реална опасност сами да се прецакаме с европрограмите. Но едва ли ще сполучим и ако всички отговорни и до голяма степен съдбоносни за страната решения се вземат още от служебното правителство, което президентът Росен Плевнелиев ще назначи. В първия вариант България ще има легитимни представители, но преговорният процес може вече да е минал. Във втория пък ще се включим в срещите, но заради липсата на политическа тежест трудно ще успеем да защитим интересите си. При всички случаи обаче провалът ни е гарантиран, ако не изпратим в Брюксел подходящите хора. Новите министри може да са големи експерти, но да не са наясно с принципите на европейските фондове. Това важи предимно за внесените отвън професионалисти, чиито имена вече се спрягат в публичното пространство за премиер или финансов министър. Ето защо от Националното сдружение на общините обявиха, че е по-добре сегашните заместник-министри в оставка да бъдат включени в служебния кабинет, тъй като са наясно с всички европроекти. Разбира се, може да се търсят и други начини, но е вън от съмнение, че начело на държавата трябва да застанат специалисти, които са на ти с Брюксел.
Наред с всичко това политическата криза в България създава сериозни заплахи и за успешното приключване на сегашния програмен период. Тази година е ключова за усвояването на европейските средства и дори седмица забавяне може да ни струва милиони евро. За да постигнем добри резултати, не е достатъчно темповете на разплащане да се запазят на днешното ниво, а да се ускорят, и то значително. Ако от 2007-а до средата на февруари тази година са били платени малко над 35% от общия бюджет на оперативните програми, след десет месеца трябва да стигнем 65 на сто. Не бива да се забравя също, че много общини разчитат на мостово финансиране от централния бюджет за изпълнението на европроектите си и никак не е изключено създалата се обстановка да забави реализацията им.
Министърът в оставка Томислав Дончев засега е оптимист, че подобна опасност няма. Всички проекти с европейско финансиране, за които има подписани договори и които са вече одобрени, ще бъдат изпълнявани в срок. Няма причина стартиралите дейности да бъдат стопирани. Усвояването на европейските пари е от интерес за всички и въпросът не трябва да се политизира, заяви той.
Междувременно лидерът на Движение България на гражданите Меглена Кунева изрази притеснения, че част от средствата, които се разплащат авансово от националния бюджет по европейските програми, няма да бъдат възстановени от Европейската комисия заради сериозни нарушения на българската администрация. Тя се позова на информация от предварителен одит на Европейската сметна палата от 16 януари, който поставя серия въпроси за дейността на български сертифициращи органи.
