Болниците задлъжняват към доставчици, те пък се чудят как да си вземат парите
nbsp;
Около страстната седмица на българското здравеопазване, белязана с протести на лекари, болнични директори и пациенти срещу рестриктивната методика за финансиране на лечебните заведения, на втори план остана един друг опасен за оцеляването на здравната ни система проблем. Финансовото министерство оповести данни за просрочените задължения на болниците, от които се разбра, че те са изостанали фатално с плащания на стойност 148 млн. лева. Разбира се, това представлява само около една трета от общите дългове на около 400-те български лечебници към различни доставчици. Но именно тази сума е показателна, че някои здраво са го закъсали и съществуват само благодарение на милостта на големите си снабдители.
Болниците с най-големи просрочени задължения към края на януари 2013-а са Военномедицинска академия – 66.3 млн. лв., МБАЛ Киркович (Стара Загора) – 15.5 млн. лв., МБАЛ Св. Георги (Пловдив) – 8.5 млн. лв., МБАЛ Бургас – 7.3 млн. лв., МБАЛ Пловдив – 4.9 млн. лв., Пирогов – 3.5 млн. лв., Пета МБАЛ София – 2.8 млн. лв., МБАЛ Петрич – 2.1 млн. лв., Първа МБАЛ София – 1.7 млн. лв., и МБАЛ Димитровград – 1.6 млн. лева. Тоест, в черния списък влизат само имената на държавни, общински и ведомствени здравни заведения, които по една или друга причина са лишени от парите, които реално са изработили. Лечебниците дължат най-много пари към дистрибутори на медикаменти и медицински консумативи, както и към доставчици на храна, за сметки за режийни разходи, на извършители на ремонти и строителство.
Откакто през 2011-а търговете за лекарства и консумативи бяха прехвърлени от Министерството на здравеопазването към болниците, всяко търговско дружество само организира покупката на необходимите му медикаменти. Но по тази схема зависимостта им от доставчиците стана още по-голяма. Специфичното в лекарствените търгове е, че се дават различни точки за тежест на офертата според начина на плащане, срока на доставката или цената. Обикновено клиниките предпочитат да дават голяма тежест на отложеното плащане и се издължават на дистрибуторите след минимум една година, тъй като не разполагат с оборотни пари. Така на практика търговците на едро с медикаменти и апаратура се превръщат в най-големите кредитори на клиниките. На всичко отгоре малките лечебници често се оказват с извити ръце, защото на търговете им се явява по един кандидат, предлагащ твърде солени цени. На някои наддавания нямаше дори и един желаещ.
Това принуди здравния министър в оставка Десислава Атанасова да предложи неотдавна на малките лечебни заведения да се обединяват и да правят общ търг. Но и този отчаян ход не може да намали задлъжнялостта им. Повечето от тях не успяват в рамките на 12 месеца да съберат необходимите средства, за да се разплатят с доставчиците. От своя страна дистрибуторите на медикаменти също попадат в порочен кръг без печеливш изход. Повечето доставки по обявените обществени поръчки са за големи суми. За тях се изискват банкови гаранции и наличност на стоката на склад. За да изпълнят изискванията, доставчиците теглят банкови кредити и с тях купуват договорените лекарствени продукти, но по този начин самите задлъжняват към банките. Заплашени от фалит, малки и големи дистрибутори завеждат съдебни дела срещу некоректните платци, но така или иначе са принудени да чакат. И ако нямат свободни пари, са обречени на бавна и мъчителна агония.
Именно поради тези причини дистрибуцията на лекарствени средства все повече се консолидира, като на пазара оцеляват само големите играчи. Това са тези, обвързани с т. нар. вертикални структури производител-дистрибутор-търговец на дребно (болница). Тъй като фармацевтичните компании по закон нямат право да продават директно на аптеките и болниците, това вместо тях правят търговците на едро. Законодателството разрешава на производителите да извършват дистрибуторска дейност, но забранява и на тях, и на търговците да притежават верига аптеки. Според разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина пък фирма или физическо лице може да притежава максимум по четири аптеки, но въпреки това големите вериги съществуват, тъй като има редица хватки, за да се заобикалят правилата. Най-голямата верига от около 160 аптеки е собственост на Веселин Марешки, притежаващ и дистрибутора Фармнет.
