Да се спрат изпълнителните дела срещу имуществото на нередовните длъжници. Това е поредното искане, което се роди тези дни от протестиращите срещу монополите в България. В първоначалния си вариант от визираше делата срещу ипотекираните пред банките жилища, но за десетина дни се разви до мораториум по делата срещу нередовни длъжници на енергото, топлофикациите, водоснабдяването и мобилните оператори. На пръв поглед идеята изглежда социалноотговорна и даваща възможност на изпадналите в критично състояние граждани да вземат глътка въздух. Още повече че в Европейския съюз вече има такава практика. През ноември 2012-а в Испания бе въведен двегодишен мораториум върху изпълнителните дела по ипотекираните жилища на граждани. В смисъл, че през този период те не могат да им бъдат отнемани. Освен приликите в хала на длъжниците, между Испания и България обаче има и една голяма разлика. И тя е, че Испания е в еврозоната. И нейните банки могат да получават евтино рефинансиране – с годишна лихва от 0.75% от Европейската централна банка. До толкова евтин ресурс българските банки нямат достъп. С парите от ЕЦБ испанските кредитори могат да покрият спрелия приток от продажби на ипотекирани жилища. Нещо повече, както останалите държави от еврозоната, Испания и нейните банки имат достъп до европейските оздравителни фондове. Всички тези буферни механизми са недостъпни за българските кредитни институции. Те нямат достъп както до парите на ЕЦБ, защото България не е в еврозоната, така и до друг кредитор от последна инстанция (каквато преди 1997 г. бе БНБ), който да ги рефинансира, защото сме във валутен борд.
Важно е да се знае обаче, че при служебно правителство мораториум върху изпълнителните дела не може да бъде въведен, защото изисква промяна в законите – най-малко в Гражданскопроцесуалния кодекс. Самата идея за подобна забрана у нас е твърде опасна. Най-малкото защото поставя редовните платци в ролята на глупци. И възниква въпросът ще полагат ли те усилия да обслужват и занапред задълженията си, след като има прецедент и друга възможност – да не се плащат. Самата презумпция, че може да бъде въведен мораториум, изхвърля на боклука такива категории като коректен платец, добросъвестен кредитополучател и поставя под въпрос правото на всеки кредитор да си получи вземането. Стигне ли се до подобна ситуация, това означава, че е настъпила пълна анархия в икономическите отношения в държавата.
Чисто финансово погледнато въвеждането на мораториум може да предизвика срив в единствената все още стабилна и работеща система у нас – банковата. Както вече казахме, тя не разполага с източници на рефинансиране, от които да покрие загубите си при подобна забрана. При това тези загуби няма да са на базата на вече просрочените кредити. Много редовни – в момента, длъжници също ще спрат плащанията, ако стане ясно, че подобен мораториум ще бъде въведен. Така загубите на банките ще се удвоят и могат да достигнат равнища, които да застрашат основното им задължение – да изплащат без забава депозитите на гражданите и фирмите и лихвите по тях. А стигне ли се до такава ситуация, тогава катастрофата ще е пълна и необратима. Ще пострадат спестяванията на гражданите и не само те. Валутният борд ще бъде под угроза и може да се срине, но не е ясно дали някой би поел подобна отговорност.
Въвеждането на мораториум върху изпълнителните дела ще предизвика и друг негативен ефект. То ще е ясен сигнал за всички инвеститори, че в България по всяко време под натиска на улицата бизнесът им може да бъде не само застрашен, но и сринат. Това ще има дългосрочен негативен ефект върху всички чуждестранни капиталови потоци към страната ни. Кредитните линии за български банки ще бъдат ограничени, а най-вероятно и спрени. Инвеститорите ще се въздържат да откриват или да развиват вече започнат бизнес у нас – за какво им е да влагат пари, след като не е ясно, че ще могат да си ги съберат. А всички икономисти са на мнение, че без чуждестранни инвестиции българската икономика не може да расте. Така че искането за мораториум върху изпълнителните дела е поредната, меко казано, необмислена идея на улицата.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Кой ще плаща на вложителите
Виолина Маринова, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ДСК:
Предложенията за мораториум върху изпълнителните дела по необслужвани кредити са от лица, които се опитват с чужда пита помен да правят. Какво имам предвид. Повечето хора или не знаят, или забравят, че балансите на банките имат две страни. От едната страна са предоставените кредити, от които банките получават доходи и използват тези доходи, за да плащат по задълженията си. От другата страна на балансите са депозитите от граждани и фирми, по които банките са задължени да плащат лихви. Ако престанем да събираме вземанията си, с какво ще плащаме на вложителите? Или може би тези, които предлагат въпросния мораториум, ще дойдат да платят на вложителите ни? Съмнявам се.
