Ирина Христова е сред щастливците, които всеки ден сбъдват мечтите си на работното място. Пътуване на езикова ваканция до Англия преди 22 години преобръща живота й и поставя началото на професионалната й кариера. Тя не е преподавател, но всеки ден разговаря с хора от всички възрасти, които искат да научат нещо ново, да овладеят чужд език, да планират бъдещето си и да се подготвят за него. Ирина е собственик и управител на консултантската компания за образование в чужбина Интеграл и организатор на най-големия форум за образование зад граница – Световно образование.
nbsp;
Г-жо Христова, фирмата ви Интеграл проведе първия за годината форум Световно образование 2013 в София. Какви са впечатленията от събитието?
– Интересът нараства и първият за годината форум беше посетен от малко над 4000 ученици. Стремежът на младите българи да продължат образованието си в престижни чуждестранни университети е част от общата европейска тенденция за интернационализация на образованието. В последните години броят на чуждестранните студенти в Европа нараства значително. Расте и броят на университетите, които се включват в проекта Световно образование, за да се срещнат лично с кандидат-студентите и от България.
Кои са най-предпочитаните образователни дестинации и защо, според вас?
– Великобритания традиционно е най-предпочитаната дестинация за българските кандидати. България е в топ 10 на държавите от ЕС, чиито студенти се обучават на Острова. Изключително голям интерес има и към Холандия. Това е първата неанглоговоряща страна, която предложи програми на английски език. По данни на нейната централизирана система за прием Nuffiс броят на българските студенти за последните пет години се е увеличил над четири пъти и в момента надхвърля 1600 бакалаври и магистри. Българите са четвърти по численост след германците, китайците и белгийците. Сред предпочитаните университети са Hague, Erasmus Rotterdam и Groningen, два от които редовно присъстват на изложенията по проекта Световно образование.
Нараства интересът и към Дания, Швеция и Норвегия. Скандинавските университети са сред най-добрите в областта на научните изследвания и дават възможност за стажове във водещи световни компании.
Скъпо ли е образованието в чужбина?
– Системата за финансиране на студентите в различните страни е различна. Във Великобритания образованието е изцяло платено, но въведеното държавно финансиране дава възможност на кандидатите да учат, без да плащат предварително нито паунд. Те кандидатстват за заеми, които започва да връща, след като завършат и достигнат определено ниво на заплащане. Същевременно много университети предоставят стипендии както за успех, така и в зависимост от доходите на семейството, които допълнително облекчават финансирането.
В скандинавските държави образованието е безплатно, а някои университети предоставят и стипендии. Трябва да се има предвид, че тези страни са с висок стандарт на живот. В Германия и Франция цените на висшето образование също са доста приемливи, като таксите често са по-ниски от тези в българските висши училища.
Що се отнася до магистратурите, те са добър вариант не само за студенти, които завършват бакалавърската си степен в чужбина. Нараства броят на тези, които са завършили у нас, но се интересуват от магистърски програми в други страни. Цените им във Великобритания започват от 4000 паунда. В Холандия повечето програми са на цена от около 1800 евро, а Швеция и Дания засега са единствените, които предлагат и безплатни магистратури.
Следите промяната на образователните тенденции в чужбина, кои са най-актуалните специалности сега и ориентират ли се българските младежи към тях?
– Традиционно интересът към бизнес насочените и икономическите специалности е най-голям. На второ място се нареждат инженерните науки и информационните технологии. Великобритания е известна с качественото образование, което предлага в сферата на маркетинга, рекламата и медиите. Интересът към компютърните и инженерните науки е добре изразен за скандинавските държави, тъй като университетите там са практически насочени и образованието е различно от строго академичния подход, характерен за Великобритания и Франция например. От друга страна, все повече висши училища предлагат специалности, свързани със здравеопазването. Не става дума само за медицина, а за здравен мениджмънт, здравни грижи и т.н.
Тази година за пръв път представихте офертите на няколко държавни висши учебни заведения от Франция. Привлекателни ли са те за студентите ни?
– По данни на Френския културен институт над 53 езикови училища у нас преподават френски език. Освен това в момента българските студенти във Франция са над 2000 и броят им постоянно нараства. Тази е причината да поканим на форума френски държавни университети за лично участие и консултации. Интерес предизвикаха Институтът за политически науки – Sciences Po Paris, който отпуска и стипендии на студенти от ЕС в зависимост от доходите на семейството. Финансирането може да покрие до 100 % от таксата за обучение и дори част от разходите за живот през първата година. А от втората година всички кандидат-висшисти във Франция имат право на помощ по линия на службата за подпомагане на студентите.