Към момента Изпълнителната агенция по лекарствата е издала 488 разрешителни за търговия на едро с медикаменти. А сертификат да продават медицински изделия имат общо 937 дружества. Независимо че двете числа показват мащабно присъствие на пазара, на практика през последните няколко години четири компании командват парада. През 2011-а най-големият дистрибутор на лекарства у нас с 22.15% е Софарма Трейдинг, следвана от Либра с 22.10 процента. По последни данни от средата на миналата година Софарма Трейдинг остава лидер с пазарен дял от 21.94%, Либра е с 21.05%, Стинг държи 20.24%, а Фармнет е с 19.15 процента. Излиза, че тези четири фирми контролират 83.4% от лекарствения пазар. Поне още 10-15% се държат от Търговска лига и Хигия.
Точно Хигия е светъл пример за тенденциите към несъвсем почтено укрупняване в бранша. Дълго време тя бе част от производственото звено на Актавис и до 2008-а неизменно бе пазарен лидер по продажби. Хигия обаче отчете загуба от 48.2 млн. лв. за 2009-а, което накара Актавис да я продаде. В Търговския регистър като собственик бе записано името на частния инвеститор Росица Великова, но източници от фармацевтичния бранш веднага разпознаха като реален купувач варненския бизнесмен Марешки. Въпреки че първоначално той отрече за сделката, като управител на Хигия АД в Търговския регистър бе посочена съпругата му Светлана Марешка. Новото дружество бе учредено с капитал от малко над 31 млн. лв. и впоследствие бе прехвърлено на Фармахолд, което пък се води на името на Веска Марешка, майката на Веселин Марешки.
Софарма Трейдинг бавно, но славно също продължава своя пазарен възход. По данни от нейния последен публикуван отчет приходите й от продажби през второто тримесечие на 2012-а са се повишили с 3.1% на годишна база – до сумата от 112.74 млн. лв., а нетната печалба е скочила с 8.5% – до 1.297 млн. лева. За първото полугодие на 2012-а продажбите растат с 4% на годишна база до – 227.126 млн. лв., а нетната печалба – с 1.9%, до 3.2 млн. лева. Компанията на Огнян Донев е регистрирана с 32.9 млн. лв. внесен капитал, като мажоритарният акционер е Софарма АД. Основният клиент на Софарма Трейдинг е ЕС СИ ЕС Франчайз, собственост на Донев инвестмънтс холдинг до 2008 година. Там влизат веригите аптеки Сейба, Санита, Софийски аптеки и Ес Си Ес. От Софарма Трейдинг омаловажават пазарните си позиции в болничния сектор, вероятно за да не бъдат обвинени в монополизъм. Но е факт, че те са най-силният играч там.
Други от големите риби в дистрибуторското море са възприели по-консервативна тактика и предпочитат да се крият зад големите камъни, избягвайки публично да оповестяват пазарните си успехи. Да си припомним случая с Търговска Лига – Национален Аптечен Център АД, която е собственост на Тихомир Каменов и работи като дистрибуторско звено на производителя Чайкафарма. В началото на 2009-а избухна скандал, след като Каменов връчи шестстранично оплакване на заместник-председателя на Европейската комисия Жак Баро по време на Световния икономически форум в Давос. В него тогавашният заместник-министър на здравеопазването и председател на управителния съвет на здравната каса Емил Райнов бе обвинен, че е искал от Каменов месечни подкупи на стойност 2.8 млн. евро. Бизнесменът заяви, че пазарният дял на Търговска лига е спаднал от 20 до 4%, след като той е отказал да дава рушвети. Българските здравни власти тогава отрекоха обвиненията и контрираха, че Каменов ги използва като средство срещу правителството, защото не е получил акредитация от здравното министерство за три от болниците си. Което от своя страна навежда на мисълта, че болничният пазар не е равнопоставено отворен за всички кандидати.