Освен това, ако такъв мораториум бъде наложен, какво ще обясняваме на редовните кредитополучатели, които са огромната част от нашите клиенти. Те ще бъдат поставени в ролята на глупаци, които са имали неблагоразумието да бъдат коректни в изпълнението на своите договорни задължения.
Подобен мораториум ще е огромен удар върху мотивацията добросъвестно да се обслужват задълженията не само към банковия сектор, но и между фирмите. Може да се стигне до пълен блокаж не само на финансовия сектор, но и на икономиката като цяло.
nbsp;
nbsp;
Кой ще финансира неплатежоспособните клиенти
Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК:
Предложението за мораториум върху изпълнителните дела на банките срещу нередовни длъжници по същество представлява искане за национализация на частните вземания на банките с всички произтичащи от това последствия – дестабилизация на банковия сектор, отлив на чуждестранни инвестиции и довеждане на страната до криза от равнището на тази в края на 1996-а и началото на 1997 година.
Не смятам, че някой ще погледне сериозно на такава идея за мораториум. Но ако я разгледаме принципно, прилагането й ще означава, че всички добросъвестни кредитополучатели и дори бих казал всички данъкоплатци ще трябва да се бръкнат в джоба, за да угодят на малка група клиенти на банките, които по една или друга причина са станали неплатежоспособни.
Ако някой си мисли, че подобен мораториум може да бъде поет за сметка на печалбите и на капиталовите резерви на кредитните институции, той дълбоко се лъже. Причината е, че тази инициатива веднага ще мотивира хората, които в момента си плащат, да спрат да обслужват задълженията си и ще предизвика взривообразно увеличение на проблемните кредити. Те ще нараснат до равнище, което не може да бъде поето от финансовите буфери, създадени от банките, и ще се наложи намеса на държавата, чиито ресурси обаче са ограничени.
Негативните ефекти върху инвестиционния климат също ще бъдат много големи и за съжаление дългосрочни. Нито един външен инвеститор няма да вложи пари в страна, в която събирането на вземанията му може да бъде блокирано по административен или законодателен път. А без външни инвестиции икономиката ни няма никакъв шанс да стъпи на пътя на стабилния растеж, оживяването на бизнеса и намаляването на безработицата.
nbsp;
nbsp;
Клиентите са наясно каква е целта на обезпечението
Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк:
Лекар и банка трябва да се посещават още при първите симптоми. Както в медицината, така и в банковото дело – колкото по-рано се реагира, толкова по-добър е резултатът. Това е аксиома, която e добре да знаят всички клиенти на банките. Те са диалогични институции и в почти 90% от случаите постигаме добър резултат след предоговаряне или преструктуриране на задълженията на наши клиенти, които изпитват временни затруднения. Сред инструментите, които използваме, са намаляване на лихвата по заема, увеличаване на срока за издължаване, гратисен период върху плащанията и други. Както показва практиката, тези мерки позволяват на голямата част от клиентите да се стабилизират финансово.
Добре е да се знае, че банките правят сериозни отстъпки, търпят загуби и правят всичко възможно да не се стига до крайности, каквото е например реализирането на обезпеченията по кредитите. Не трябва да се забравя обаче, че клиентите още при подписването на договора за заем са наясно с целта на обезпечението. Все пак до него се стига в много малък процент от случаите, когато всички други възможности са изчерпани. Да се позволи на 5-10% от клиентите да не плащат лихви е, меко казано, несправедливо спрямо останалите 90-95%, които редовно обслужват задълженията си.