Не липсваха желаещи да учат мениджмънт и икономика и в Institut superieur de management – бизнес училището към университета Versailles, който от септември 2013-а започва съвместна програма с Техническия университет, София.
Цената на бакалавърските програми във Франция е между 177 и 181 евро на година, а за магистратурите около 245-250 евро.
Сред най-предпочитаните специалности за тази страна са икономика, политически науки, право, инженерни науки, медицина, архитектура, биология, комуникации.
Какво представлява процедурата прием на място?
– Прием на място беше въведен за първи път в България в рамките на проект Световно образование през миналата година. Става дума за опростена и сравнително лесна процедура за кандидатстване, при която само след 15-минутно интервю кандидатите могат да получат предложение за условен прием от университета. Окончателният прием става след представяне на успеха от диплома или матура и резултатите от езиковия тест.
Какъв е диапазонът от стипендии, които западните университети предлагат?
– За да гарантират равен достъп на кандидатите, британските университети пренасочиха значителна част от парите за традиционните академични стипендии към безвъзмездни помощи под формата на отстъпки в таксите.
В Уелс студенти от Евросъюза получават автоматична безвъзмездна финансова помощ от правителството, която намалява таксата им до 3465 паунда . Подпомагане се отпуска и в зависимост от дохода на семейството. Като цяло стипендиите варират от 500 паунда на година, като може да се стигне до 5000 паунда за бакалаври от ЕС. Отпускат се и спортни стипендии до 2000 паунда на година.
Шотландското правителство покрива пълната такса за обучение за всички студенти от Европейския съюз за бакалавърски програми. За бъдещи магистри се отпуска заем в размер до 3400 паунда , но за определени специалности. Студентите започват да връщат кредита, когато достигнат годишен брутен доход от 15 795 паунда .
Университетът Салфорд, участник в изложението Световно образование, реши тази година за първи път да подкрепи студентите от България и Румъния, като им отпуска автоматична социална стипендия от 1500 паунда в брой. Парите ще се дават веднага при записване и ще покрият разходите по престоя в първите месеци от следването. Университетът обяви и стипендия за магистри с отличен успех в размер на 2000 паунда , както и отстъпка от таксата за бакалаври на стойност 1500 паунда .
Повечето стипендии за магистри в Обединеното кралство се отпускат на базата на отличен успех и други забележителни постижения и приемат формата на отстъпка от цената в размер между 1000 и 5000 паунда . Някои висши училища имат специални стипендиантски програми, които покриват таксата за обучение и допълнителни разходи, като настаняване, живот и път (такава е стипендията на Westminster University за Източна Европа, както и стипендиите за магистратурите по бизнес в същия университет). Стипендии се отпускат и в зависимост от избора на точно определена специалност.
На безвъзмездна помощ от шотландското правителство под формата на отстъпка от таксата за обучение в размер до 3400 паунда могат да разчитат приетите в цял списък от специалности в University of Aberdeen, сред които се нареждат такива в областта на екологията, биологията, европейската политика, мениджмънта, недвижимите имоти, енергетиката, възобновяемите източници на енергия, градоустройството и др.
Извън Обединеното кралство българските кандидат-магистри могат да разчитат на стипендии в Норвегия, Австрия и във Франция.
Предлагате семинари за кариерно ориентиране на родители, ученици и студенти. Кое е най-специфичното в тях?
– Консултациите със специалисти са особено важни при избора на университет. При тях се запознаваме с проблемите, притесненията и колебанията на всеки един от кандидатите. Това ни позволява да планираме програмата според основните нагласи и тенденциите в образованието в чужбина, за да предложим адекватни варианти. За да направи своя информиран избор, кандидатът и неговото семейство трябва да са наясно не само с условията за образование, но и с възможностите на ученика.
Възрастта, на която са кандидат-студентите, е достатъчно трудна и едва няколко процента имат силно изразени заложби. Нерядко има и разминаване между представите на родители и деца в избора на специалност, който реално е и избор на професия. Успешната кандидатура е сбор от няколко неща – добро владеене на езика, професионална консултация при избора на университета, информация за възможностите за финансиране и осъзнатост в избора на специалност като желание и като възможности. Важно е да се отчете и доколко е перспективна специалността.
